Ролята на семейството в борбата с пристрастяването и последвалото възстановяване

Така Стефани Браун (Stephanie Brown), доктор по психология, консултант и лектор по теми, свързани с пристрастяванията, описва фазата на пристрастеност, когато близките са само съучастници на алкохолика. Борбата с пристрастяването започва, когато те осъзнаят, че този танц трябва да спре. Тя разграничава 4 етапа, през които алкохоликът и неговото семейство трябва да преминат, за да възстановят.

Етап 1: Пиене

Той се характеризира с отричане от страна на близките, че някой в семейството има проблем с алкохола. Същевременно обаче по време на всеки разговор те изтъкват причини защо човек има право да пие.

Етап 2: Преход

Фокусът пада върху началото на абстиненцията за пиещия. Тук е времето, когато семейството трябва да осъзнае и признае, че алкохоликът не може сам да се контролира и че близките не могат да контролират него. До този момент те са поемали отговорност за неговите действия, минимизирали или отричали са наличието на проблем с пиенето или пък са търсили оправдание за това.

Етап 3: Ранно възстановяване

Всяка от двете страни – алкохолик и семейство – работят върху собственото си възстановяване.

Етап 4: Продължаващо възстановяване

Индивидуалното възстановяване е стабилно и вниманието се насочва към общото – оздравяването на семейството.

1. Пиене

Терапевтите, които работят със семейството през тази фаза трябва да се фокусират не само върху поведението на алкохолика, но и върху изопачените схващания на близките му, които емоционално и физически го подкрепят. Те трябва да спрат да отричат и подкрепят алкохолика и да започнат да търсят начини, по които да му помогнат да се справи с проблема.

Задължително е терапевтът да съумее да въведе пиещия във фаза на абстиненция. Усилията се насочват към това той да прозре защо животът на членовете на семейството му е станал по-тежък и несигурен. В края на етапа алкохоликът е този, който ще реши дали иска да постави началото на собственото си оздравяване. Терапевтът трябва да събори всички защитни стени, които пазят клиента му и поддържат неговата илюзията, че ситуацията е под пълен контрол.

2. Преход

Преходът е сложен период на пикове и спадове, когато алкохоликът спира да пие, а семейството понася бремето на преминаването от въздържание към начало на абстиненцията.

Семейната среда към момента на спиране на консумацията на алкохол се състои от три основни променливи:

• все по-слаб контрол върху средата;
• засилване на защитните механизми с цел да се предотврати сриването на защитната системата;
• последни опити да се поддържа отрицанието и да се съхранят първоначалните схващания.

Задачите на терапевта са няколко: да помогне на алкохолика да разбере, че вече не може да контролира желанието си за консумация на алкохол и да осъзнае, че за да остане трезвен оттук нататък е нужно да поиска помощ отвън (група на анонимните алкохолици или група в подкрепа на близките).

От друга страна той трябва да насочи част от усилията си и към семейството, което до този момент е бранело света на алкохолика. Тъй като този свят започва да се разпада, те също трябва да осъзнаят, че имат нужда от помощ. Досега са защитавали и търсели оправдания за поведението му, което ги е превърнало в негови пленници.

Терапевтът напътства и дава насоки. Реплики, които той използва са: „Ходиш ли на срещите на анонимните алкохолици?“, „Как се чувстваш?“, „Върви бавно. Стъпка по стъпка. Първо свърши най-важното, след това си набележи нови приоритети“. Повтаря ги, докато клиентът не свикне сам да ги изрича на себе си.

Има 4 основни момента, които близките на алкохолика трябва да вземат предвид, приближавайки втората половина от преходния период:

• да се фокусират изцяло върху целта, а имено алкохоликът да остане трезвен;
• да стабилизират средата, в която почти не успяват да упражнят контрол;
• да оставят защитните стени, изградени около алкохолика, да паднат и да не ги издигат наново;
• да се фокусират върху отделната личност в семейството.

След като прецени, че семейството е достатъчно стабилно и е потърсило вече помощ отвън, терапевтът трябва да се увери дали няма скрити чувства, които биха могли да отключат нови рецидиви. Той обръща внимание и на децата в семейството – дали са обгрижвани адекватно и как понасят промяната.

Преминаването към следващия етап – Ранно възстановяване, може да отнеме години, в зависимост от сериозността на пристрастяването.

3. Ранно възстановяване

Най-съществената разлика между предхождащия и този етап е, че се забелязва цялостно отслабване на физическата потребност и психологическите импулси за консумация на алкохол. Вероятността за рецидив значително намалява.

По време на ранното възстановяване всяка страна от процеса трябва да продължи да търси и приема помощ от специализирани групи. Възможно е близките да отслабят вниманието, което досега е било изцяло насочено към алкохолика, защото те вече имат за задача да се погрижат за себе си и да потърсят подкрепа за самите себе си. Досега те са го следели зорко, но сега е необходимо да помислят за собственото си благополучие и това на семейството като цяло.

Задължително е през този период и алкохоликът, и членовете на неговото семейство да продължават да получават помощ, за да не спира процесът на възстановяване.

С напредването на процеса е необходимо да се обърне по-специално внимание на скритите причини, довели до пиенето.

4. Продължаващо възстановяване

Последната фаза е относително стабилна, в сравнение с предходните. Семейството продължава да се фокусира върху трезвеността на алкохолика и цялостното оздравяване на всички членове. Близките са намерили помощ отвън (група на анонимните алкохолици, терапия и други) и е време да направят следните неща:

• да възстановят разбитите взаимоотношения;
• да направят оценка на щетите, които е нанесло пиенето върху членовете;
• да се изяснят причините, довели до пристрастяването.

В периода на продължаващо възстановяване се изграждат взаимовръзките в семейството и се стига до осъзнаването, че всъщност то не е резултат и няма край. Възстановяването е процес.

Семейството трябва да запази абстинентното поведение. Предстои също така да се даде възможност на отделните личности да заявят себе си, да се развият и обогатят. Всеки член на семейството трябва да премине през програмата за възстановяване, състояща се от 12 стъпки, и след това да възприеме нейните принципи. Много полезно е да се обърне внимание на душевните травми, нанесени в миналото, защото често те са ключът към разрешаване на проблема.