Как да изразим несъгласие с някого, който притежава повече власт

Началникът ни предлага да стартираме проект, който ние обаче смятаме, че няма да проработи. Колега, който е по-висшестоящ от нас, фиксира краен срок, който според нас е нереалистичен. Какво казваме, когато трябва да оспорим решение на човек с повече власт и правомощия от нас? Как преценяваме дали има смисъл да изречем това, което мислим? Ако все пак решим да говорим, какво точно казваме?

Какво казват експертите по въпроса

Съвсем естествена човешка реакция е да не искаме да се противопоставим на някой по-висшестоящ от нас. Джоузеф Грени (Joseph Grenny), съавтор на книгата „Ключовите разговори“, споделя: „Нашите тела са се усъвършенствали в оцеляването, затова притежаваме склонността да избягваме ситуации, които биха могли да са в наш ущърб.“ Холи Уийкс (Holly Weeks) е лектор в Харвардското училище по образование и е консултант по писане на речи и водене на преговори. Според нея „в основата на тревожността лежи схващането, че ще има негативни последици за нас.“ Започваме да си мислим „Той няма да ме харесва“, „Тя ще си мисли, че съм дразнител“ или дори „може да ме уволнят“. Макар да е много по-лесно да се съгласим, според Уийкс това невинаги е правилното решение. Ето как бихме могли да изразим своето несъгласие с човек, който стои по-високо в йерархията от нас.

Да бъдем реалистични относно рисковете, които поемаме

Повечето хора преувеличават рисковете в подобни ситуации. Грени твърди, че „нашата човешка и първична склонност е да си представяме най-ужасните сценарии“. Да, напълно възможно е да изненадаме и дори разстроим първоначално човека срещу нас, но едва ли ще се стигне до уволнение или пък вечна вражда помежду ни. Грени съветва първо да обмислим „рисковете от нашето премълчаване“ – може проектът да се провали или пък да загубим доверието на екипа си. След това предлага да претеглим, вече реалистично, шансовете от подобна развръзка и потенциалните последствия, ако изразим мнението си.

Да решим дали ще изчакаме

След като сме направили оценка на риска можем да решим да замълчим. Възможно е да не сме разгледали проблема във всичките му аспекти или просто дискусията да ни е изненадала. Може би искаме да изслушаме какво мислят останалите членове на екипа, преди да се изкажем. Ако смятаме, че и другите ще бъдат против, вероятно е добра идея първо да съберем армията си. Хората биха могли да споделят опит или полезна информация, които да са в подкрепа на нашата позиция. Разумна стъпка е също така да отложим разговора, ако сме в среща или на публично място. Обсъждането на въпроса насаме няма да се възприеме като заплаха за човека отсреща.

Да си поставим споделена цел

Преди да споделим възгледите си, е добре да помислим какво е важно за опонента ни. За него може да е от съществено значение сплотеността на екипа или пък завършването на проекта в срок. Много по-вероятно е да бъдем чути, ако свържем несъгласието си с по-голяма, обща цел. Може би човекът отсреща няма да успее да разбере от самото начало какво се крие зад думите ни, затова е препоръчително да бъдем открити и ясни и да обясним в детайли позицията си, така че да не ни възприеме просто като противник, който саботира работата, а като колега, стремящ се именно към постигането на една обща, споделена цел. „Едва тогава дискусията помежду ни ще се превърне от боксов мач в игра на шах“, казва Уийкс.

Да поискаме разрешение да изразим своето несъгласие

Звучи твърде почтително, но според Грени е много подходящ начин да покажем на по-висшестоящ от нас, че е в „психологическа“ безопасност и че не е загубил контрол над ситуацията. Можем да започнем разговора ето така: „Знам, че наближава приключването на първия етап от проекта. Имам причини да смятам, че няма да бъде завършен в срок. Бих искал да изложа своите доводи. Съгласни ли сте?“. Това дава избор на човека. Той има възможност да реагира словесно. Ако отговори положително, ще се почувстваме по-уверени, докато обосноваваме позицията си.

Да запазим спокойствие

Сигурно усещаме, че сърцето ни ще изскочи от гърдите или пък че цялото ни лице се зачервява. Трябва да направим всичко възможно да се овладеем и да бъдем неутрални както в изказванията си, така и в действията си. Ако тялото ни разкрива нежелание или тревожност, думите ни ще загубят част от ефекта и силата си. Сякаш изпращаме двусмислено послание и опонентът може да избере коя част от него да приеме и коя – не. Може да ни помогне, ако поемем дълбоко въздух и ако говорим по-бавно и осъзнато. Когато сме в паника, често говорим твърде бързо и високо. Не бива да шепнем и да изглеждаме уплашени. Добре е да говорим овладяно и спокойно. Така останалите и ние самите ще се чувстваме спокойни. Стабилният глас внушава в другите и увереност.

Да повторим на глас първоначалната идея

След като сме получили разрешение да изложим възгледите си, е добре да започнем със становището на отсрещната страна. Каква е идеята, мнението или предложението, с което не сме съгласни? Когато изговорим ясно това, което не приемаме, поставяме добро начало за дискусия. По този начин по-висшестоящият ще си каже: „Ето, той разбира какво имам предвид.“ Ще избегнем евентуален спор доколко сме схванали идеята му всъщност.

Без поставяне на оценки

Трябва да бъдем много предпазливи относно думите, които използваме, когато излагаме своята гледна точка. Грени съветва да избягваме осъдителни думи и изрази като например „недалновиден“, „глупав“ или „прибързан“, които биха отприщили негативни емоции в отсрещната страна. Според Грени е най-добре да си спестим прилагателните, доколкото е възможно, защото именно те често се интерпретират погрешно. Хубаво е да излагаме само факти. Например, вместо да кажем „Смятам, че крайният срок за първия етап от проекта е наивен и невъзможен.“, е по-разумно да кажем „Опитахме 4 други проекта да вместим в същата времева рамка. Успяхме само с два от тях да се справим в срок, и то защото обстоятелствата тогава бяха специфични.“ Уийкс казва, че би било добре да запазим неутралността си и да не губим фокуса от основното: „Абстрахирайте се от играчите, съсредоточете се върху самата игра. Играйте честно.“

Да бъдем скромни

Трябва да наблегнем на това, че ние излагаме собственото си мнение, а то може да не е меродавно и общовалидно. То може да е добре обосновано, но си остава мнение. Разумно е да не проявяваме твърде очебийна увереност и да вложим малка доза колебание. Вместо да кажем „Ако поставим такъв краен срок за първия етап, няма да се вместим“, по-добре да обясним по ето този начин: „Това е само мое мнение, но наистина не виждам как бихме могли да спазим крайния срок.“ Уийкс смята, че използването на напътстващи фрази като „Просто разсъждавам на глас“, дава свобода за провеждането на конструктивен диалог. Освен да изразим своята позиция, трябва да се поинтересуваме от позицията на останалите. От време на време е хубаво да напомняме, че това е нашата лична гледна точка. След това да призовем към критика и дискусия. Подходящи думи биха били: „Кажете ми, ако греша някъде“ или „Ще съм благодарен да чуя и вашите мнения.“

Да признаем авторитета на отсрещната страна

Накрая най-вероятно по-висшестоящият ще вземе крайното решение. Хубаво е да признаем това. Можем да кажем: „Знам, че ти ще решиш накрая. Всичко е в твоите ръце.“ Така не само показваме, че си знаем мястото в йерархията, но и че човекът има възможност да избира. Не бива да се връщаме отново и отново към собствената си позиция. Целта ни е да запазим баланса между уважението към самите себе си и към другия.

Основни принципи:

Какво да правим:

• Да кажем, че мнението ни се различава и да поискаме разрешение да го споделим;
• Отново да изложим първоначалното решение или идея, за да стане ясно, че сме разбрали правилно;
• Да говорим бавно и спокойно.

Какво не бива да правим:

• Да мислим, че различната гледна точка може да ни създаде неприятности и дори да доведе до уволнение. Обикновено последствията не са толкова драматични;
• Да използваме квалификации и изрази, които могат да бъдат разбрани погрешно. Нека се придържаме към фактите.

Казус 1: Да изразим уважението си към идеята

Виктор Чиу е мениджър по бизнес развитие в "Centaria properties", Ванкувър. Той има притеснения, че шефът му Патрик, взима прибързано решение по определен въпрос. Ниските цени на нефта в Канада са създали благоприятни икономически условия за закупуване на недвижими имоти. Патрик има огромното желание да купят малък парцел земя с производствени складове в Алберта. Виктор смята, че в Алберта тепърва ще се усеща напрежението в икономиката. Цената на барел нефт е била 45 долара и продължава да пада, без да има знаци за стабилизиране. Той вярва, че с покупката на този терен точно в този момент компанията ще похарчи повече средства и е решен да сподели виждането си.

Виктор поглежда шефа си в очите и заговаря с равен делови тон. Той моли Патрик да изчака с покупката. Думите му са следните: „Мисля, че идеята е страхотна, но цената на нефта продължава да пада. Най-вероятно тепърва ще имаме по-изгодни оферти за този парцел.“ Той знае, че трябва да заяви уважението си към своя шеф и неговата идея и да подчертае, че иска най-доброто за компанията. Виктор предлага и решение: „Нека изчакаме още малко, може да получим по-изгодна оферта. Тогава ще действаме.“

Когато не сме съгласни с по-висшестоящ от нас винаги трябва да имаме конструктивна причина в защита на своята позиция. В случая с Виктор тази причина е времето. Патрик не приема предложението на Виктор като нападка и го изслушва докрай. В крайна сметка заедно решават да отложат инвестицията.

Казус 2: Правим го за компанията, не за себе си

Майк Макричи е собственик на консултантска компания "Critical Path Action". В миналото си той често не е бил съгласен с хора на по-високи позиции от него.

На предишната си работа като директор по ефективността за малка консултантска фирма, той не е бил съгласен с начина, по който началникът му е искал да реши въпроса със здравното осигуряване. Собственикът е искал да предостави на персонала две опции и да остави всеки служител сам да избере една от тях. Според Майк обаче решението е трябвало да бъде взето от тях като ръководители. Той продължава: „Напълно подкрепям получаването на обратна връзка, но когато става въпрос за вземане на сериозно решение, не е редно отговорността да се прехвърли на служителите.“

Майк решава да сподели своята гледна точка, като наблегне на личната си ангажираност към просперитета на фирмата и се старае езикът на тялото му да не е несигурен или плах. Първоначално шефът му е слисан. До този момент Майк е бил възприеман като резервиран човек и откритият израз на несъгласие не е бил типичен за него. Все пак собственикът е видял още нещо, а именно, че Майк няма никакви лични подбуди и мисли най-вече за развитието на фирмата и комфорта на служителите й. Той се съгласява с Майк и изпитва още по-голямо уважение към него.

Ако покажем, че се водим от интересите на компанията, а не от своите собствени, шансовете ни за успех се увеличават неимоверно.