Какви са разликите между биологичния пол, социалната полова роля, половата идентичност и сексуалната ориентация

Какви са разликите между биологичния пол, социалната полова роля, половата идентичност и сексуалната ориентация? Нуждата да се отговори на този въпрос нараства, поради което решихме да съберем на едно място научните определения за пол, социална полова роля, идентичност и ориентация, които са част от всеки индивид.

Биологичен пол

Биологичният пол на организма се определя от гените на индивида, като това води до наличие на полови белези и вторични характеристики, допълващи структурните различия в мозъка (да, такива съществуват). Като цяло, разликите при мъжете и жените със сходен етнически и расов произход са много. Господата са с по-висок ръст, имат по-голяма телесна маса и по-висока вероятност за развиване на лицево окосмяване. Дамите не са толкова високи, имат по-малка мускулна маса, повече мастни депа и обикновено не са предразположени към развитието на вторични полови белези като лицево окосмяване.

Разбира се, можете да откриете още много полови характеристики, освен основните. Едва през последните десетилетия, вследствие на съчетаването на изследвания и социални проучвания, започна отделянето на биологичния пол от конструкцията на пола, ролята му, половата идентичност и сексуалната ориентация за целите на науката.

Полът като социална роля

Още през 1955 г. Джон Мъни формулира понятието „полова роля“ (gender role) като всеобхватно описание на „всички неща, които човек казва или прави“, за да се разкрие, че има статут на жена или мъж. През 1965 г. Мъни изменя самия термин и той се превръща в „публично изразяване на половата идентичност“.

Трябва да подчертаем, че носенето на рокля, грижата за дома и използването на червило са точно действия, изразяващи полова идентичност, като човек може да ги избере, но се случва и да му бъдат вменени от околните. Психологът Сандра Бем развива теорията, чрез въвеждане на схема на пола. Въпросната схема се използва за измерване на традиционната полова роля на индивида в обществото, като категориите на ролите са – мъжка, женска, андрогенна и неидентифицирана. Всъщност индивидът спонтанно категоризира атрибути и поведение в мъжки и женски категории, следователно човек обработва информацията и регулира поведението си въз основа на преобладаващите културни дефиниции на женственост и мъжественост.

Разбира се, в съвременното общество наблюдаваме известни промени, изразяващи се не само в прехода на транссексуални лица в друга социална роля, а и приемане на това „жените да вършат мъжки неща, а мъжете женски“. Въпросът за сексуалната ориентация е доста интересен, когато се вземе предвид социалната роля, възприета от индивида спрямо пола му. Това е така, защото се предполага, че ако хомосексуално лице има връзка от интимен характер, то заема характерна за мъж или жена позиция, която може да не съвпада с биологичния му пол и ролята, която има в обществото. 

Полова идентичност

Понятието полова идентичност е използвано за пръв път от Джон Мъни във връзка с откриването на Клиниката за разстройство на половата идентичност в болница "Джонс Хопкинс" през 1966 г. Той предполага, че половата идентичност е вътрешният смисъл на индивида или убеждението за мъжественост или женственост, които се отличават от действителния биологичен пол.

Пърсън и Овисей определят половата идентичност като съставена от две категории – основна полова идентичност и идентичност на пола като роля. В този контекст основната полова идентичност според полярността между мъжете и жените отразява биологичната представа за себе си и е това дали се самоопределяме като мъжествени, или женствени от биологична гледна точка. За разлика от това, определянето на половата роля се отнася до психологическата представа за самия себе си като поведение и чувства. За повечето хора половата идентичност не е усложнена, поради факта, че съвпада с биологичния пол. Независимо от сексуалната ориентация и дори ролята на пола в социума, разбирането на индивида за полова идентичност (мъжка или женска) се приема в ранното детство.

За малцинството от децата вътрешното преживяване на половото изграждане е нехармонично с външното физическо представяне като момче или момиче. За част от тях животът е постоянен низ от конфликти на половата идентичност и това ги кара да прибегнат до специализирана терапия и консултации.

От 1994 г. до момента подобна конфликтна ситуация се счита за патологично състояние и се нарича „полова дисфория“, като в зряла възраст тя най-често носи състояние на транссексуализъм. През последните години се води доста разгорещен диалог относно това дали несъответствието между психологическо полово идентифициране и биологичен пол е патологично състояние, като по света вълната на реабилитиране набира сила. Очаква се при излизането на следващата международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето, Световната здравна организация да заеме твърда позиция по въпроса.

Сексуална ориентация

Това е посоката на сексуалните чувства и поведението към индивиди от противоположния пол (хетеросексуалността), или от същия пол (хомосексуалност), или комбинация от двете (бисексуалност). В изследването си върху биологичните корени на сексуалното поведение Левей отбелязва, че "посоката на сексуалните чувства несъмнено е по-значима, по-дълбока и по-малко податлива на промяна от посоката на сексуалното поведение". Но трябва да признаем, че има основания да се обмислят и двата аспекта при обсъждане на сексуалната ориентация. Индивидът може да изпълнява поведения, които значително се различават от предпочитанията му, а те самите могат да се разширяват и видоизменят с напредване на възрастта.

Дори в съвременното общество се счита, че е трудно да се направи статистическа извадка, която да показва с точност колко са хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Някои учени предполагат, че около 4 до 5 % от мъжката популация и от 2% до 4% от женската са с хомосексуална или бисексуална ориентация, но предупреждават, че тълкуването на данните не бива да е буквално.

Всеки един от компонентите, изграждащи пола, е важен за състоянието на половата идентичност. А за да разпознаем вариациите и отклоненията от традиционното полово идентифициране правилно и рационално, е добре да различаваме различните му части.

Прочетете още:

• Каква е разликата между трансджендър и транссексуалност