Интелектуална скромност – какво представлява и защо е важна за нас

Всеки от нас е имал моменти, когато се е чувствал неуверен – в училище, по време на състезание, в офиса, на сцената или при общуването с други хора. Хората, които ни помагат да преодолеем това усещане, са родители, учители, треньори и приятели. Тяхна е тежката задача да ни накарат да повярваме в себе си.

Има обаче ситуации, в които може би е по-добре да не бъдем толкова уверени. Обикновено, когато става въпрос за гледна точка, мнение или позиция, сме по-твърди и категорични, отколкото е нужно.

Колко често сме наистина прави в споровете, които водим – отговор от психолога Марк Лиъри

Марк Лиъри е почетен професор по психология и невронауки в университета „Duke“. Преди няколко години той провежда социален експеримент с група хора, които трябва да си спомнят за случаи, когато са били несъгласни със събеседника си. След това експертът иска от тях да отсеят маловажните противоречия от тези, които засягат наистина значими въпроси, а накрая ги моли да изчислят в колко от въпросните ситуации са се оказали прави.

Едва 4% от анкетираните посочват, че са били прави в по-малко от половината случаи, 14% - в 50% от случаите, а останалите 82% - почти винаги. Тук е моментът и ние да си зададем същия въпрос. Колко често по време на спор всъщност сме прави?

Изследвания, свързани с човешката склонност към свръхувереност, доказват, че хората редовно надценяват своите способности и знания. Например, когато бъдат попитани дали са уверени в отговорите си, участниците в анкети почти винаги дават нереална оценка и смятат, че не са допуснали грешки. Психологът Скот Плаус отбелязва, че свръхувереността не само е най-труднопреодолимата склонност на човека, която му пречи да разсъждава трезво и да взема правилни решения. Тя има „катастрофален“ ефект, защото обикновено води до неблагоприятна развръзка.

Ако искаме да преборим свръхувереността си, първата стъпка е просто да допуснем поне за миг, че онова, което смятаме за вярно, може да се окаже погрешно. Психолозите наричат осъзнатостта, че може би не сме прави, „интелектуална скромност“.

Интелектуално скромните хора знаят, че е напълно възможно техните схващания, мнения и гледни точки да са изкривени, защото може да се базират на информация, която е недостатъчна или невярна. А може би нямат нужните умения да анализират онова, което знаят. Интелектуалната скромност се изразява в това да не бъдем толкова уверени и твърди в позициите си, защото не е изключено събраната информация да не е надеждна или пък да не успяваме да я разшифроваме по правилния начин.

Трудно е да признаем, че има вероятност и да не сме прави. Освен това, ако не се държим самоуверено, ще бъдем парализирани от собствената си несигурност и нерешителност. Интелектуално скромните хора обаче не забравят, че дори, когато вярват в преценката си, тя все пак може да се окаже погрешна. Те знаят, че по всяко време може да се наложи да преразгледат ситуацията и да променят мнението си.

В различните ситуации ние проявяваме различна скромност по отношение на своите интелектуални способности. Понякога признаваме с лекота, че грешим. Друг път отстояваме твърдо позицията си, въпреки усещането, че фактите не са на наша страна. Не само от конкретните обстоятелства зависи нашата увереност. При част от хората е заложено да бъдат интелектуално скромни, а при други – не толкова.

Скала за оценка на интелектуалната скромност

Заедно със своя колега Рик Хойли, Марк Лиъри разработва обща 5-точкова скала на интелектуалната скромност. Всеки оценяван има възможност да избере един от петте отговори на твърденията в нея – от „не, в никакъв случай“ до „да, почти винаги“.

Твърденията са следните:

• Подлагам на съмнение думите си и своята позиция по даден въпрос, защото е възможно да не съм прав.
• Обмислям отново гледната си точка, когато науча нови факти.
• Уважавам чуждото мнение, дори, когато е различно от моето.
• Приемам, че моите схващания може да са погрешни.
• Когато получа информация, която опровергава мнението ми, съм готов да го променя.
• Обичам да търся нови факти, които може да се окажат в противоречие с моята гледна точка.

С помощта на инструменти като този, учените успяват да оценят степента на интелектуална скромност на участниците и да открият зависимост между характера на човека и склонността му към свръхувереност.

Признаци на интелектуална скромност

В изследване, проведено от Марк Лиъри, става ясно, че интелектуално скромните хора обръщат по-сериозно внимание на фактите, изложени в статия за ползите от почистването на зъбите с конец. Те по-добре разбират защо е хубаво да се използва конец и кога не бива.

В друго проучване доброволци трябва да прочетат изречения, които засягат противоречиви, горещи теми. Тези от тях, които не проявяват прекалено голяма увереност, се стараят да разберат и осмислят информацията в случаите, когато тя доказва обратното на тяхното виждане. Останалите не отделят толкова време на изреченията, които разкриват гледна точка, различна от тяхната. И двете групи участници прочитат за приблизително еднакво време изреченията, които отговарят на техните виждания.

Изследване на Тенел Портър и Карина Шуман разкрива, че интелектуално скромните хора се интересуват повече от причините, поради които събеседникът им е на различно от тяхното мнение.

Какво представлява епистемологичното любопитство?

Интелектуалната скромност се свързва и с желанието на човек да научава нова информация. Колкото по-силно изразена е скромността, толкова по-голямо е епистемологичното любопитство (мотивацията да научаваме нови неща и да разсъждаваме върху нови идеи). Причините за него са две: удоволствието от обогатяването на знанията и силният стрес, който изпитваме, когато не разбираме нещо.

Интелектуално скромните хора обичат да разсъждават върху различни въпроси и да разрешават проблеми. Те просто обичат да мислят повече от останалите.

Ниската увереност в собствените знания обаче има един недостатък. Такива хора могат да бъдат по-малко ефективни при вземане на решения, тъй като търсят повече източници на информация, разглеждат всеки детайл задълбочено и претеглят плюсовете и минусите на всяка алтернатива. Скоростта и прецизността обикновено са взаимосвързани. Колкото по-висока е скоростта, толкова повече страда прецизността. Това кара интелектуално скромният човек да предпочете да отдели повече време. Той избира акуратността пред бързо взетото решение.

Какви са негативните последици от свръхувереността?

По своята същност интелектуалната скромност представлява метакогнитивно понятие, което описва какво мислят хората за мислите си. Често тя се проявява чрез емоциите и поведението им.

Интелектуално скромните хора са склонни да изслушат, обмислят и приемат чуждата гледна точка и не са толкова ригидни, когато някой оспорва мнението им. Те по-лесно се съгласяват със събеседника, ако доказателствата подкрепят неговото твърдение.

Незнанието буди тревожността на интелектуално скромния човек

Интелектуалната скромност привлича останалите. Такъв човек може да спечели симпатиите ни само след 30 минути разговори с него. Колкото и иронично да звучи, всезнайковците не знаят, че другите не харесват всезнайковци.

Тук е мястото да кажем, че склонността на интелектуално скромния човек да приема чуждата гледна точка не означава, че му е все едно дали е прав. Всъщност и на него му е неприятно да греши, но поради причини, различни от тези на свръхуверения. Той се смущава от своето незнание, а не от вероятността, че може да отстъпи в спора. За него е важно да разбере света и начина, по който функционира.

Свърхуверените хора често участват в конфликти и предизвикват крайни, неприятни емоции. Те се сблъскват и с няколко проблема от практически характер.

Свръхувереността не търпи открити дискусии

Свръхуверените хора не уважават желанието на другите да преговарят или да постигнат компромис. Спорът е неразрешим, когато едната страна не е склонна да приеме чуждата перспектива и да промени мнението си. Интелектуалната скромност търси начини за постигане на взаимно съгласие, което е невъзможно, ако всички са убедени, че са прави и не отстъпват от позицията си.

Хората, които не толерират различната гледна точка, потискат всеки опит за открита дискусия. Свръхуверените лидери например не позволяват на своите подчинени да предлагат решения и често посичат в зародиш креативните идеи. От друга страна, интелектуално скромните лидери, които са отворени към алтернативни гледни точки, се стараят да мотивират останалите да се включват в разискванията.

Степента на интелектуална скромност се отразява и на личните взаимоотношения. Проучване сочи, че мъжете, които са склонни да приемат мнение, различно от тяхното, са по-щастливи със своя партньор, отколкото свръхуверените мъже. Логично е и жените да се чувстват не по-малко удовлетворени от връзката с интелектуално скромен мъж.

>>> Защо някои хора никога не признават, че грешат

Фактори, от които зависи интелектуалната скромност

Безспорно по-малката увереност в собствената правота носи лични, практически и социални ползи на човека. Какво обаче кара някои от нас да са по-скромни от други?

Генетична предразположеност

Изследванията доказват, че всяка личностна черта е до известна степен генетично обусловена. Вероятно и с интелектуалната скромност е така.

Семейната среда

Процесът на учене също играе съществена роля. Ако детето расте в среда, в която родители и учители не се притесняват да изразяват както сигурност, така и несигурност, умеят да водят спор и отстъпват, когато не са прави, то със сигурност ще възприеме същия модел на поведение.

Родителите допринасят за интелектуалната скромност на децата си, като ги поощряват да бъдат открити и да споделят идеите си.

Ролята на образованието

Ефектът от образованието може да бъде отрицателен и положителен. Колкото повече знания трупа човек, толкова по-убеден е, че не знае достатъчно и, че това е един безкраен процес. От друга страна, той става по-уверен, особено в областта, в която е избрал да се развива и обогатява. Нормално е експертът да е по-сигурен в способностите си и по-трудно да приема идеите на хора, които нямат неговия опит. С други думи, доброто образование едновременно засилва интелектуалната скромност и, съвсем логично, затвърждава сигурността (което пък води до по-ниска интелектуална скромност) в сферата, в която човекът е компетентен.

Културни различия

Различните културни общности оценяват по различен начин откритостта и толерират в различна степен несигурността.

Гражданите в някои страни се чувстват тревожни, когато попаднат в сложна и непредвидима ситуация. Държавното управление там е централизирано, правилата и законите са строги, а вярванията трябва да бъдат споделени. Вероятно в такива общности интелектуалната скромност е много слабо развита, тъй като несигурността се възприема като заплаха.

Най-висока степен на интелектуална скромност имат жителите на САЩ, Дания, Сингапур, Великобритания и други.

Религиозните вярвания

Има религии, които не позволяват на хората да развият интелектуална скромност и им внушават, че истината е само една. Те не приемат различността и съмнението в онова, което проповядват. Атеистите също попадат в тази категория, тъй като вярват в своята правота толкова силно, колкото и фундаменталистите.

Невинаги религиозните или политическите вярвания се отразяват на степента на интелектуална скромност. Тя зависи най-вече от екстремизма, от силата на тези вярвания. Колкото по-крайни са те, толкова по-уверен и малко толерантен е човек.

Как можем да повишим интелектуалната си скромност?

В един идеален свят гледната точка на всеки от нас ще отговаря на реалността. Щяхме да вземаме правилните решения, защото преценката ни би била обективна.

Лично решение

За жалост, повечето от нас се надценяват и погрешно вярват в неизменната си правота. Един от начините да се справим със свръхувереността си е да решим, че искаме да се променим.

Когато осъзнаем, че тази промяна е едновременно рационална и полезна за нас, ще бъдем по-мотивирани да полагаме усилия. Рационална е, защото не можем да бъдем винаги прави, а често свръхувереността ни е ирационална.

Едва ли има човек, който мисли, че не е прав. Ако беше така, то ние просто нямаше да вярваме в това, в което вярваме, и нямаше да отстояваме позицията си. Можем да приемем нашата склонност, че сме прави, но в същото време да не изключваме възможността, че понякога грешим. Според учените интелектуалната скромност ще ни помогне да вземаме правилни решения, да изградим пълноценни отношения и да бъдем по-ефективни. Затова, следващия път, когато сме убедени, че сме заели правилната страна, може би ще е добре да спрем и да си зададем въпроса: „Дали пък не греша?“