Как да успокоим разгневеното дете? Вижте някои от най-ефективните тактики

Овладяването на емоциите може да е труден процес за всяко дете, а за тези с природна предразположеност към гнева може да е почти невъзможно. Нашата работа като родители е да открием начини не само да помогнем на детето да се успокои, когато е разстроено, но и да го научим как да се успокоява само навсякъде и във всяка ситуация. Нека бъдем честни - голяма част от родителството ни се състои в това да подготвим наследника си да се справя сам в училище, където прекарва времето си през по-голямата част от деня.

Тези тактики биха дали на децата не просто уменията, но и увереността да се ориентират сами в ситуациите.

1. Проявявайте съчувствие

Това, което изглежда без значение за вас, може да бъде изключително важно за тях. Когато детето ви плаче, понеже е искало сини чорапи, а вие сте му дали червени, вероятно си мислите: "Какво толкова? Защо е цялата драма?". Важно е винаги да валидирате емоциите на децата, а не да ги отричате. Ако те намират стойност и значение в нещо, няма да помогнете, изтъквайки, че разбирането им за това, какво е важно, е неправилно.

2. Давайте им лично пространство, но не ги изолирайте

Децата, склонни да се гневят, често са предразположени и към физическа агресия. Предоставянето на възможност за проявяването й, като удрят възглавница или стискат одеяло например, ще помогне за облекчаването на натрупаното напрежение. Всичко това осигурява подходящ израз на тази агресия. Детето ви може да не иска да се чувства изолирано от семейството или от вас, когато е фрустрирано, но личното пространство е необходимост. Опитайте се да правите разграничение между двете.

3. Напомняйте им, че да изпитваш гняв е нещо нормално

Емоциите са нормална част от нашето развитие и всеки ден преживяваме редица от тях. Напълно нормално е да се гневиш или ядосваш.

Критиката, която отправяте към детето си, докато е разстроено (фрустрирано, гневно, ядосано и т.н.), винаги трябва да е насочена към поведението му, а не към емоцията, която изпитва.

4. Не преувеличавайте

Като модел на подражание, демонстрирайте спокоен тон и поведение. (Да, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи, знаем.) Колкото по-спокойни сте, толкова по-голям е шансът да успокоите детето си. От друга страна, всяко крещене или проява на агресия от ваша страна най-вероятно ще съвпада с неговата реакция.

5. Слушане, придружено с визуален контакт

Децата трябва да се чувстват чути, особено когато са разстроени. Визуалният контакт им помага да разберат, че ги слушате. Позволете на детето да говори за чувствата си, окуражете го да сподели какво го е разстроило, а когато направи това, го попитайте: "Голям, малък или среден проблем е това?”

Ако става въпрос за ситуация, в която детето ви е много ядосано, заради това че някое приятелче не му позволява да си играе с играчките му, не чакайте нещата да излязат извън контрол. Попитайте веднага детето: "Голям, малък или среден проблем е това?”, и когато детето отговори, просто му предложете заедно да помислите за решение. Може би да помоли детето да си играят заедно или пък да си играе с нещо друго? Възможностите са наистина много!

Детските психолози твърдят, че има три основни причини за успеха на този привидно простичък въпрос:

1. Поставяйки нещата така, ние всъщност уверяваме детето си, че уважаваме и приемаме чувствата му.

2. Този въпрос отвлича вниманието му и го провокира да премисли нещата.

3. С този въпрос родителите дават възможност на детето да се опита да разреши проблема си само (а заедно с това и увереност, че може да се справи).

Именно тези причини правят метода толкова ефективен.