Как маговете помагат за изучаване на човешкия ум

Целта на сътрудничеството между магьосници и психолози е да насърчи откриването на нови възможности при изследване на човешките мисъл и поведение. Любопитният симпозиум е отразен в аналитичните статии на учените Стивън Л. Макник и Сузана Мартинес-Конде (които обясняват психологическите принципи, използвани от илюзионистите), и на д-р Густав Кун ("Тенденции в когнитивната наука").

Психолозите се интересуват от принципите на магията, защото илюзионистите провеждат невероятни поведенчески експерименти върху хората от векове и са изградили огромен набор от техники (много от които психологически), за да създадат своите трикове. 

Нека разгледаме три от психологическите техники, използвани от илюзионистите, провокирали изследователския интерес на психолозите.

1. Психологическа грешка

Физически неправилното насочване на вниманието е добре известно средство на магьосниците: състои се от посочване на обект и разсейване на зрителите, прикриващо внезапната поява на гълъб например. Всичко това има за цел да отвлече вниманието от малък, но ключов за изпълнението на трика детайл.

„Фалшивото разкриване“ е моментът, в който магьосникът  кара зрителите да повярват, че са разбрали как всъщност се прави трикът. Следва предложение за “разрешаване на загадката“, което се приема с въодушевление от зрителите, тъй като точно в този момент те са най-склонни да забелязват улики, които потвърждават тезата им. Когато магьосникът продължи фокуса си и решението на загадката се окаже грешно, това обърква зрителите още повече. Добре е да се спомене, че „фалшивото разкритие“ не е просто едно щастливо съвпадение, то се използва като разсейване от истинското разкриване.

Според резултатите от изследванията за човешкото същество е изключително трудно да обмисля алтернативи, ако счита, че вече е открило решението.

Неотдавнашно проучване на д-р Густав Кун от Университета в Йорк и неговите колеги изследват как хората възприемат изчезващи предмети в някои от триковете. В частност става дума за трик с топка, при който магът я хвърля във въздуха три пъти и при последния тя изчезва.

Изпълнението се състои в това, че магът подхвърля топката два пъти и изключително умело я скрива при „третото подхвърляне“, докато имитира, че с поглед я проследява как лети. Зрителите следват движенията илюзиониста, подлъгани от поведението му, и също поглеждат нагоре.

Проучването на д-р Кун установява, че социалният сюжет за гледане нагоре има огромна роля в успеха на този трик. Около 2/3 от наблюдателите вярват, че са видели топката да се движи нагоре.

2. Когнитивни илюзии

Много слонове, самолети и важни забележителности са изчезвали с физически илюзии: дим и огледала, или други технически манипулации. За да постигнат това, магьосниците използват илюзии, които умело играят с начина, по който човек предвижда бъдещето.

Изследванията показват, че отнема около десета от секундата за съзнателното възприемане на информация, която е достигнала до ума, но когато живее с една десета назад във времето, умът се чувства потенциално заплашен и за да навакса това закъснение, той прави опити да „прогнозира настоящето“.

Дори преди постъпващите стимули да бъдат напълно обработени, мозъкът се опитва да разбере какво се случва „в бъдещето“ (в опит да навакса изоставането).

Когнитивните илюзии разчитат и на манипулирането на човешкото внимание. Невероятно е какви промени се пропускат, ако вниманието е насочено в друга посока. Класическият пример е проучването на Симънс и Харис (1999 г.), в което много хора не забелязват човек, разхождащ се в полето в костюм на горила. Психолозите изследват причините, поради които хората пропускат очевидни явления като това. Една от теориите е, че за подобни отклонения голяма роля има позицията на индивида към момента на промяната. За да изпробват това, д-р Кун и колегите му използват технология за проследяване на очите, за да разберат накъде гледа публиката, докато се изпълняват магическите трикове.

Резултатите им показват, че трикът не работи, не когато очите гледат в неправилна посока, а когато вниманието е разсеяно. Може да ви се стори изненадващо, но според психолозите това да гледаме някъде и да отдаваме внимание са две различни неща.

3. Психологическо принуждаване

Най-слабо усъвършенстваният физически израз на някои илюзии е трикът, в който маг иска от някого да избере карта от колода, съдържаща 52 аса пика. Очевидно асото пика не може да бъде избегнато.

По-фина и психологически насочена версия е предаването на усещане на зрителя, че има избор от 52-те карти, като всъщност чрез технически трик излагат асото пика по-дълго от другите карти на вниманието му и така влияят върху решението, което той прави. След това зрителят се подлага на натиск да отговори бързо, но в същото време свободният избор се подчертава за околните наблюдатели.

Фактически „свободен избор“ не съществува, ето защо магьосниците отделят толкова много време, подчертавайки пред зрителите колко свободен е техният избор.

Оказва се, че маговете са много по-добри в психологическото принуждаване, отколкото психолозите, които дори в лабораторни условия постигат много по-скромни резултати... 

Съвместната работа между илюзионисти и психолози продължава за радост на научния свят, в който все още една от най-големите загадки е начинът, по който човешкият мозък работи и възприема околния свят.