Защо трябва да се стремим към успешно несъвършенство

Вие сте перфекционист, който мисли, че грешките са неприемливи? А смятате ли, че всяка грешка означава неуспех? Смущавате ли се, когато грешите? Страхът от грешки е централна характеристика на маладаптивния перфекционизъм. Недобросъвестният перфекционист има тези отрицателни, често катастрофални вярвания за грешките. То е убеден, ако допусне грешка, трябва да се подложи на унищожителна критика, вярва, че преди да опита нещо ново, трябва да е сигурен, че се справи съвършено.

Този вид перфекционизъм е свързан с отлагането, безпокойството и депресията. Разпознахте ли се? Но има и различен вид перфекционизъм - адаптивен перфекционизъм. Например, можете да зададете високи стандарти за себе си, да работите много усилено и да постигнете голямо удовлетворение от постиженията си. Адаптивният перфекционизъм може да ви помогне да упорствате, да ви помогне да се гордеете с това, което правите, и да ви помогне да постигнете целите, към които се стремите.

За да го постигнете, просто трябва да осъзнаете, че да имате високи стандарти не означава, че не сте успешни, ако не ги постигате понякога. Приемете, че „достатъчно добро” и „перфектно” не са врагове.

Нека видим как можете да промените своя недобросъвестен перфекционизъм, така че да запазите своите високи стандарти, но и да останете мотивирани, когато не успявате да ги постигнете и да спрете да се подлагате на болезнена самокритика.

Какви са предимствата на перфекционизма?

Може да мислите, че предимството на перфекционизма е, че ще имате високи стандарти, които ще ви държат мотивирани, и заради които вие няма да се задоволите със „справям се достатъчно добре”, а ще се стремите към „перфектно” представяне.

Но високите стандарти се различават от изисканото съвършенство. Високите стандарти означават да постигнем по-добро ниво от последния път, тоест да полагаме старание и да се усъвършенстваме, поддържайки естествен процес на развитие. Но ако сте перфекционист, който бърка високите стандарти с провал, неспособност и дори унижение, това няма да ви доведе до нищо добро в дългосрочен план. Просто приемете, че е нормално да допускаме грешки, да се учим от тях, да се развиваме и напредваме – естествено.

Ключът към личния растеж е да не спираме да се движим към нашите цели. Понякога ще напредваме бързо, често ще грешим, но няма да спираме да се развиваме и да преследваме целта си. А това се нарича успешно несъвършенство. Затова по-добрият вариант е да се стремим не да бъдем съвършени, а да не спираме да се развиваме.

Вижте следните примери и преценете кой от вариантите е по-добър:

- Несъвършена тренировка, но все пак тренировка.

- Изпълняване на задачата наполовина, но все пак – работа по задачата.

- Отделяте малко време на приятел, но все пак отделяте.

Успешното несъвършенство е нещо, което трябва да ни занимава всеки ден. Не е нужно да сте съвършени, за да постигнете напредък. Дайте си разрешение да правите нещата несъвършено, докато натрупвате повече постижения, които ви придвижват към целта ви.

Какво означават грешките за вас?

Някои хора вярват, че грешките са фатални и окончателни, когато сгрешат, те приемат това като края на света. Други хора мислят за своите грешки като за "опит-грешка-опит-успех" . Но кой начин на мислене е по-полезен? Ако смятате, че не бива да правите грешки, тогава вероятно ще поемате по-малко рискове, рядко ще изпробвате нещо ново и ще избягвате всичко, в което не се чувствате сигурни.

Може би смятате, че ако сгрешите:

- сте се провалили унизително;

- че никога няма да постигнете по-добър резултат;

- че трябва да се откажете;

- че не бива да допускате повече грешки.

А може би си мислите, че ако направите грешка:

- е, човешко е да се греши;

- аз съм в процес на учене - грешките са част от него;

- може би ако положа повече старание, ще се справя по-добре.

Това, което трябва да осъзнаете, е, че е напълно естествено изучаването на ново умение да включва грешки, приемайте ги като уроци, които просто трябва да усвоите по-добре. Именно това е начинът, по който хората се развиват и усъвършенстват, в противен случай бихме се отказвали още при първите трудности и никога нямаше да бъдем в състояние да постигнем мечтите и целите си.

Ако се замислите, ще се убедите че всяко хубаво нещо, което сте извоювали в живота си, сте постигнали, защото сте се осмелили да извървите пътя до него, защото сте рискували и страхът от провал не ви е отказал от него.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: Psychology Today
Снимка: ayosebarkan.com