Защо жертвите на домашно насилие се връщат обратно при насилника си

Според проучване от 2017 г., носещо името The National Intimate Partner and Sexual Violence Survey, една от четири жени и един от десет мъже в САЩ стават жертви на физическо или сексуално насилие, причинено от партньора си. При еднополовите двойки съотношението е същото или дори по-високо. Ситуацията в България изглежда не е много по-различна. По информация на bTV всяка четвърта българка е станала жертва на някаква форма на домашно насилие.

Практикуващият клиничен психолог д-р Елън Хендриксен разяснява причините, поради които жертвите на физическа злоупотреба в интимните си отношения се връщат при своите насилници, въпреки ужаса и болката, която са изживели.

Без значение кой е попаднал в сложния и неразбран цикъл на насилствените връзки, страничните наблюдатели трудно могат да си обяснят поведението и на двете страни. Първо, защо някой би наранил човека, който обича? Дори по-озадачаващ е въпросът – защо една жена или мъж би се върнал при този, който го е наранил? Приятели и роднини клатят глави, гризат нокти и вдигат ръце във въздуха.

"Махай се оттам веднага – казват в унисон те – Не заслужаваш подобно отношение. Защо просто не си тръгнеш?"

С помощта на д-р Елън Хендриксен ще разгледаме сложните причини, поради които хората се връщат при своите агресивни партньори. Поведението и мисловните схеми на жертвите на домашно насилие невинаги могат да бъдат обособени в отделни категории, като подбудите и действията им могат значително да се различават едни от други. Въпреки наличието на тази хетерогенност сред преживелите домашно малтретиране д-р Елън Хендриксен успява да идентифицира няколко често срещани фактора.

Преди се е смятало, че причината хората да не прекъсват изпълнените с насилие взаимоотношения с половинката си е страхът – жертвите се чувстват прекалено изплашени, за да си тръгнат, приемат се за прекалено финансово зависимо от партньора си или самият им партньор ги е заплашил да останат. Всички тези обяснения са валидни, разбира се. Страхът играе голяма роля, но за съжаление той не представлява единственият фактор.

Освен страха, в тази статия ще разгледаме 4 други причини, поради които жертвите се връщат при своите насилници.

Причина №1: Неравностойни роли

Това е един от основните фактори. Домашното насилие се корени в неравномерното разпределение на ролите и контрола в една връзка. Целта на насилника е да разбие самочувствието на половинката си. По този начин той може да контролира своята жертва.

Неравностойните отношения се подсилват чрез съзнателното ограничаване на действията на половинката. Насилникът принуждава партньора си да е зависим финансово, като в същото време контролира местата, които жертвата посещава, и хората, с които се среща. Прилагащият домашно насилие се опитва винаги да взема важните решения, касаещи връзката. Основната цел на насилниците е да убедят своите жертви, че приключването на връзката не е опция. Те постигат това като насаждат мисли за малоценност в своите партньори – за това как не заслужават по-добро отношение или как никой друг не би ги искал.

Причина №2: Манипулация

Често насилниците са интелигенти, чаровни и магнетични – черти, които има помагат да манипулират успешно своите половинки. Те знаят как да привлекат вниманието на потенциални партньори. След като вече са успели да хванат в мрежата си своята жертва, насилниците започват да прилагат различни тактики за манипулация, уверявайки половинката си, че домашното насилие не е толкова лошо, или напълно отричайки, че последната плесница или ритник всъщност се e случил наистина. Възможно е извършителят да започне да обвинява жертвата за своето собствено поведения или да омаловажа позицията й, наричайки половинката си нестабилна, емоционална или психично болна. Вследствие на тези манипулации изпиталите домашно насилие започват да се чудят дали не преувеличават, или не си въобразят, че имат проблеми във връзката си. Внушаването на подобни грешни твърдения превръщат напускането на насилника в много трудна задача.

Причина №3: Надежда

Хората инстинктивно се надяват следващият ден да се окаже по-добър от сегашния. Жертвите не спират да се надяват, че връзката им ще се подобри. Реалността обаче е напълно различна. Жертвите не могат да спрат домашното насилие – само насилникът може да го направи. Но във връзките, в които жертвите се гордеят с умението да разбират или да успокояват извършителя, съществува илюзия за контрол. В този въображаем свят изоставянето на надеждата за едно по-добро бъдеще е равнозначно на провал.

Претърпяването на провал обаче не е опция в нашето общество. Непрестанно ни се повтаря, че никога не трябва да се отказваме, да стискаме зъби – всичко е възможно стига да го искаме достатъчно силно. Трудно е да се отърсим от наслоените ни с години вдъхновяващи призиви за успех и силна воля. Прекратяването на отношенията с насилника означава за жертвата недвусмислено приемане на поражението – за това, че партньорът им никога няма да се промени и дните ще продължават да бъдат изпълнени със страх, насилие и болка. Накратко – обръщат гръб на надеждата.

Причина №4: Обич

Обичта е силно, но и трудно обяснимо чувство. Всяка връзка преминава през хубави и лоши периоди, а прекрасните, изпълнени с щастие и усмивки, моменти могат да послужат като много стабилна опора, закрепваща взаимоотношенията. Напълно е възможно за един човек да бъде влюбен, без обаче да се намира в безопасност. В общество като нашето, което постоянно ни повтаря като развален грамофон "ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО!" и "ЛЮБОВТА ПОБЕЖДАВА ВСИЧКО!", е изключително трудно да загърбим живот, изграден заедно с половинката ни, дори такъв, който не е здравословен или безопасен.

Накратко, обичта и надеждата, особено когато са комбинирани с манипулация и пълен контрол, представляват причината, поради която жертвите рядко напускат своите насилници. Дори когато преживелите домашно насилие намерят смелостта да си тръгнат, да повдигнат обвинения или просто да отстояват позицията си, прекалено често те биват отново въвлечени в нездравословните взаимоотношения.

Всеки, който е станал жертва на домашно насилие, може да се обади на Националната гореща телефонна линия 080018676/ 029817686, където да получи консултация и подкрепа.

Редактор: Нора Маркова
Източник: quickanddirtytips.com; btvnovinite.bg
Снимки: pixabay.com