Начало Психология Поведенческа психология Патология Какво трябва да знаем за клептоманията

Какво трябва да знаем за клептоманията

Какво трябва да знаем за клептоманията - изображение

Клептомания е състояние, характеризиращо се с неустоимо желание за извършване на кражба. Страдащите са склонни да откраднат предмети, от които не се нуждаят или биха могли да си купят, или такива, които нямат никаква парична стойност. Лицата с клептомания изпитват силно напрежение, което се облекчава чрез извършването на кражбата.
Клептоманията най-често се появява по време на юношеството и се среща забележително по-често при нежния пол. Кражбите са незаконни и е разбираемо, че тази патология може да доведе до значими правни последици. Арест, разпити и поемане на наказателна отговорност могат да застигнат засегнатите лица, като се оказва, че 68% от страдащите някога са залавяни за кражба. Малко над 20% от тях са били осъдени и лишени от свобода за престъпленията си.

Какви са признаците на клептомания

Клептоманията има доста симптоми, но най-основните, които обикновен човек може да забележи са:

- повтарящ се неуспех личността да устои на импулса да открадне;

- кражбата на стоки без стойност или такива, които не са необходими;

- чувство за облекчение или удоволствие по време на кражбата;

Според диагностичните критерии, наложени по света, клептоманията се характеризира с многократна неспособност човек да се противопостави на желанието за кражба. Хората с това състояние изпитват нагнетяващо напрежение и тревожност преди кражбата, като те изчезват след извършването й. Кражбата (дори на нещо съвсем малко и несъществено) носи чувството на облекчение и удоволствие.

Дори кражбата да облекчи напрежението, човек може да изпита чувство за вина и угризения след престъплението. След подобни епизоди на кражба се срещат често срещани и чувството за срам, самообвинението и разкаянието.

Много е важно да се отбележи, че клептоманията не включва кражба за лична изгода. Страдащите не крадат на база финансов стимул, или защото желаят предметите, които взимат. Кражбите не са свързани с това, че не могат да си позволят да притежават въпросните вещи. Изключително често самите предмети могат да имат нищожна стойност.

Много често откраднатите вещи се прибират някъде, без да се използват и без дори да се гледат. Част от клептоманите се отървават от откраднатите предмети, подарявайки ги на близки и приятели или връщайки ги на мястото, от което са ги взели.
Епизодите на кражба обикновено не включват сложно планиране и се случват спонтанно. Хората с това състояние може да се намират в на обществено място, в универсален магазин или администрация и да мислят само за това, че искат да откраднат клонка от декорацията на сградата.

Как да различим клептоманията от обикновената кражба

Клептоманията се различава от нормалната кражба по това, че обикновено крадците планират предварително престъплението си и действат, за да придобият предмети, които желаят, но не могат да си позволят. Лицата с клептомания крадат спонтанно, с цел да облекчат напрежението, което продължава да се нагнетява, ако не го направят.
Това патологично отклонение може да се появи самостоятелно, но често върви в комплект с други условия. Страдащите често се оказват склонни към употреба на упойващи вещества, високи нива на тревожност и други нарушения, свързани с контрола на импулсите.

Част от придружаващите нарушения могат да се изразят в:

- смяна на настроението;

- паническо разстройство;

- тревожно разстройство;

- обсесивно-компулсивно разстройство;

- нарушение в контрола на импулсите.

Специалистите често асоциират състоянието с употребата на алкохол и упойващи субстанции. Така че експертите предполагат, че съществува генетична връзка между употребата на различни субстанции и клептоманията.
Проучванията установяват, че 59% от хората с клептомания в даден момент от живота си биват диагностицирани и с афективно разстройство. Проучванията също така предполагат висока степен на съпътстваща заболеваемост при други психиатрични състояния, включително тревожни разстройства, биполярно разстройство и хранителни разстройства. Между 43 и 55 процента от лицата с клептомания също се оказват засегнати от съпътстващо личностно разстройство.
За да се диагностицира клептоманията, първо трябва да се установи, че симптомите не могат да бъдат обяснени по-добре с друго психиатрично състояние, като нарушение на поведението или антисоциално разстройство на личността.

Причини

Точните причини за клептоманията все още са обект на проучване, въпреки, че се предполага, че генетичните фактори и влиянието на околната среда играят огромна роля.

Психолозите предлагат няколко различни обяснения

Психоаналитичният подход: Част от последователите на Фройд смятат, че хората се чувстват длъжни да получат предмети, за да компенсират символично някакъв вид ранна загуба или пренебрегване от значим за тях възрастен. Според този подход, лечението на разстройството се състои в откриване на основните мотиви за тяхното поведение.

Когнитивно-поведенческият подход: Според него разстройството може да започне, когато дадено лице бъде положително насърчено да извърши кражба. Ако след първата кражба не настъпят отрицателни последици, е по-вероятно поведението да се прояви отново в бъдеще. В крайна сметка подтикът, свързан с кражбата, става доста силен и набира инерция. Актът на кражба облекчава стреса и напрежението, изпитвани от личността, и поведението започва да се свързва с облекчаване на въпросното неудобство. С течение на времето индивидът може да започне да краде, с цел да намали общите си нива на стрес.

Биологичният подход: Биологичното обяснение предполага, че поведението може да бъде свързано със специфични региони на мозъка и възможна дерегулация на определени невротрансмитери. Някои изследвания свързват появата на клептомания с дисфункция в челния дял на мозъка. В част от съобщените случаи травма на фронталния лоб води до физически симптоми като замаяност, поведенческа симптоматика като агресия и когнитивна като загуба на памет, последвани от внезапна поява на свързано с клептомания поведение. Проучвания казват, че регулирането на серотонина има пряка връзка с ефективното лечение на клептоманията.

Колко често се среща клептоманията

Всъщност може да се каже, че разстройството е относително рядко. Статистиката говори, че относително между 0,3 и 0,6 % от населението страда от клептомания, въпреки предположенията, че част от засегнатите не са диагностицирани.
Според статистическите данни клептоманията е причина за 5% от всички дребни кражби, което води до годишна икономическа загуба от около 500 млн. долара.

Счита се, че една от причините, които възпрепятстват хората да потърсят специализирана помощ за състоянието си, е усещането за срам.

Как се диагностицира клептомания

Клептоманията се установява от лекар или специалист по психично здраве. Тъй като обикновено се среща съвместно с други състояния като нарушения на храненето, злоупотреба с вещества и алкохол и тревожни разстройства, често се диагностицира, когато хората се обръщат към лекар заради оплаквания и съпътстващи психиатрични симптоми. Диагноза може да се постави и ако симптомите на клептомания са довели до арест.

При първоначален преглед от лекар, пациентът може да бъде препратен към психолог или психиатър за по-нататъшна оценка. Диагностицирането понякога се изразява в снемане на анамнеза и интервюиране, като е задължително да се използват стандартизирани тестове за клептомания и маниакални състояния.

Тайната, която хората се оптват да скрият, вината и срамът, могат да повлияят на диагнозата и лечението на състоянието. В част от случаите хората получават диагноза и лечение само след сблъсък с правната система след залавяне от полицията.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: verywell.com
Снимка: thecut.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЗдравни съветиАнкетиИсторияПсихологияЛюбопитноЛеченияСпортНовиниИнтервютаСнимкиЛайфстайл