Как да се освободите от капана на безнадеждността

Имате проблеми със ставането от леглото сутрин. Мислите си: „Защо да ставам. Днес ще бъде същото като вчера“. Проверявате телефона си – още лоши новини. Пандемията, икономиката, околната среда, политиката – светът се разпада. Чудите се защо вие сте единствените, които забелязват какво се случва. Превъртате социалните медии и откривате, че приятелите ви сякаш живеят на друга планета. Карат велосипеди, правят си пикници, пътуват, а вие не сте излизали цяла седмица. Изводът е, че животът не е същият, когато се чувствате толкова безнадеждни.

Науката за безнадеждността

Когато загубите надежда в една област от живота, песимизмът завладява всички други и обезцветява всичко, което виждате. Гледането на света през призмата на безнадеждността води до блокиране на събитията, носещи надежда – процес, който психолозите наричат „пристрастие към потвърждението“. С други думи, вие търсите ситуации, които засилват вашия възглед, като същевременно игнорирате онези, които го опровергават.

Черти, които насърчават безнадеждността

Преди да спрем на начините за генериране на повече надежда, нека разгледаме най-често срещаните черти, които насърчават безнадеждността.

Крайно мислене

Винаги/никога, добро/лошо, правилно/грешно, герой/злодей. Разделяте света на две крайности и размишлявате върху негативите. Бързо лепите етикети на другите, които са различни или не са съгласни с вас – избор, който ви изцежда. За съжаление, в света на взаимоотношенията етикетите блокират надеждата, като внушават, че хората са едноизмерни и неспособни на промяна – включително и вие. Такова крайно мислене води до нарцисизъм.

Примирение

Убедени, че нищо никога няма да се промени, затъвате все повече. Вместо да предприемете действия, вие се примирявате с безнадеждната си перспектива – нещо, с което на моменти се гордеете. Това поведение не само ви пречи да слушате и да се учите от другите, но и поглъща енергията ви.

Изолация

Уединението засилва безпокойството до степен, в която може да изпитвате страх да напуснете дома си. Имайте предвид, че колкото повече се вкопчвате в страха си, толкова по-безнадеждно ще се чувствате. 

>>> Безнадеждност – емоцията, която ограбва вярата ни в бъдещето

Пораждане на надежда

Психолозите отдавна смятат, че безнадеждността е заучено поведение от ранно детство, което пренасяме в зряла възраст. Тя е като слонче, завързано за стълб – научава се да не се бори, тъй като не може да се освободи. Когато порасне, въпреки че може да скъса въжето, слонът дори не се опитва. Опитът го е научил да не го прави.

По същия начин възрастните често остават емоционално обвързани с травми от детството, когато са били безсилни. Естествено, нови избори, друго поведение и по-здравословни навици биха били от полза. Пренасяйки безнадеждността, която сте чувствали като деца, вие правите грешка, която ви държи заклещени в миналото.

Един от ключовите начини за пораждане на повече надежда е да се разрушат моделите, които насърчават безнадеждността и предизвикват поведението, което я подхранва. Ето пет начина, които ще ви помогнат да се освободите от капана:

Ангажираност

Обратното на изолацията е ангажираността. Отхвърлянето на пасивността и негативното мислене изисква да се ангажирате със света около вас. Дори и да не искате, важно е да опитате. Ако безнадеждността е вирус, ангажираността е антибиотикът, от който се нуждаете.

Алтруизъм

Алтруизмът е едно от най-малко признатите и мощни оръжия срещу безнадеждността. Както гласи будистката поговорка: „Когато запалиш фенер за друг, той ще освети и твоя собствен път“. Спрете да се фокусирате върху проблемите си. Посветете малко време, за да помогнете на другите, които са по-малко щастливи от вас, и се научете да цените себе си повече. Когато даваш надежда на другите, ти също получаваш такава.

Хумор

Смехът е добро лекарство за духа. Сърдечният смях освобождава ендорфини и адреналин, подобрява метаболизма и намалява нивата на хормоните на стреса. Дори има доказателства, че смехът укрепва имунната система.

Осъзнатост

Липсата на осъзнатост често е в основата на безнадеждната перспектива. Практиките за осъзнатост, като медитация и йога, могат да ви вдъхновят да живеете по-пълноценно. Самоанализът също нарушава емоционалната реактивност, което често поражда негативни мисли.

Решителност

Най-важният и предизвикателен инструмент за изкореняване на чувството за безнадеждност е решимостта. Без значение какво предприемате – терапия, медикаментозно лечение, консултации – в определен момент трябва да решите какъв човек искате да бъдете и да пренасочите мислите и действията си в тази посока.

В своята вдъхновяваща колекция от есета „Надеждата е решение“ будисткият активист за мир Дайсаку Икеда пише: „Когато променим вътрешната си нагласа, всичко започва да се движи в нова посока. В момента, в който вземем решение, всеки нерв и фибра в нашето тяло веднага се ориентира към изпълнението на тази цел или желание. От друга страна, ако мислим: „Това никога няма да се случи“, тогава всяка клетка се отказва от битката. Надеждата в този смисъл е решение“.