Защо лечението на пристрастяване често се проваля

от 28 сеп 2018г., обновено на 05 окт 2018г.

Вероятно всеки от нас се е сблъсквал с проблема със злоупотреба с наркотици и други вещества по един или друг начин в живота си.

В този пост ще обясним защо смятаме, че нашето общество е назад в начина, по който разглежда и третира злоупотребата с вещества и как позитивната психология може да помогне за създаването на по-ефективни терапии.

Тъй като нивото на успех на основните терапии е отрезвяващо напомняне, че са нужни промени в лечението на пристрастяванията, то се нуждаем се от по-ефективно лечение.

Да започнем, като разгледаме как пристрастеният към опиум описва своите преживявания (De Quincey, T., 1986):

"Бях съвършено невеж за цялото това изкуство и мистерия, които стоят зад приема на опиум… но го взех; — и след около час, о! Небеса! Каква рязка промяна! Какво разместване на пластовете от дълбините на вътрешния дух! Какъв апокалипсис във вътрешния ми свят! Това, че болките ми [стомашните]изчезнаха сега ми се струваше дреболия — този отрицателен ефект беше погълнат от безкрайността на положителните ефекти, които се бяха появили пред мен — в бездната на божественото удоволствие, това внезапно се разкриваше пред мен. Пред мен имаше панацея… за всички човешки неволи: пред мен беше тайната на щастието… "

Описанието на подобно преживяване прави въпроса "Защо някои хора използват опиоиди?" абсурден. Очевидно е защо някой би искал да преживее състоянието, описано от зависимия по-горе. Нали?

По-добър въпрос е: "Защо някои хора не използват опиоиди?"

Какво имат онези, които не използват опиум (или онези, които го използват умерено), което е по-възнаграждаващо от незабавното "божествено наслаждение", което доставя употребата на опиати?

Със сигурност те имат нещо, което запълва празнотата, която зависимите желаят да запълнят със забранени вещества. Волята да живееш и да останеш жив, защото животът има нещо, което да ти предложи. Възможността да има някакъв смисъл, който да бъде изживян, а употребата на наркотици би възпрепятствала.

Това ни кара да се чудим каква дупка се опитва да запълни зависимият.

Нека отправим един бърз поглед към литературата

Хънтс и Евънс (2008 г.) твърдят, че интоксикацията предоставя лично удоволствие, но подчертават "улесняването на социалното и комуналното сближаване".

Също така, наркотиците установено са спасение от живота, който е "безсмислен, монотонен и скучен" (Narcotics Anonymous, 1982).

Хъл (1981) показва, че привличането към алкохола се дължи отчасти на способността му да помага на индивидите да загубят чувството си за осъзнатост.

А чували ли сте някога за изследването с Парка за плъхове (1976)?

Накратко, то показа се, че социално изолираните плъхове приемат около 19 пъти по-голямо количество морфин, в сравнение с плъховете в Парка за плъхове, които не са социално изолирани, и предпочитат обикновената вода пред морфиновата вода.

И така, какво можем да заключим от всичко това?

От това следва, че онова, което зависимите търсят, е начин да се освободят от чувството на безсмислие, да преодолеят страдащото си Аз, да загубят самоосъзнаването си и да изпитат чувство за връзка с другите и нещо извън себе си, което има значение.

Изследователят Дж. Р. Томсън отбеляза, че:

"Това допускане предполага също така, че пристрастяването не е патология в смисъла, в който преобладаващо се разглежда. По-скоро това е погрешно насочено търсене на цялост и принадлежност."

С други думи: зависимите се опитват да отворят правилната врата, просто използват грешен ключ.

Да, психологическите и екологичните фактори играят роля, наред с генетичното предразположение и редица други фактори. Но това, което често не се разбира, е, че терапиите, които пренебрегват екзистенциалния вакуум — основата на усещането за безсмислие и изключване — няма да успеят да отнемат причината за хроничната пристрастеност.

Трябва да издърпате плевелите от корена, ако искате да направите това; да обърнете внимание на неудовлетворените нужди, които водят до пристрастяването на първо място.

Пример:

Да приемем, че терапевтът решава да лекува алкохолизма с период на въздържание. Това звучи като добра идея, но въпросът е какво получава зависимият от своята зависимост. Защото отнемането на средство, което облекчава бремето на самосъзнанието и чувството на безсмислие, без да дава нищо на зависимия в замяна, е просто лоша сделка. Защо му е да сключи подобна сделка?

Този принцип "не получава нищо в замяна" може да обясни защо някои зависими нямат вътрешна мотивация да се възстановят.

Тук идва и мястото на позитивната психология...

Лекуването на зависимост трябва да включва повече от простото отнемане на онова, което е "лошо". То трябва да се съсредоточи върху изграждането на нещо силно и положително, за да задоволи неудовлетворените нужди, които са довели до употребата на вещества, като например:

Връзка с другите
Положителен ефект
Надежда
Автономия
Смислени преживявания
Намалено страдание (психическо или физическо)
Да бъдеш част от нещо по-голямо от себе си
Въздържането, в този смисъл, е вторият продукт на това да живееш един персонално значим живот.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: positivepsychologyprogram.com

Снимка: NewsLeaderNow.Com