Какво прави хероинът с психиката на жертвите си

от 26 юни 2017г.

Хероинът е наркотично вещество, приготвено за първи път от фармацевтичната индустрия като болкоуспокояващо. Произвежда се от опиев мак, в началото са го разпространявали свободно, но се оказало, че води до физическо и психическо пристрастяване. Иначе казано – не само психиката е привлечена от навика, да се приема опиатът, а и тялото физически страда от липсата на веществото. Периодът на пристрастяване се характеризира с изключителна бързина на привикване. Това води до плашещи резултати, в които хора, приели едва няколко пъти наркотика, са вече зависими от него. Смъртността от свръхдоза, изтощение, заразяване, с предавани по кръвен път болести и инфекциозни заболявания е висока.

Какво прави с психиката?

Хероинът се характеризира като депресант, защото има пряко въздействие над централната нервна система:

- Мозъкът започва да работи по-бавно, поради невъзможността за правилна комуникация между невроните усещането за болка намалява значително;
- емоционалното състояние става константно, с минимална възможност за еуфоричност, но други емоционални пикове отсъстват, докато лицето е под влияние;
- поради невъзможността на мозъка да функционира нормално, кръвното налягане и действието на храносмилателната система са с понижен тонус, дори дишането се забавя;
- появяват се сънливост и спокойствие, които засенчват стресовите моменти от ежедневието и дават усещане за необремененост;
- ориентацията за време и пространство страда, заедно със способността да обективна преценка.

Дългосрочният ефект над психическото състояние

Една от най-плашещите характеристики на хероинът е, че води до изключително ударно и неусетно пристрастяване и до бързо развиване на толеранс. Обяснението е в това, че организмът привиква да работи при наличието му доста бързо и ефектите му отпадат, следователно, за да се постигнат същите усещания, е необходимо да се приема по-голямо количество от опиата. Умът става ригиден и насочен само и единствено към удоволствието, изпитвано под влиянието на веществото. Търпимостта към всякакви дразнители спада, щом човек не е под влиянието му, като единствената цел е да се докопа наркотикът. Личността изоставя всякакви стремежи за поддържане на междуличностни отношения, работни постижения и грижа за здравето.

Тялото, вече привикнало към наличие на веществото, бута психиката към постоянно желание за приемане, за да поддържа начина на работа (който намира за нормален). А основни психически механизми спират работа, под влиянието на опиата. Свръх-аз не успява вече да повлияе достатъчно личността, което ще рече, че нормите за поведение, които лицето е приело през годините, нямат влияние над действията му, както в нормалното му състояние. Аз – съзнателното ни поведение, разбирания и мисли, е под силното (дори движещо) облъчване на То – нагоните, несъобразяващи се с нищо. Изведнъж се оказва, че високо морален, интелигентен човек е движен в живота си единствено от желанието отново да опияни нервната си система.

Лицата, които вече са зависими, често отричат наличието на наркомания, защото тя създава когнитивен дисонанс (вътрешен конфликт между виждания и действия), предизвикващ спад в самооценката. Самоуважението на личността спада, като съществува вариант това да доведе до драстични промени в поведението, които са пряко следствие, конкретно от това, но допълват цялостната картина.
Дори лицето да осъзнае зависимостта и да предприеме мерки, психиката не е способна да се възпротиви на физическата зависимост.

Какви симптоми могат да забележат околните хора?

Дори да познавате бегло лицето с хероинова зависимост, то има симптоми, които да ви наведат на мисълта за нещо нередно. Съмнения от този тип са изключително плашещи за близките, но е добре човек да е запознат с тях, за да реагира оптимално адекватно:

- Видима промяна във физическия тонус;
- свити, миниатюрни зеници;
- спазми в мускулите и оплакване от забавено, проблемно храносмилане;
- силно потене;
- пренебрегване на здравето;
- междуличностни конфликти и рязка промяна във взаимоотношенията с близките;
- трудно, дори невъзможно извършване на работна дейност;
- финансови проблеми, поради инвестиране главно в наркотиците;
- емоционална променливост без причинител.

Зависимостта от наркотици не е волево състояние, което човек може да откаже самостоятелно, защото тялото привиква и желае наркотика. Силният хероинов глад – абстинентното състояние при неприемане на наркотика, въпреки зависимостта е изключително тежък. Той не е просто желание за вземане на опиата, а поява на маниакални мисли за него, невъзможност за стопирането им, тревожност и страх от бъдещето. Поради начина, по който нервната система вече е свикнала да работи, връщането към нормално функциониране, бива намерено като болестно състояние, което се изразява с физическа болка (съвсем истинска), температурна промяна на тялото, секретиране на очите, белите дробове и обща отпадналост. Може да се каже, че психиката ни не отличава силният хероинов глад от инстинкта за оцеляване, ето защо плакането, молбите, заплахите и дори насилствените прояви не са изключени. Детоксикацията на тялото, дори да прочисти организма, не е равнозначна на оздравяване. Необходима е намеса и усилена работа на специалисти, която отнема месеци и стоически усилия, за да се задържи резултатът от спирането на опиата.

Автор: Станислава Тонева

Снимка: wsau.com

Още по темата: