Защо всички ние не сме добри интуитивни психолози: склонността към фалшив консенсус

Много хора съвсем естествено вярват, че са добри "интуитивни психолози", мислейки си, че е сравнително лесно да се предвидят нагласите и поведението на останалите. Всички ние разполагаме с информация, съставена от безброй предишни преживявания, включващи както самите нас, така и другите, така че със сигурност трябва да имаме солидни прозрения. Нали? Е, не точно.

В действителност хората показват редица предсказуеми пристрастия при оценката на поведението на другите и причините за това подение. Тези пристрастия ни показват защо се нуждаем от психологически експерименти и защо не можем да разчитаме на нашата интуиция, за да предвидим поведението на околните.

Едно от тези пеистрастия се нарича фалшив консенсусен ефект. През 70-те години на миналия век проф. Лий Рос, социален психолог в Станфордския университет, обяснява как фалшивият консенсусен ефект функционира в две добре подбрани проучвания (1977).

Фалшив консенсус

В първото проучване участниците са помолени да прочетат за ситуации, в които възниква конфликт, а след това да кажат два алтернативни начина за реакция. От тях се иска да направят три неща:

• Да познаят коя опция биха избрали останалите;
• Да кажат кой вариант биха избрали те;
• Да опишат атрибутите на човека, който би избрал всяка от двете опции;

Резултатите показват, че повечето хора смятат, че другите ще постъпят по същия начин като тях, независимо кой от двата отговора избират. Това показва онова, което Рос и колегите му наричат ефекта на фалшивия консенсус - идеята, че всеки един от нас смята, че другите мислят по същия начин като него, въпреки че в повечето случаи това не е така.

Друга склонност се появява, когато участниците са помолени да опишат атрибутите на лицето, което прави противоположния избор на техния. Те правят по-екстремни прогнози за личностите на онези, които не споделят техния начин.

Да го кажем малко по-просто: хората са склонни да приемат, че в онези, които не са съгласни с тях, има нещо нередно! Може да изглежда като шега, но това е реално пристрастие, което хората демонстрират.

Яжте при Джо!

Докато откритията от първото проучване звучат много добре на теория, как можем да бъдем сигурни, че хората наистина ще постъпят по начина, по който казват, че биха постъпили? В края на краищата психолозите откриват малко връзка между нагласите на хората и тяхното поведение.

Във второ проучване Рос и колегите изоставят хипотетичните ситуации, тествани с хартия и молив, и вместо това вземат подвижна реклама с табела за сандвичи.

Този път нова група участници, студенти, са попитани дали биха желали да обикалят около кампуса си в продължение на 30 минути, носейки сандвич борд с думите: "Яжте при Джо". (Няма информация за качеството на храната при Джо, следователно няма информация колко глупаво биха изглеждали студентите, носейки тази реклама.)

За мотивация на участниците се казва, че ще научат "нещо полезно" от изследването, но че са абсолютно свободни да откажат, ако желаят.

Резултатите от това проучване потвърждават тези от предишното. 62% от тези, които се съгласяват да носят рекламата за сандвичи, смятат, че и други биха се съгласили. Едва 33 % от онези, които отказват, смятат, че други биха го направили.

Отново, както и преди, хората правят по-екстремни прогнози за типа хора, които вземат обратното решение на тяхното. Можете да си представите какво е продължението. Хората, които се съгласяват да носят рекламата звучат така:

- Какво не му е наред на този, който отказва да го направи? Мисля, че много се страхува да не изглежда като глупак.

Докато тези, които отказват:

- Кои са тези фукльовци, които се съгласяват да носят рекламата? Знам, че хората ги харесват – но те са просто странни.

Ние сме недобри интуитивни психолози

Това изследване е завладяващо, не само защото показва отклонение в начина, по който мислим за поведението на другите, но и защото показва колко е важни са психологически изследвания сами по себе си.

Както се вижда в това проучване на социалната психология, хората всъщност са доста лоши интуитивни психолози. Едно от малкото изключения в случая е, когато отговорът наистина е очевиден, като например да попитаме някой дали би извършил убийство. Но въпросите, по които можем да се споразумеем, обикновено не са толкова интересни, колкото тези, по които отговорът ни се различава.

Хората също са по-склонни да предполагат, че някой, който не притежава същите възгледи като техните, имат по-екстремна личност, отколкото тяхната. Това е така, защото те смятат, независимо дали съзнателно или несъзнателно, че със сигурност всички мислещи ("нормални") хора имат същото мнение като тях.

Е, очевидно това не е така. И това е една добра причина, поради която се нуждаем от психологически проучвания.