Няколко странни емоции и техните научни обяснения

от 17 май 2017г.

Психологията е извела шест основни емоции — тъга, радост, страх, гняв, изненада и отвращение. И ние успяваме да ги локализираме и изразим изключително лесно, защото са простички емоционални състояния. Но специалистите са описали няколко, които ще откриете, че и вие сте изпитвали. За да научите повече за тях, сме дали и кратко обяснение на механизмите им.

Дисфория

В повечето текстове можем да я намерим като синоним на депресия или психично разстройство, включващо депресивни епизоди. Всъщност е общо състояние на тъга, по-сложно от базовата такава, защото включва безпокойство, липса на енергия, тревожност и раздразнение. Всъщност тя е обратното на „еуфорията“. Психолозите я виждат като смес между базовите тъга и гняв. Най-слабата й форма се наблюдава, докато излизаме от въздействието на стимуланти (кофеин, захар, медикаменти). По-осезаемо се усеща при екстремна скука и тревожни епизоди.

Приповдигнатост

Продесорът У. Гаред Парот е разбил човешките емоции в категории, които си имат подкатегории. Повечето от емоциите, които той успява да дефинира, са разпознаваеми от пръв поглед. Но една подгрупа на „радост“ — „приповдигнатостта“, може до момента да не е попадала на вниманието ви. За разлика от по-енергичните подкатегории „веселие“ и „оживление“, е по-скоро плод на приятно преживяване. Не е същото като влюбването или страстта. Може да се усети вследствие на прекрасен филм, концерт или спектакъл (неща, привлекли вниманието и довели настроението до ново състояние).

Нормапатия

Психиатричният теоретик Кристофър Болас създава идея за „нормапатологията“. Целта му е да опише хората, толкова съсредоточени в спазването на социалните норми, че става дума за мания. Отнася се до личности, силно вглъбени да са социално приемливи и стигащи до загуба на собствената си идентичност (съвсем целенасочено). Екстремната нормалопатия (която е подпомогнала Болас при теоретизирането), се изразява в миговете, щом обсебеният от нормалността човек, е склонен да се втренчи толкова в социалната приемливост на нещата, че да извърши нещо неморално или опасно.
Много хора се стараят усилено да се впишат в социума, в различни моменти на живота си, стигайки до лека степен на нормопатия. Най-често при смяна на средата, в която прекарват по-голямата част от времето си или докато се опитват да прикрият поведение, което според тях ще предизвика осъждане.

Отхвърляне

Юлия Стоянова Кръсева – българка, развила кариера във френската философия, издава книга за това как да преживеем отхвърлянето. Тя описва периодът на отчаяние, докато сме деца, щом за първи път осъзнаем, че тялото ни е отделно от това на мама — чувството за отделеност предизвиква усещане за екстремен ужас. Това носим със себе си през целия си живот. Усещането за ощетяване се активира всеки път, щом усетим поставена под въпрос представата за самите нас. Класически пример е виждането на труп, отворена рана или друго сериозно нараняване. Според Кръстева почти нищо не отделя човека от това, че всъщност сме просто функциониращ труп. И когато почувстваме пълната тежест на това или сме изправени пред напомняне за него, получаваме гадене и усещаме отхвърлянето.

Сублимация

Всеки е чувал за Зигмунд Фройд и са много хората, помнещи теорията му за пренасочването на сексуалната енергия в други области на живота. Сублимирането е процес на пренасочване на неподходяща, по личните ни критерии, сексуална енергия в… писане на психологическа статия например, в непредвидено основно почистване на къщата, в творческа дейност. Ако някога сте потърсили и намерили утеха от неясно напрежение в творческа/физическа дейност, то сте усетили емоционалния ефект на сублимацията.

Репресивна десубламинация

Хърбърт Меркюс е политически теоретик, който е голям почитател на Фройд. Основавайки се на неговата теория за сублимацията (как сексуалната енергия се прехвърля в несексуални дейности) той анализира политическата и социална ситуация в САЩ, през 60-те години на 20-ти век. Тогава въпреки огромните политически протести, народът не сваля правителството, но прехвърля огромно количество от енергията, изначално насочена в морални, социални, политически деяния, към разкрепостени сексуални такива.
Според теорията за репресивната десублимация можем да пренасочим енергия от други (затрудняващи ни) активности към сексуални и отпускащи дейности. Добър пример са студентските партита, на които се спасяваме от различни социални ограничения. Алкохолът, опиатите и инцидентната интимност нощем, просто изкарват напрежение, което не може да се намести в академичната среда през деня.

Апория

Помните ли усещането за пустота, когато разберете, че нещо, в което сте вярвали не съществува? Емоцията, идваща след това разочарование, в което съзнавате, че всички вярвания имат шанс да са верни (точно, колкото и да не са) — това е апория. Произходът на термина е гръцки, но е използван и то Жак Дерида и Гаятри Спивак. Причината, поради която учените се интересуват силно от усещането е, че постоянните приливи на противоречива информация в съвременното общество предизвикват често подобни емоции.

Групови чувства

Някои психолози твърдят, че има „групови чувства“, които могат да бъдат изпитани само в определен социум – интрагрупни чувства. Забелязват се най-лесно, ако са в противоречие с личните ни емоции и често предизвикват усещане за сблъскващи се емоционални състояния. Трябва да споменем, че груповите отношения не идват пряко от нас, но това не ги прави по-слаби.

По статията работи: Станислава Тонева
Източници: gizmodo.com;
Снимка: linkedin.com;

Още по темата: