Транстеоретичен модел за преодоляване на зависимост – същност и етапи

„Транстеоретичният“ модел описва етапите на преодоляване на зависимост. Според експертите той може да се приложи от всеки човек, който желае да промени поведението си, но не успява да го направи. Все пак остава най-успешен при пациенти със зависимост.

Моделът е разработен по време на изследване, насочено към начините, по които пациентът по естествен път се излекува от своето пристрастяване. Той е предпочитан инструмент от здравни специалисти, които искат да мотивират индивида сам да се справи с проблема.

Четири етапа на промяната

Моделът описва четири основни етапа и те са: преди откриването на проблема, откриване на проблема, подготовка и действие. В някои случаи могат да се наблюдават и два допълнителни – запазване на постигнатия резултат и връщане към нежеланото поведение. Теоретично те протичат един след друг, но при някои хора могат да се повтарят, да си разменят местата и т.н.

Моделът онагледява процеса на промяната и разкрива механизмите, по които човек може да бъде мотивиран да се помени.

Етап преди откриване на проблема

Това е предварителната фаза, когато пациентът още не е осъзнал, че страда от зависимост. Възможно е поведението му все още да не носи негативни последици или той да отказва да признае, че такива има и те са твърде тежки, за да бъдат пренебрегнати.

Обикновено индивидът не се интересува от рисковете и не се вслушва в съветите на околните, че трябва да се лекува. Той продължава да възприема своята зависимост като нещо положително, което му носи удоволствие. Рано или късно обаче негативните последици го засягат и тогава навлиза в етапа на осъзнаване на проблема.

Етап на осъзнаване, че зависимостта е проблем

Думата "contemplation" от английски означава „дълбоки размисли“. Разгледана в контекста на модела на промяната, тя описва фазата, в която пациентът се замисля, че може би поведението му е рисково и би било добре да го промени.

Специалистите твърдят, че в този етап той вече е склонен да се вслуша в предупрежденията на близките си. Не е изключено да потърси начини за контролиране на своята зависимост или дори за нейното преодоляване, без обаче да се ангажира с прилагането на конкретен подход или да обещава, че ще се промени.

Данните сочат, че хората, които страдат от дадена форма на пристрастяване, могат да останат във втората фаза години наред. Тя е особено важна, защото преминаването от нея към следващата – фазата на подготовката, е също толкова възможно, колкото и връщането назад към първата.

Най-полезни за пациентите в етапа на дълбоките размишления са съвети, които не съдържат упрек, и подходите, които ги поощряват сами да инициират промяна.

>>> Лечение при алкохолизъм (алкохолна зависимост)

Етап на подготовка

По време на подготовката пациентът планира и се подготвя за промените, с които се е запознал в предишната фаза. Обмислянето на всеки детайл е от ключово значение при хората със зависимост към наркотични вещества и е предпоставка за успех.

Какво може да направи индивидът в етапа на подготовката?

• Да планира какъв тип промяна, би искал да постигне – да ограничи проявите на рисково поведение, да намали щетите от него или да се излекува напълно от зависимостта си.
• Да си изработи стратегия – Ако например има за цел да намали цигарите, които пуши, да реши с колко точно иска да ги намали.
• Да си осигури нужните ресурси – Ако заложи на никотиновите лепенки, е добре да проучи кои са най-подходящи за него, както и да обсъди дозировката със своя лекар (много хора избират лепенки с по-малка доза никотин и не успяват да се справят с проблема).
• Да се освободи от всичко, което му напомня за неговата зависимост – За пушача това може да са пепелниците, а за човек със сексуална зависимост – порнографията. Освобождаването често е труден процес, но с времето пациентът разбира, че си е струвало и че решението за излекуване е било правилно.
• Да потърси подкрепа – Помощ може да получи от приятелите и роднините, които също искат той да преодолее зависимостта си, или пък в специализирано здравно заведение. За някои хора е полезно и присъединяването към група за взаимопомощ. Понякога е добре да информира и онези, с които е споделял вредния си навик, и да ги помоли да се съобразяват, когато са с него.

В отделни случаи е нужно човекът да потърси чисто и безопасно място, където да започне нов живот.

Етап на действието

Когато навлезе в тази фаза, страдащият от зависимост започва да осъществява промените в поведението, за които досега се е подготвял. В повечето случаи тя причинява силен стрес, но, ако подготовката е била добра, е възможно да се превърне в приятно изживяване, което предлага нови, неподозирани възможности.

Често началото се поставя в специализиран център за лечение. За хората, чиято цел не е да се откажат от зависимостта си, а да се научат да я контролират, етапът на действието може да не е толкова тежък и да се доближава до нормалния им начин на живот. От друга страна обаче те ще трябва да полагат по-големи усилия, за да се въздържат и ще се нуждаят от по-силна подкрепа.

В зависимост от поставените цели и направения план за действие, настоящият етап би могъл да доведе до плавна или рязка, кардинална промяна. Специалистите предупреждават, че понякога страдащият може да усеща празнота в живота си. Нужно е време, докато свикне да живее без зависимостта си, дори когато получава подкрепа и прилага подходящи инструменти за справяне със стреса.

Изключително важно е индивидът да намери ефективен начин за справяне с напрежението, ако иска да премине в следващата фаза – на запазване на постигнатите резултати, и да избегне етапа на връщане към нежеланото поведение.

Етап на запазване на постигнатите резултати

Този етап от транстеоретичния модел се явява продължение на предишния. Пациентът продължава да следва плана за отказване от зависимостта и да следва поведението, което е предприел в предходния етап на действието.

Поведение, характерно за фазата

• продължава да се въздържа от алкохол и наркотици;
• продължава да контролира успешно зависимостта си;
• спазва ограниченията, които си е наложил (например разходи за хазартни игри или неконтролируемо пазаруване);
• търси начини за ограничаване на вредите от нежеланото поведение (упражнява безопасен секс).

Тук също има рискове, които се наблюдават най-вече, след като е минало известно време и фокусът върху постигането на целта не е толкова силен. Някои пациенти се успокояват, че са извървели голяма част от пътя и започват да мислят, че малко отклонение от него няма да им навреди.

Силният стрес може да подтикне индивида да се върне към добре познатия за него начин за справяне, особено ако не е усвоил нови начини да се справя с него.

Етап на завръщане към нежеланото поведение

Възможно е пациентът отново да се завърне към предишните си навици, преди окончателно да затвърди постигнатите резултати в борбата със справяне със зависимостта.

Целият процес на промяна в поведението е строго индивидуален. Крайният резултат също. Някои хора могат да контролират поведението си, без да развият отново зависимост, други могат да я преодолеят единствено чрез пълна абстиненция, а трети се завръщат няколко поредни пъти към нежеланото поведение, преди да осъзнаят колко важно е за тях да променят живота си.