Как да улесним комуникацията с близък, който страда от шизофрения

Способността ни да се свързваме и да общуваме с околните е в основата на щастливия и пълноценен живот. За човек, диагностициран с шизофрения, комуникацията с членовете на семейството е огромен проблем, който невинаги намира разрешение. Има моменти, когато сякаш всеки от тях говори на своя език и никой друг не го разбира.

Шизофреникът може да изпитва затруднения както с експресивната, така и с рецептивната реч. Възможно е да не разбираме какво ни казва, както и той да не разбира нас. Дори и невербалната форма на комуникация може да го смути и обърка. Хаотичните, разбъркани мисли са главен признак на психоза. А неподредените мисли неминуемо водят и до разбъркана реч. Тя може да се изрази в няколко различни нарушения в говора.

Често срещани нарушения в говора при пациенти с психоза

1. Алогията се свързва със склонност към използване на по-малко думи, поради неумението да се формулират дълги изречения. Възможно е страдащият да се ограничава до 1-2 думи. Той може да спре да говори по средата, защото е забравил мисълта си. Тревожността и стресът задълбочават още повече проблема с говора.

2. Липса на логическа връзка и последователност. Изречените думи звучат неадекватно или нямат нищо общо с казаното до момента.

3. Измисляне на нови думи (неологизми).

4. Ехолалията представлява повторението на думи, които събеседникът е изрекъл току-що.

5. Глосомания се наблюдава, когато говорещият избира думи според начина им на звучене и възможността да се римуват.

6. Шизофазия, или „кашата от думи“, описва състояние, при което човекът използва несвързани помежду си думи или такива, лишени от смисъл. Речта е напълно неразбираема.

7. Настойчиво повторение на думи и изречения (perseverance).

Как звучи обикновено шизофреникът?

По-долу ще ви запознаем с откъс от книгата на Елин Сакс „The Center Cannot Hold“, в която тя описва своя личен опит с шизофренията. Ето какво казва тя на своя професор, когато се срещат, за да го помоли за удължаване на крайния срок за завършване на заданието си. „Мострите са били инфилтрирани. Те скачат наоколо. Бях добра на скока на дължина, защото съм висока. Падам. Хората правят разни неща и после казват, че вината е моя. Бях като богиня, но вече не съм. В главата ми има много шумове.“

Слабо желание за невербална комуникация (с жестове и мимики)

Както става ясно, има не едно препятствие по пътя към ясната комуникация с човек, диагностициран с шизофрения. Медикаментозното лечение увеличава значително шансовете му да говори по-разбираемо. Важно е да се уточни също така, че изброените нарушения в говора не се наблюдават при всеки шизофреник. Затрудненията, свързани с експресивната реч, често са съпътствани и от други проблеми като нежелание да се изразява невербално – чрез усмивки, жестове с ръце и други, което прави общуването с околните още по-трудно.

Медикаментозно лечение и когнитивно-поведенческа терапия

През 2021 г. Службата по въпросите, свързани със злоупотребата с наркотични вещества и с психичното здраве, препоръча когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) да се приеме като стандарт при лечението на психотични разстройства. КПТ е с доказана ефективност при хора, които страдат от депресия или тревожност. Тя се основава на идеята, че мислите ни определят начина, по който се чувстваме и реагираме. Терапията помага на пациенти с делюзии и халюцинации, като ги научава да разграничават собствения си въображаем свят от действителността.

Специална програма на Вашингтонския университет обучава членове на семейства как да прилагат когнитивно-поведенческата терапия с цел подобряване комуникацията с човек с шизофрения. Има вариант те да преминат по-дълго и всеобхватно обучение в края на което получават документ. Основното изискване е член на семейството им да страда от разстройство от психотичния спектър. След успешното завършване на курса, роднините могат да предадат своите знания и да обучат други семейства как да използват КПТ и да помагат на своя близък, но и да се грижат за себе си.

Изследванията разкриват, че обучението би могло да подобри психичното здраве на хората и да заздрави връзките в семейството. Самите курсисти споделят, че благодарение на наученото се справят по-лесно с депресията, тревожността и стреса. Те не крият, че стабилното им емоционално състояние намалява риска от поредна криза и хоспитализация на техния близък. Комбинацията от медикаментозно лечение и КПТ повлиява положително общуването помежду им и прави семейния живот по-пълноценен и приятен.