Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Физическо насилие и последици за психичното състояние

Физическо насилие и последици за психичното състояние

Физическо насилие и последици за психичното състояние - изображение

Физическото насилие може да доведе до непосредствена вреда на някого, но и неговите ефекти над психическото състояние често са изключително дълготрайни. Лице, което е преживяло физическо насилие, особено в детството, може да се окаже в много по-голям риск от емоционални и психически проблеми в остатъка от живота си. Хората, преживели домашно насилие или физическа злоупотреба често се оказват притиснати от последиците, които то носи, дори дълго след като е било прекратено.

Подкрепата от специалист в областта на емоционалното здраве често е наложителна, за да се преодолеят негативните ефекти от насилието.

Видове физическо насилие — какво представлява злоупотребата

Физическото насилие може да има много форми, като всеки може да е жертва на злоупотреба. При децата най-често насилникът е родител, отглеждащ възрастен или по-голямо дете, докато възрастните най-често търпят насилствени действия от съпруг, партньор или друго значимо за тях лице. Позицията на власт (дори на работното място) предоставя възможност за физическа злоупотреба.

Физическата агресия, често се визира като нараняване на тялото, но всъщност може да се състои от множество злоумишлени поведения. Принципно за индивид, нанасящ физическа вреда, може да се счита човек, причиняващ физическа злоупотреба. Тези действия могат да се считат за равностойни на нападение.

Обикновено за злоупотреба могат да се считат следните действия:

- Удряне, ритане, шамари, щипане;

- дърпане или физическо задържане по начин, който може да нарани (важно е да отбележим, че родител издърпващ детето си по груб начин от пътя на преминаващ автомобил не се счита за насилник);

- причиняване на изгаряния;

- разтърсване (особено при бебета и малки деца);

- хранене с негодна за консумация храна, отравяне, причиняване на заболявания;

- всяка форма на умишлено причиняване на вреда.

Различните култури може да имат различни идеи за това, което представлява злоупотреба. В някои страни е законно за човек да използва физическа сила върху съпругата си или децата си, въпреки че в европейските страни това се счита за неморално и незаконно от доста дълго време.
На теория законите в България защитават жертвите на насилие, но колкото и неприятно да ни е да го признаем, пристъпване на законите съществува. В зависимост от района и прослойката, в която е човек живее съществува различна възможност да се окаже жертва на физическа злоупотреба. Държавата ни се стреми да предостави възможно най-добра защита от домашно насилие, но е важно жертвите да потърсят помощ, за да могат да я получат.

Признаци на физическо насилие

Физическите симптоми на злоупотреба могат да включват наранявания и изгаряния (особено тези, които се появяват с по-специфични или неестествени модели) натъртвания, ухапвания, чести фрактури и счупени кости. Въпреки това, наличието на някой от тези физически признаци може да не означава непременно злоупотреба, особено при деца, които могат да бъдат предразположени към падания или други злополуки. Когато дадено лице има чести наранявания или синини, травмите изглеждат като по образец или когато обяснението за нараняването не пасва, тогава се препоръчва разследване на ситуацията.

Лицата (възрастни и деца), които внезапно проявяват дръпнатост, тревожност, агресия или комбинация от тези поведенчески проблеми, съчетани с горепосочената физическа симптоматика, може да се окажат жертва на злоупотреба. Добре е да се следят следните признаци:

- Безсъние, кошмари или проблеми със съня;

- нощно напикаване (при деца);

- използване на наркотици или алкохол;

- самонараняване, заплахи за самонараняване;

- суицидни мисли, заплахи за самоубийство;

- промяна в хранителните навици, развитие на хранително разстройство;

- депресивно или лошо настроение;

- обсесивно поведение.

Злоупотребата носи огромен риск със себе си, дори разтърсването на едно малко дете може да бъде фатално. Травмите, получени при удар на главата, (дори да не са фатални) могат да нанесат сериозни увреждания на мозъка и речеви, зрителни и учебни затруднения на по-късен етап от живота. Често бебетата, които са били разклащани след часове (и дори дни) проявяват симптоми на вътрешни наранявания.

Дихателни проблеми, припадъци, повръщане, раздразнителност, летаргичност, липса на апетит може да е признак за травма на главата. Независимо от причината, при основание да се счита, че някое дете е жертва на физическа злоупотреба, разтърсване или удар, е необходимо да се потърси медицинска помощ.

Психологически проблеми, свързани с физическо насилие

Злоупотребата може да носи дълготрайни ефекти. Човек, който е бил малтретиран в детска възраст, по-често се сблъсква с проблеми като депресия, тревожност, суицидни мисли и разстройства на храненето в по-късен период от живота.

Тези, които са преживели злоупотреба, могат също да страдат от посттравматичен стрес, да прибегнат до използване на незаконни вещества, за да се справят с травмата, може да имат трудности при свързването с други хора или да имат ниско самочувствие. Като цяло процентът емоционални и поведенчески проблеми скача неимоверно при хората, претърпели злоупотреба.

Най-често насилниците са значими за жертвата и тя им се е доверявала, като това често води до изпитване на противоречиви емоции по отношение на злоупотребата. Всеки може да изпитва обич към партньора си и едновременно с това да се страхува от неговите изблици, носещи физическо насилие. Част от жертвите на злоупотреба вярват, че тя е по тяхна вина, убедени са, че тя е еднократно събитие или се страхуват да напуснат насилника. Оказва се, че много хора, които са били жертви на насилие в детството си, в зряла възраст несъзнателно да търсят насилник за партньор, повтаряйки модела.

Постоянният страх от повторение на насилствените действия може неимоверно да повиши нивата на вреден стрес и емоционално страдание на личността. Нерядко се появява раздразнение и депресивно състояние, част от жертвите на злоупотреба дори започват да се самонараняват, за да се справят или планират самоубийство, защото считат, че това е единственият начин да се измъкнат от злоупотребата.

Хората, живеещи със злоупотреби, често се притесняват, че дори да напуснат насилника ще бъдат издирени и наранени отново, като това дълго време може да унищожава усещането им за душевен мир, дори след като са се измъкнали от опасната среда. Тези спомени силно засягат всякакви бъдещи опити за изграждане на интимни връзки или за създаване на семейство, като причиняват значителни проблеми в отношенията.

Спомените за злоупотребата могат да бъдат интензивни и да пречат на способността на човек да живее щастливо. Въпреки, че някои хора, които са били малтретирани, може да бъдат посъветвани да забравят болезнените спомени и да продължат напред в живота си, тази задача обикновено не е лесна. Заравянето на спомените не върши работа, най-ефективният способ за справяне с ужасяващите преживявания е да се изследват емоциите на гняв, скръб и страх, както и тези на тревожност и вина, с помощта на специалист по психично здраве.

По време на терапевтичния процес жертвите на насилие могат да достигнат свобода от болезнените спомени и да дадат целебна прошка. Ако последствията от злоупотребата не бъдат третирани, жертвите могат да продължат да изпитват ментално страдание и трудности през целия си живот, като са по-склонни да останат в социална изолация и самота.

Оставане в ситуация (или взаимоотношение) на злоупотреба

Често е трудно човек, който е бил малтретиран, да напусне отношението, довело до злоупотребата. Децата, които са преживели злоупотреба от родител или настойник, могат да опитат да съобщят за нея, но по различни причини да не получат нужните внимание и защита. Когато злоупотребата бъде забелязана от външно лице (познат или учител) разследването може да забави процеса по извеждане на жертвата и да утежни последствията от насилието.


Някои деца изобщо не съобщават за злоупотреба, особено когато насилникът заплашва близките им. Понякога те вярват на заплахите или се страхуват, че няма къде да отидат. Жертвите на домашно насилие могат да се противопоставят на идеята да сигнализират за случващото се от страх, че може да ги застигне отмъщение. Много възрастни, жертви на злоупотреба мислят, че са ограничени поради липсата на собствени ресурси, социални придобивки или религиозни права. Те се чувстват в капан и чувството може да продължи да ги тормози години наред.

Съществуват множество ресурси, предназначени да помагат на жертвите в подобни ситуации, като е напълно постижимо да се намери безпристрастна и приемлива подкрепа, за да може тормозен човек да напусне ситуацията и в последствие да обърне внимание на всички бариери и опасения пред себе си.

Важно е при раздяла със злоупотребяващ партньор да се вземат мерки за безопасност, защото голям процент от насилниците опитват да се докопат отново до жертвите си. След като безопасността на жертвата е осигурена е добре, да се започнат консултации с терапевт, който да подпомогне преодоляването на нежеланите последствия за стабилността на психиката.

Жертвите на злоупотреба обикновено изпитват затруднения да обсъждат положението си с другите, но семейството, приятелите и терапевта са изключително важна подкрепа в периода на възстановяване.

Как терапията може да помогне за лечението на негативните ефекти от злоупотребата

Жертвите на физическо насилие могат да започнат терапия, за да си помогнат. Професионалистът по психично здраве може да помогне на хората да изследват чувствата на гняв, скръб, неудовлетвореност и страх, които са се развили в резултат на злоупотребата под формата на депресия, тревожност и друго емоционално страдание.

Тъй като злоупотребата може да има продължителни и изключително сериозни ефекти над живота на човек, терапевтът ще се съсредоточи върху преодоляването и адресирането им, като помогне на личността да надмогне потисканите чувства. Терапията ще помогне на жертвата да възвърне чувството си за сигурност и да разбера, че злоупотребата не е в резултат от нейните действия.

Лицата, които са извършили злоупотреба също могат да се подложат на терапия. Консултирането може да бъде полезно за тяхната социална рехабилитация и възможността им да овладеят агресивните си пориви. Терапията би помогнала за пренасочване на импулсите за насилие и така да предотврати бъдещи случаи на злоупотреба. Важно е да се каже, че за да работи терапията лицето, което се подлага на нея, трябва истински да се потопи в процеса и да го желае.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: goodtherapy.org
Сниимка: timesofindia.indiatimes.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияНовиниСоциални грижиЛюбопитноИзследванияАнкетиСнимкиЗдравни проблемиСтатистически проучванияЗдравни съветиТестовеИнтервютаЛайфстайлВидеоБотаникаЛечения