Как да изследваме важни черти в характера на отсрещния

Чертите, които оформят характера ни, остават сравнително стабилни във времето, което до известна степен ги приближава до функциите на кристалната топка. Независимо дали искате да направите инвентаризация на себе си, да прецените дали даден партньор е подходящ за вас, да предвидите какво е бъдещето на дадено приятелство, или да предскажете пътя на детето си, тази статия може да ви бъде много полезна.

Дали някой от нас знае в какво ще се превърнат нашите любими, приятели, бизнес партньори, нашите деца - и дори ние самите - особено когато ги поставим в нови обстоятелства? Повечето прогнози за бъдещето се оказват зашеметяващо грешни. Обикновено бъдещето е твърде различно от настоящето. Но психологията знае, че то е последица от миналото - и двете до голяма степен се градят върху видими аспекти от характера и поведението. Разбира се, възможно е да се екстраполира от днес до утре - ако знаете на какво да обърнете внимание.

Дори и при децата, развитието не е загадка, казва Сюзън Енгел, психолог в колежа "Уилямс". Всичко това е кристална топка, която просто трябва да знаете как да разчетете. Най-трудната част може да бъде откриването или съзнателното създаване на ситуации, предизвикващи черти, които искате да наблюдавате в действие.

Важните знаци, прогнозиращи пътя на един човек, обхващат няколко области, казва още Енгел, като интелект, целеустременост, общителност, способност за интимност, щастие и доброта. Всички тези елементи се проявяват още в ранните етапи от живота и не се променят много с възрастта. Те дават възможност да се предскаже в какъв възрастен ще се превърне вашето дете и могат да се разглеждат като показател за това, което наистина има значение в живота.

Някои от тях са повече или по-малко свързани с личността - като основна степен на интерес към останалите. Други имат значително отражение върху уменията - например как тълкуваме събитията в живота си. Малката промяна в атрибутивния стил (процесите, чрез които хората определят причините за чуждото и своето поведение) например ще има извънредно въздействие върху мотивацията на човека и склонността му да бъде щастлив. Общителността е основен компонент на личността, но е възможно да се повлияе на нейния израз чрез заучаване на определен подход в общуването с останалите.

Трудно е да се предвиди с точност какво ни чака в бъдеще.

Въздържаността, например, не изключва щастието, както някои хора предполагат. Също както добрите оценки в училище не гарантират по-късен успех в живота. Но много от атрибутите, които формират т.нар. характер, са относително стабилни във времето. В резултат на това можем да ги изследваме и проектираме в бъдещето.

Нека разгледаме някои от споменатите по-горе области:

Интелект: най-голямото предимство

От всички черти на характера, които трябва да се имат предвид, интелигентността стои в началото на списъка. Тъй като това е най-устойчивото качество във времето и най-вече продукт на генетично наследство - въпреки че стимулиращата среда му позволява да се развива - интелектът е почти толкова надеждно ръководство при децата, колкото и при възрастните. Повече от всяка друга особеност, той е индикатор за вероятен успех в живота.

Опитайте се да дадете определение на интелекта и ще се озовете в центъра на най-голямата битка в полето на психологията. Най-общо може да се заяви със сигурност, че: определението обхваща способността и скоростта на обработка на информацията.

Интелектът позволява, макар и без гаранция, по-дълбоко разбиране на живота, преживяванията и другите хора. Той е в основата на способността да се справяме със сложността на нещата.

Според когнитивния психолог Скот Бари Кауфман има два основни типа интелигентност - контролирана и спонтанна. Те работят по различен начин и дават различни предимства. На върха на йерархията е способността за съзнателно, умишлено, абстрактно мислене, което обикновено се измерва при тестовете за интелигентност. "Съзнателната интелигентност отразява способността на работещата памет и изпълнителното функциониране, уменията, изискващи фокус и свързани с когнитивния контрол.", обяснява той. Тя е целево ориентирана и се основава на ограничен брой ресурси на вниманието.

Наред с общата способност за разбиране, обяснява Кауфман, е спонтанната интелигентност, която осигурява мисловна сръчност. Спонтанните когнитивни процеси включват способността за автоматично получаване на информация. Те са свързани с имплицитно учене и случайното усвояване на сложен модел. Наречете го когнитивно несъзнавано. "Това е способността да бъдете отворени към възможности, които може да не са очевидно релевантни на дадена задача.", като да имате внезапно творческо прозрение, без да работите умишлено върху даден мисловен проблем.

Нито един от компонентите на интелигентността не е по-важен от другия, но решаваща е способността за гъвкаво превключване между начините на познание, според изискванията на задачата. "Понякога разфокусирането е важно. То позволява иновативно разрешаване на проблеми на място.", казва Кауфман. Когнитивната гъвкавост означава да знаете кога да деактивирате напълно фокусирания интелект. Той отбелязва, че най-високите нива на творчество изискват способността и за двата режима на интелигентност, както и гъвкавост в смяната на мисловни стратегии.

Признаци за висок интелект:

"Обърнете внимание на начина, по който даденият човек мисли. Чуйте как той развива аргументите си.", съветва Енгел.

Бари Лубекин, клиничен психолог в Ню Йорк, от своя страна препоръчва да следите колко систематично някой претегля плюсовете и минусите на дадена дилема и колко ясно може да дефинира и представи даден проблем. "Търсете яснота и проницателност в мислите."

Също така, обърнете внимание на това дали той прави разлика между това как се чувства относно даден проблем, и това, което мисли за него. "Бъркането на чувствата с разума е огромен проблем", отбелязва Енгел. Друга мярка за интелигентност е колко бързо човек обработва нова информация и особено колко бързо схваща сложни ситуации. Способността да се генерират множество решения на даден проблем чрез мозъчна атака, казва Любеккин, е друг маркер на интелекта, особено спонтанното разнообразие от идеи. Всичко това е тясно свързано със способността да се отхвърлят стереотипните варианти за справяне с дадения проблем.

Еволюционните психолози в частност разглеждат способността за генериране на хумор като сигурен знак за висок интелект, тъй като това отразява сложна гама от когнитивни умения - от използването на езика до абстрактното мислене, включващо способността да се даде нова перспектива на информацията.

Целеустременост

Всеки определя целите си по различен начин, но има ли жив човек, който не желае да успее? Енгел поставя ударение върху това да се справяте добре с нещо, което обичате. Това е добър идеал; за някои хора той приема по-скоро финансово измерение. И все пак, други желаят обществено внимание или признание, дори слава. Две ключови променливи, върху които трябва да се съсредоточим, са как някой определя своя идеал и как - или дори - дали желае да работи за постигането му.

Има усилие и усилие, подчертава Енгел. Съществува качество, надхвърлящо трудолюбието, при което енергията на упоритата работа е придружена от жизненост и чувство на удоволствие. Други го наричат страст. И в двата случая това качество храни постоянството. Това е огънят в основата на мотивацията. “Стремежът е двигателят на постижението. Той позволява на човек да постигне целите си, колкото и трудни да са те", казва Лубеткин. И все пак, упоритостта също поражда страст. Освен това, и двете са възможни само при наличието на чувство на оптимизъм.

Изследователите установяват, че стремежът, който води до успех, има тясна връзка с един от големите пет фактора на личността - съзнателността – да бъдеш подготвен, организиран и способен да контролираш импулсите. Съществуват още допълнителни маркери на капацитета за успех. Някои подчертават дебело способността да поемаме рискове, което води до специални постижения и иновации.

Излизането отвъд обичайните пътеки, посочва Любеткин, изисква определена независимост на мисълта и способност да се действа, независимо от мненията на останалите. Не съществува времева рамка за това, което той нарича "изграждане на банка на самоувереност", но най-забележимата черта е може би способността да се влага вяра в собствените решения. Интелигентността, отбелязва той, не трябва да се приема като показател за подобна способност.

Как да разпознаете тази черта:

"Обърнете внимание на това как някой говори за проблемите в живота си. Какво казва, когато срещне препятствие?", съветва Любеткин. Това, което трябва да търсите, е вярата на отсрещния във важността на усилието и в това, че е достоен да постигне онова, към което се стреми. Търсете реалната му оценка за самия себе си. Това включва разпознаването на приумиците на живота. Нездравият човек се гневи на лошия късмет."

Доброта: Наследството на мама Мадоф

Сюзън Енгел, психолог в колежа "Уилямс" дава като пример майката на Бърни Мадоф (американски бизнесмен, създател на най-голямата финансова пирамида в света). "Добротата идва отнякъде", а също и лошотията. Човек се моделира от хората около себе си. Най-големият измамник в историята – Бърни Мадоф - не е единственият такъв в семейството си. Докато расте, майка му има собствена финансова брокерска фирма. В крайна сметка тя е разследвана от Комисията по ценни книжа и борсите поради липсата на подадени финансови отчети. Преди да могат да отнемат регистрацията й, разказва Енгел, тя закрива всичко сама.

Някои аспекти на морала се генерират отвътре, а други отвън - например степента, до която човешките вярвания оправдават всякакви средства. "Сигурна съм, че Бърни Мадоф не е бил изложен на влияние в детството си, което да му е втълпило, че е по-важно как върши нещата от това дали ще успее.", казва Енгел.

Емпатията се появява в началото на живота и остава до края му. Колко мотивиран е някой да прояви съчувствие, когато страдате? Колко загрижен е за вашите цели? Емпатията е похвална сама по себе си, но тя притежава и огромен социален потенциал. Тя е източник на въздържание срещу злоупотребите и експлоатацията на останалите.

Способността да изпитвате емпатия е необходимо условие за добротата, но не е достатъчна, нужно е и желание да помагаме на другите, което представлява друг аспект на морала. .

Умението да се направи морална преценка е различно от моралното поведение. “Моралната преценка е силно повлияна от това колко напрегната е дадена ситуация.”, обяснява Енгел. "Това, което мислим за правилно зависи в известна степен от това, доколко са намесени нашите чувства."

Това ни дава възможност да обмислим ситуацията от перспективата на другия. Подобно на толкова много други неща в живота, мисълта за чувствата на другите зависи от емоционалното регулиране. Човекът, който може да контролира собствените си емоции (особено отрицателни такива, като гняв и безпокойство), без да ги отрича, ще може да толерира това у другите, а не да го избягва.

Как да разпознаете добротата:

Знанието за това как някой разсъждава по различни морални въпроси е полезно, но невинаги е достатъчно, за да се прогнозира как той ще се държи при трудни обстоятелства. И затова, казва Енгел, трябва да знаете как някой се успокоява - дали е способен да го направи. Тази способност е в основата на моралния капацитет и предпоставка за вземане на добри решения във всяка област на нашия опит.