Безнадеждност – емоцията, която ограбва вярата ни в бъдещето

Чувството за безнадеждност често може да накара един индивид да изгуби интерес към важни дейности, събития или хора. Безнадеждността е причината за липсата на вяра в ценности, които някога са били важни за нас, за липсата на вдъхновение и мотивация, за все по-нарастващо чувство на безсилие, безпомощност, самота, изоставяне и изолация. Многобройни проучвания показват, че безнадеждността е тясно свързана с лошото психическо, емоционално и физическо здраве.

Причини за безнадеждност

Безнадеждността може да бъде симптом на различни състояния на психичното здраве, но може и да възникне, когато човек е обезсърчен и неудовлетворен, страдащ или преживяващ трудни периоди в живота си. Обикновено във втория случай, заедно с отшумяване на трудностите, се връща и надеждата за бъдещето. В първия случай, когато безнадеждността е свързана с конкретно психично състояние, подобрение се наблюдава при повечето пациенти, завършили успешно лечението си.

Проучване, проведено сред 1000 души, които са били диагностицирани с психично разстройство, показва, че по-голямата част от анкетираните съобщават за чувство на безнадеждност, като 41% са убедени, че никога няма да преодолеят страданието си, въпреки уверенията на специалистите, че състоянието им е напълно лечимо и много скоро ще се радват на подобрение. 69 процента от проследените след лечението пациенти съобщават, че се чувстват напълно възстановени и очакват бъдещето с надежда.

Как безнадеждността може да засегне психичното здраве

Безнадеждността е сред основните симптоми на много поведенчески и психически проблеми, включително депресия, безпокойство, биполярно разстройство, хранителни разстройства, посттравматичен стрес, зависимост от вещества и суицидни мисли.

Безнадеждността невинаги е свързана с психичен проблем, но независимо от причината, чувството на безнадеждност може да бъде опустошително. Емоцията не само компрометира усещането на индивида за благосъстояние и стабилност, но може и да лиши човек от мотивацията, необходима за използване на всички налични ресурси или да потърси помощ.

Хората, които изпитват чувство на безнадеждност, често казват:

• Положението ми никога няма да се подобри.
• Нямам бъдеще.
• Никой не може да ми помогне.
• Няма да се справя.
• Вече е твърде късно.
• Нямам никаква надежда.
• Никога повече няма да бъда щастлив.

 >>> 5 начина да продължим напред, когато сме напълно обезсърчени

Скала за измерване на безнадеждността

През 1974 г. американският психиатър д-р Арън Бек проектира Скала на безнадеждността (Beck Hopelessness Scale - BHS), с помощта на която да се измерва чувството за безнадеждност, като се изследват мислите и убежденията на индивида за бъдещето. Скалата е предназначена за лица на възраст над 17 години и е под формата на въпросник за самооценка, съдържащ 20 истински или неверни твърдения.

Отговорите се използват за измерване на трите основни аспекта на безнадеждността: чувство за бъдещето, намаляване на мотивацията и очакванията. BHS може да се използва и за измерване на риска от самоубийство сред хората с депресия, които и преди са имали суицидни мисли.

Терапия на чувството за безнадеждност

Безнадеждността може да бъде съпътствана от липса на мотивация, отрицателни мисли за бъдещето или отрицателна представа за себе си. Всичко това може значително да влоши психичното здраве на човек.

Една от най-ефективните терапии на безнадеждността е когнитивната. Тя е разработена от Арън Бек и е насочена към негативните мисли и убеждения на индивида. Според психиатъра един от основните рискови фактори за емоционалните и поведенчески проблеми, както и за различни психични разстройства като депресията, е именно изкривеното мислене. Примери за такова мислене са фокусирането върху провала, а не върху успеха, както и убеждението, че един провал означава тотален провал, и други когнитивни тенденции да се мисли за себе си в отрицателна светлина. Същността на терапията е в осъзнаването на тези тенденции и в изпълнението на ежедневни задачи с цел преживяване на успех и победа. На пациентите се дават упражнения за по-адаптирано, положително мислене и те ги практикуват дотогава, докато напълно изместят стария начин на мислене.