Шизоафективно разстройство и шизофрения - какви са разликите между тях

Психичните разстройства често превръщат идентифицирането на ранните признаци и разбирането на сложната симптоматика в трудна задача за страдащия. Лекарите, психиатрите и другите специалисти по психично здраве са обучени как да диагностицират различните разстройства, но информираността относно симптомите могат да помогнат на пациента да се свърже с подходящите професионалисти и да подобри значително качеството си на живот.

Учените не са напълно сигурни дали шизоафективното разстройство е състояние, сродно на шизофренията, или е афективно разстройство. Въпреки това шизоафективното разстройство се разглежда и третира като хибрид, или комбинация от двете състояния. 

Основни разлики между шизофрения и шизоафективно разстройство

Шизофрения

Шизофренията се наблюдава при около 1% от населението на САЩ. В България броят на страдащите от разстройството е 70 000 души. Установено е, че средната възраст на поява при мъжете е 20 години, докато при жените психичното разстройство се развива, когато наближат краят на второто десетилетие и началото на третото.

Симптоми на шизофренията

За да се постави диагноза шизофрения, следните симптоми трябва да бъдат се наблюдават при пациента в период от поне един месец:

• Заблуди – схващания, които не се базират на реалността;
• Халюцинации – възприемането (виждането, чуването или усещането) на неща, които не са реални;
• Неорганизирана реч – безсмислени думи или изречения, които не си пасват;
• Неорганизирано или кататонично поведение – превъзбудено или странно държание или липса на реакции спрямо случващото се;
• Обща апатия – пренебрегване на личната хигиена, липса на интерес или емоционално изразяване.

Описаните симптоми обикновено са наблюдават за период от поне 6 месеца, освен ако не се приложи лечение. За да се постави диагноза от специалист, признаците на състоянието трябва да пречат на нормалното функциониране – поддържането на лична хигиена, отношенията с останалите и изпълняване на работните задължения. Причините за понижаването на качеството на живот не трябва да е предизвикано от други фактори като консумацията на алкохол или наркотици. Шизофренията се лекува успешно чрез комбинация от медикаменти, психотерапия и подкрепа от общността.

Шизоафективното разстройство

Разстройството засяга близо 0.3% от населението на САЩ. Представителите на мъжкия пол развиват психичното разстройство по-рано от жените. При страдащите от шизоафективно разстройство се наблюдават някои от симптомите на шизофрения, както и депресия или мания.

Симптоми на шизоафективно разстройство

За да се покрият критериите за наличието на депресивен епизод, пациентът трябва да изпита пет или повече от следните симптоми за период от поне две седмици:

• Потиснато настроение;
• Липса на желание, когато се извършват любими дейности;
• Промяна в теглото или апетита;
• Изменения в навиците за сън;
• Забавяне на движенията;
• Липса на енергия;
• Наличие на емоции като срам или безполезност;
• Проблеми с концентрацията;
• Суицидни мисли.

За да се констатира маниен епизод, е необходимо страдащият да изпита приповдигнато настроение или силно раздразнение, както и повишена активност и прилив на енергия за период от поне една седмица. Също така при пациента трябва да се наблюдават поне три от следните симптоми:

• Повишено самочувствие и грандиозност;
• Понижена нужда от сън;
• Разсеяност;
• Препускащи мисли;
• Действия, насочени към постигане на дадени цели;
• Практикуването на рисково поведение (от сексуален, финансов характер).

Понякога индивидът с диагноза шизоафективно разстройство изпитва само симптомите на шизофрения и депресия. Тази разновидност се определя като депресивен тип. Хората, при които е установена симптоматика, характерна за шизофренията, по време на маниен или маниен и депресивен епизод се нарича биполярен тип шизоафективно разстройство.

Диагноза

За да се установи наличието на шизофрения или шизоафективно разстройство, специалистът по психично здраве може да зададе следните въпроси:

• Поддържа ли се добра лична хигиена?
• Като цяло отзивчив ли е индивидът или лесно се развълнува?
• Съответстват ли израженията на лицето с настроенията?
• Поддържа ли зрителен контакт?
• Движенията забавени ли са?
• Думите и изреченията демонстрират ли наличието на нормален мисловен процес?
• Изглежда ли индивидът депресиран или маниакален?
• Показва ли признаци за грандиозност?
• Знае ли индивидът собственото си име? Може ли да ви каже кой ден от седмицата е?
• Реагира ли индивидът на стимули, които са въображаеми?
• Съобщава ли индивидът за параноидни мисли?
• Съобщава ли индивидът за суицидни мисли?
• Използвал ли е скоро индивидът наркотици или алкохол?