Разликата между добротата и любезността или как това да бъдеш добър невинаги означава да си мил

Трудно е да се опише с една дума какво представлява добротата. Добротата е твърде обширно и разнолико понятие. Тази на пръв поглед скромна думичка съдържа неизмерима сила, богатство и красота. Няма малко или голямо добро – всеки акт е ценен сам по себе си. Но не бива да бъркаме добротата с любезността – двете понятия не са синоними.

Възражения срещу добротата

На 17 февруари всяка година се отбелязва Денят на случайните актове на доброта по цял свят – време за празнуване и насърчаване на спонтанните действия на доброта, с цел превръщане на моралното качество в норма.

>>> Случайните жестове на доброта подобряват психичното здраве

Не всички хора обаче са съгласни, че добротата трябва да е норма. Приятел на автора Артън Добрин вярва, че добротата е често неуместно чувство. „Не го интересуваше и капка дали лекарят му е мил или не. Какво общо има добротата с добрата медицинска практика? Приятелят ми искаше знаещ и опитен лекар, а не такъв, който е известен с добротата си. Искаше лекар, който да е добър в работата си, а не някой, който да държи ръката му.“

Има нещо основателно във възражението му. Добротата може да бъде пречка при определени обстоятелства. Способността на лекаря да взима трудни избори може да бъде замъглена от привързаността към пациентите.

Хората често бъркат добротата с любезност

Много често хората бъркат добротата с любезност. Но както пишат психолозите Тина Малти и П. Себастиан, „да бъдеш добър не означава да си мил. Актовете на доброта изискват безкористна загриженост за благополучието на другите... добротата включва действия, белязани от състрадание и истинска, дълбока загриженост за другите.“

Популярната фраза на мениджъра на бейзболния отбор Бруклин Доджър Лео Дюрошър „Добрите момчета завършват последни“, не е критика към добротата, а към това да бъдеш угоден.

Докато любезността е свързана с нежност и снизходителност, добротата и силата могат да вървят заедно. Доказателство за верността на това твърдение е слоганът на премиера на Нова Зеландия Джасинта Ардерн „Бъдете силни, бъдете добри“ по време на пандемията от COVID-19. Налагането на ограничения изисква сила, но добротата е тази, която привлича толкова много хора.

Превръщането на добротата и любезността в синоними е нещо повече от езикова бъркотия. Една конкурентна среда се нуждае от доброта като набухвател. Без нея се наблюдава тормоза, дефиниран като автентичност и подлост, рационализирани като необходими за успеха. Тези възгледи се налагат в политиката и отравят гражданския дискурс. Има ли някой днес, който да не е преживял разрив в приятелства, семейство или общност поради това?

В списанието на Кралското медицинско дружество „Джефри Дейвид“ пише, че в медицинската професия има институционална нелюбезност, проявяваща се като унижение, публично засрамване и тормоз на студенти по медицина, която е свързана с неангажирането с тревогите на пациентите. Недоброжелателството е неразпознаването на субективната реалност на пациента.

Замяна на добротата с дълг

Идеята е, че медицинската професия – и впоследствие повечето професии – е заменила добротата с дълга. Но нещо съществено се губи, когато хората са обект само на нечие задължение. Иронията във фокусирането върху дълга и пренебрегването на добротата е, че е точно обратното на това, което философът Имануел Кант има предвид, когато казва, че етичното задължение, което винаги трябва да следваме, е никога да не се отнасяме към хората като към средство за постигане на цел. Хората винаги са цел сами по себе си.

Какво е добротата?

Трудно е да дефинираме добротата, но знаем кога изпитваме омраза. Както казва Дейвид Хюм, всеки, който отрича съществуването на добротата, „е забравил движенията на сърцето“. А едно безсърдечно общество е студено и жестоко.

Добротата изисква да обърнем внимание на отделните хора, да признаем, че те са нещо повече от сбор от отделни части – органи, кости, кръв и неврологична мрежа. Д-р Джина Сидикуи пише: „Понякога само справянето с медицинските причини е достатъчно предизвикателство за мен. Но когато аз съм пациентът, си спомням какво е усещането за компетентност без човечност“.

Добротата изисква съпричастност по начин, по който изпълнението на дълга не изисква. Докато някои хора искат просто най-квалифицираният хирург, повечето пациенти не желаят да бъдат третирани като сбор от биологични части, а като пълноценни личности.

Целият живот почива върху взаимоотношенията. Добротата ги изгражда, докато подлостта ги разрушава. За да бъдем добри, трябва да имаме смелост, защото това ни дава силата да постъпваме правилно. Добротата са нещата, които вършим и които са от полза за всички.

>>> Как работи добротата: просоциално поведение

Въпреки твърдението на Хамлет, че „трябва да си жесток, за да бъдеш добър“, жестокостта е обратното на добротата. Може да се наложи да установим правила, да наложим ограничения или да направим някого временно нещастен, но жестокостта никога не може да бъде рационализирана като прикрита форма на доброта.

Олдъс Хъксли обобщава значението на добротата по следния начин: „Хората често ме питат коя е най-ефективната техника за трансформиране на живота. Малко е неудобно, че след десетки години, посветени на изследвания и експерименти, трябва да кажа, че най-добрият отговор е – просто бъдете малко по-добри“.

Добротата е важна. Но защо да се фокусираме върху еднократни действия? Можем да се учим от навиците, както отдавна е посочил Аристотел, така че еднократните действия да се превърнат в постоянно поведение. Навиците и характера са свързани.

Добротата трябва да бъде толкова вкоренена, че да идва естествено. Да бъдеш мил трябва да е част от самоопределянето на всеки. Светът би бил по-добро място, ако добротата е нещо, което се приема за даденост.