Ефектът на Мидас или защо доброто е заразно

Забелязали ли сте колко лесно се разпространяват актовете на доброта между хората? Достатъчно е един да прояви загриженост или щедрост към човек в нужда, за да последват примера му и останалите.

Ново изследване показва, че актовете на доброта активират части от мозъка, участващи в мотивацията за социално ангажиране и действие. Това означава, че ставайки свидетели на „правене на добро”, е много вероятно и самите ние „да го предадем нататък“.

Психолозите наричат това „ефект на моралната елевация“

За първи път този ефект е бил изследван през 2010 година, когато учени от Университета на Калифорния в Сан Диего демонстрират ефекта в забавен експеримент – те включват доброволците в съвсем обикновена игра. По време на експеримента психолозите установяват, че когато хората безкористно помагат на другите, заразяват с добротата си и околните. Една проява на доброта в крайна сметка се утроявала от хората, които впоследствие били готови да помагат все повече и повече.

„За нас бе изключително вълнуващо да научим, че добротата действително е заразна! С нея можеш да заразиш дори хора, които не познаваш и никога не си срещал. По време на експериментите имахме възможност да наблюдаваме как се случва това, как една добра постъпка води след себе си множество подобни”, споделя един от авторите на изследването д-р Джеймс Фоулър.

В друго проучване със същата насоченост невролози сканират мозъка на доброволци, наблюдаващи видео с героични прояви на доброта. Те откриват, че областите от мозъка, участващи в социалното ангажиране и механизмите на възбудата, се активират по едно и също време.

„През последните няколко години изследвахме човешките социални мрежи и техния генетичен произход. Работата ни в тази област доведе до извода, че съществува фундаментална връзка между тези социални мрежи и добротата”, обобщава проф. Никълъс Кристакис, един от авторите на изследването.

„Потокът от желателни и добри свойства като любов, доброта, идеи, е задължителен за създаването на трайни човешките социални мрежи, а те на свой ред, са необходими, за да се разпространяват подобни свойства. Хората създават социални мрежи, защото добрите страни на свързания живот са много повече от недостатъците”, коментира още проф. Кристакис.

Резултатите от тези проучвания повтарят данни от предишни, сред които и считаното за класика изследване, озаглавено "Докосването на Мидас" от 1984 г. В него психолозите Ейприл Краско и Кристофър Ветцел са изследвали факторите, оказващи влияние върху размера на бакшиша, който клиентите оставят на сервитьорки в заведение. Две групи сервитьорки са инструктирани само да оставят сметката или леко да докоснат ръката или рамото на клиента.

Впоследствие нищо неподозиращите клиенти били помолени да споделят впечатленията си от ресторанта, на базата на които психолозите правят следните заключения:

• Докосването на сервитьорката не се е отразило върху мнението на посетителите за ресторанта.

• Оценката за храната, ресторанта и сервитьорките и на двете групи клиенти е била почти еднаква.

• По съвсем различен начин обаче стоят нещата с бакшиша. Оказало, че докоснатите клиенти оставят доста по-голям бакшиш в сравнение с останалите.

След това проучване Ефектът на Мидас е изследван многократно...

През 2008 г. екип от учени от Калифорнийския университет, включващ специалисти по неврология, дерматология и невроикономика провежда интересно изследване, според което докосването променя не само нашия алтруизъм, но и реакцията ни към него, проявяваща се именно в… алтруизъм.

Добротата се отразява толкова силно на тялото ни, че то се променя необратимо

Много изследвания, свързани с любовта, приятелството, алтруизма и всички останали положителни социални взаимодействия, имат общ епицентър, а именно: молекулата на окситоцина, мощен хормон, който засяга множество. Любопитно е, че когато се отнасяме с доверие и доброта към хората около нас, количеството на окситоцин в нашия мозък се увеличава и когато достигне определено ниво, започваме да отнасяме мило и с доверие към всички наоколо.