Каква е разликата между атипична анорексия и анорексия нервоза

Хранителните разстройства могат да бъдат много опасни, без значение какво е теглото на болния.

Андреа Розенхафт е клиничен социален работник и преди години се сблъсква с непознатата до тогава за нея диагноза атипична анорексия. Днес тя смята, че е дошъл моментът да разкаже своята история и да запознае хората с разликите между нея и анорексия нервоза.

„Излекувах се от хранителното си разстройство преди повече от 10 години. Никога преди това не бях чувала за атипична анорексия. Иска ми се да предупредя хората, че анорексията невинаги е съпроводена от екстремно ниско тегло, но това не я прави по-малко опасна.

Критерии за диагностициране с анорексия

Според Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства критериите, на които човек трябва да отговаря, за да бъде официално диагностициран с анорексия, са следните:

1. Постоянен ограничен прием на храна, който води до значително понижаване на теглото (в сравнение с минималното допустимо тегло в конкретната възраст, за конкретния пол и физическо състояние).

2. Силен страх или поведение, което цели да го предпази от напълняване.

3. Тревожност и изкривена представа, свързана с външния вид и теглото.

Теглото на пациентите с атипична анорексия не отговаря на критериите за анорексия

Атипичната анорексия нервоза е едно от петте хранителни разстройства, които попадат в категорията „Други уточнени разстройства, свързани с храненето“. Всички симптоми съвпадат с тези при анорексия нервоза, с изключение на ниското тегло. Да, пациентите с атипична анорексия също са склонни към преяждане и след това към повръщане, търсят непрекъснато начини да ограничат количеството храна, страхуват се да не напълнеят и имат нереалистична представа за тялото си. Тяхното тегло обаче е в нормата.

В научното списание на клиника „Cleveland“ „Cleveland Clinic Journal of Medicine“ пише: “... за разлика от пациентите с анорексия нервоза, тези с атипична анорексия търсят медицинска помощ и лечение на много по-късен етап, когато болестта е напреднала. Обикновено те биват хоспитализирани по-рядко, тъй като заради нормалното им тегло специалистите не считат състоянието за сериозно. Това обаче не означава, че са по-малко болни от хората с анорексия нервоза. При тях е възможно психопатологичните симптоми да са дори по-силно изразени.“

„Научно доказано е, че човешкото тяло не е застраховано от медицински усложнения вследствие на съзнателни ограничения в храненето. Все пак някои от тях се наблюдават основно при пациенти, които са отслабнали драстично и въпреки това теглото им не е под нормата. Най-често срещаните сърдечни нарушения са брадикардия и хипотензия (ниско кръвно налягане). Въпреки че се лекуват успешно с правилен хранителен режим, те могат да засегнат и хората с нормално според здравните експерти тегло.“

Първата ми хоспитализация беше през 2012 г. Състоянието ми беше прекалено сериозно, за да се лекувам в домашни условия. За съжаление, застрахователната компания не покри разходите ми, тъй като теглото ми не беше твърде ниско. Да, наистина бях много слаба, но не достатъчно, за да покрия критерия за анорексия.

Моят психиатър и терапевт д-р Лев отказа да работи с мен, докато не възвърна предишното си тегло. Започнах консултации с друг специалист. Успях да кача нужните килограми и отново се върнах при д-р Лев.

Щастлива съм, че „правилата“ се промениха и сега всеки, който има нужда от помощ, ще я получи, без значение дали теглото му е в норма или не."