Ново проучване: Социалните медии не са причина за по-високия брой хранителни разстройства сред младите хора

Напоследък тече гореща дискусия за това дали се увеличава броят на хранителните разстройства.* Според някои учени младите хора споделят свои снимки и имат достъп до чужди такива по безпрецедентен досега начин в интернет пространството, като това дава отражение върху представата за собствените им тела и оттам може да повлияе върху хранителния им режим. Други твърдят, че именно социалните медии са средството, което да помогне във възстановяването след претърпяно хранително разстройство, благодарение на многобройните платформи, даващи публичност на подобни случаи.** Къде е истината?

Знаем, че процентът на хранителни разстройства е висок. Проучване, проведено през 2017, разкрива, че 4 на всеки 1000 деца и младежи във Великобритания, на възраст 5-19 години, страдат от такова. По-скорошно изследване на този тип разстройства показва, че броят им непрекъснато расте. Става ясно, че хората, диагностицирани с хранително разстройство е нараснал от 32 на 37 души на всеки 100 000 на възраст 10-49 години, само за периода 2000 – 2009 година.

В едно от проучванията се разглеждат тенденциите през последните години, за да се установи дали бумът на социалните медии по някакъв начин влияе върху статистиката. Използвана е база данни с анонимни доклади за повече от един милион деца и младежи във Великобритания, посетили личния си лекар от 2004 до 2014 година.

Резултатите ни навеждат на мисълта, че хранителните разстройства са почти 11 пъти по-често срещани при момичетата, отколкото при момчетата, както и че най-уязвимата възрастова група е 16-20 години, а не толкова 11-15 и 21-24 години. Друга зависимост, която се открива, е, че повечето страдащи са от богатите и добре развити региони.

В докладите най-често като тип хранително разстройство се отбелязва „неуточнено“, а не така познатите анорексия и булимия нервоза. Това означава, че става дума за състояния, които не се определят категорично като хранителни разстройства, а са граничещи.

Заключенията, до които стигат учените, на база събраната информация, е че броят на младите хора с поставена диагноза хранително разстройство е ограничен. Случаите на булимия нервоза и на категорията „неуточнено“ намаляват, докато тези на анорексия нервоза - не. Наблюдава се по-малък брой пациенти сред момичетата, както и във възрастовия диапазон – 16-24 години. Сериозен спад има и в бедните райони, докато в богатите, където преди процентът е бил висок, подобрение няма. Разликата между двете групи става все по-фрапираща.

Броят на момчетата с хранително разстройство е толкова малък, че не позволява по-нататъшна разбивка. За периода от 11 години, през който тече проучването, са диагностицирани едва 500 пациенти от мъжки пол. Случаите на булимия нервоза при двата пола също са изключително малко.

Анализ на данните

Не е лесно да разгадаем резултатите и да разберем дали социалните медии имат принос за постоянно променящите се тенденции. Ако погледнем конкретно върху случаите на булимия нервоза, то някои учени твърдят, че тя е западен феномен, базиран на оказвания натиск да сме слаби, докато анорексия нервоза не е така културно обусловена и се среща, независимо от времето, културата и начина на живот.

Те смятат, че намаляването на случаите на булимия нервоза би могло да се дължи на поставянето на едни по-приемливи рамки за наднормено тегло. Оттам и отслабва натискът, че трябва да сме слаби и спада броят на булимиците. Тук се стига до извода, че влиянието на социалните медии е осезаемо, но не в посоката, в която повечето предполагат. Вместо да нараства броят на младите хора с хранителни разстройства, се случва обратното. Благодарение на социалните мрежи младежите имат достъп до безброй снимки, разкриващи позитивно отношение към собственото тяло, към различните негови форми и мерки. Така самите те се научават да приемат телата си.

Тяхната позиция е сериозно оспорвана. Трудно е да избегнем набиращите популярност социални медии, както и да пренебрегнем тревогите, свързани с теглото и възприемането на собственото тяло. Границата между грижата за тялото и превръщането на тази грижа в хранително разстройство е много тънка.

Все пак не можем да не споменем факта, че се забелязва увеличаване броя на хора с хранителни разстройства във Великобритания, които са били в състояние, изискващо тяхната хоспитализация. Това означава, че диагнозата е поставена на много по-късен етап, в сравнение с предишни години. За лекарите този тип разстройства са трудни за диагностициране и лечение. Причините са няколко.
Някои изследвания показват, че по-рядко се поставя такава диагноза, ако в региона няма съответните специалисти. Наличието на голям брой учреждения за деца и подрастващи с психични проблеми, както и по-ниските прагови стойности, които позволяват тяхната хоспитализация, обясняват защо през целия изследван период броят пациенти на възраст 11-15 години остава стабилен, докато този на младежи между 16-24 години намалява.

Безспорно обаче социалните мрежи могат да бъдат средство за по-добра превенция и онлайн терапевтични услуги в помощ на младите хора, страдащи от хранителни разстройства.

* Hoek, Hans W. (2016), Review of the worldwide epidemiology of eating disorders. DOI: 10.1097/YCO.0000000000000282
** youtube.com/watch?v=RsODMZN4VL8