Какво трябва да знаем за клептоманията

Клептоманията е състояние, характеризиращо се с неустоимо желание за извършване на кражба. Страдащите са склонни да откраднат предмети, от които не се нуждаят или могат да си купят, или такива, които нямат никаква парична стойност. Клептоманите изпитват силно напрежение, което се облекчава чрез извършването на кражба.

Клептоманията най-често се появява по време на юношеството и се среща основно сред жените. Кражбите са незаконни и е разбираемо, че тази патология може да доведе до сериозни правни последици. Арест, разпити и поемане на наказателна отговорност могат да застигнат засегнатите лица, като се оказва, че 68% от страдащите са били арестувани за кражба. Малко над 20% от тях са били осъдени и лишени от свобода за престъпленията си.

Признаци на клептомания

Клептоманията има много симптоми, но най-основните, които обикновен човек може да забележи са:

• човек не успява да устои на импулса да открадне;
• кражба на стоки без стойност или такива, които не са му необходими;
• чувство на облекчение или удоволствие по време на кражбата.

Клептоманите изпитват нагнетяващо напрежение и тревожност преди кражбата, след която те бягат. Кражбата (дори на нещо съвсем малко и несъществено) носи чувството на облекчение и удоволствие.

Дори техните действия да им носят облекчение, е възможно да изпитат чувство за вина и угризения след престъплението. Често изпитват срам и разкаяние и се разкайват за постъпката си.

Клептоманията не касае кражба за лична изгода. Страдащите не крадат, за да спечелят нещо или защото желаят предметите, които си присвояват. Кражбите не са свързани с това, че не могат да си позволят да притежават въпросните вещи. Много често самите предмети нямат почти никаква стойност.

Клептоманите обикновено прибират откраднатите вещи на определено място, без да ги използват и без дори да ги разгледат. Някои се отървават от тях, като ги подаряват на близки или приятели, а е възможно и да ги върнат на мястото, от където са ги взели.

Епизодите на кражба не се случват след сложно планиране, а по-скоро спонтанно. Хората в това състояние могат да се намират в хипермаркет, хотел или другаде, като единствената им мисъл да е колко много искат да откраднат от декорацията вътре в сградата.

Как да различим клептоманията от обикновена кражба

Клептоманията се различава от нормалната кражба по това, че обикновено крадците планират предварително престъплението си и предприемат определени действия, за да придобият предмети, които желаят, но не могат да си позволят.

Лицата с клептомания крадат спонтанно, с цел да облекчат напрежението, което продължава да се нагнетява, ако не го направят.

Това патологично отклонение може да възникне самостоятелно, но често страдащите злоупотребяват с упойващи вещества, имат високи нива на тревожност и други нарушения, свързани с контрола на импулсите.

Част от придружаващите нарушения могат да се изразят в:

• промяна в настроението;
• паническо разстройство;
• тревожно разстройство;
• обсесивно-компулсивно разстройство;
• нарушение в контрола на импулсите.

Специалистите често асоциират състоянието с употребата на алкохол и упойващи субстанции.

Проучванията установяват, че 59% от хората с клептомания в даден момент от живота си биват диагностицирани и с афективно разстройство. Смята се, че клептоманите много често страдат от различни видове психични разстройства, включително хранителни. Между 43 и 55% от тях имат личностно разстройство.

За да се диагностицира клептоманията, първо трябва да се установи, че симптомите не са характерни за друго психично състояние като поведенческо нарушение или антисоциално разстройство на личността.

В съвременната практика се прилагат няколко подхода за лечение на клептомания:

Психоаналитичен подход

Част от последователите на Фройд смятат, че хората чувстват потребност да придобиват предмети, за да компенсират символично конкретна ранна загуба или емоционално пренебрегване от важен в живота им възрастен. Според този подход лечението на разстройството се състои в откриване на основните мотиви за тяхното поведение.

Когнитивно-поведенчески подход

Според него разстройството може да се зароди, когато дадено лице бъде насърчено да извърши кражба. Ако след първата кражба няма последици, е по-вероятно поведението да се затвърди и прояви отново в бъдеще. Подтикът, свързан с кражбата, става много силен и набира инерция. Актът на кражба облекчава стреса и напрежението, изпитвани от личността, и поведението цели единствено облекчаване на дискомфорта. С течение на времето индивидът може да започне да краде с цел да намали общите си нива на стрес.

Биологичен подход

Биологичното обяснение предполага, че поведението може да бъде свързано със специфични региони на мозъка и възможна дисфункция на определени невротрансмитери. Някои изследвания свързват появата на клептомания с дисфункция в челния дял на мозъка. В част от съобщените случаи травма на фронталния лоб води до физически симптоми като замаяност, поведенческа симптоматика като агресия и когнитивна като загуба на памет, последвани от внезапна поява на свързано с клептомания поведение. Проучвания разкриват, че регулирането на серотонина има пряка връзка с ефективното лечение на клептоманията.

Колко често се среща клептоманията

Разстройството се среща относително рядко. Статистически между 0,3 и 0,6 % от населението страда от клептомания, въпреки подозренията, че част от засегнатите не са диагностицирани.

Според статистическите данни клептоманията е причина за 5% от всички дребни кражби, което води до годишна икономическа загуба от около 500 млн. долара.

Счита се, че една от причините, поради които хората не търсят специализирана помощ, е усещането за срам.

Диагностициране на клептоманията

Клептоманията се установява от лекар или специалист по психично здраве. Тъй като обикновено е придружена от други състояния като нарушения на храненето, злоупотреба с вещества и алкохол и тревожни разстройства, често се диагностицира, когато хората се обръщат към лекар заради оплаквания, свързани с тях. Диагноза може да се постави и ако симптомите на клептомания са довели до арест.

При първоначален преглед от лекар, пациентът може да бъде препратен към психолог или психиатър за по-нататъшна оценка. Диагностицирането понякога се изразява в снемане на анамнеза и интервюиране, като е задължително да се използват стандартизирани тестове за клептомания и маниакални състояния.

Тайната, която хората се опитват да скрият, вината и срамът, могат да повлияят на диагнозата и лечението на състоянието. В част от случаите хората получават диагноза и лечение само след сблъсък с властите.