Начало Психология Социална психология Групова динамика Как маговете помагат за изучаване на човешкия ум

Как маговете помагат за изучаване на човешкия ум

Как маговете помагат за изучаване на човешкия ум - изображение

През 2007 Г. група от илюзионисти се събират в Лас Вегас, за да говорят за психологическите принципи, които използват, за да създават магическите си представления. Нищо необичайно не се е случило там… освен че публиката се е състояла от психолози и невролози, участващи в "Симпозиум – магия на съзнанието".

Целта на това сътрудничество между магьосници и психолози е да помогне за откриването на нови възможности при изследване на човешките мисъл и поведение. Едното последствие от този симпозиум е статия на учените Стивън Л. Макник и Сузана Мартинес-Конде, които обясняват психологическите принципи, използвани от илюзионистите. Другото се появява в "Тенденции в когнитивната наука" – д-р Густав Кун, посочва как техниките на магьосника могат да бъдат използвани от психолозите за разработване на нови начини на изследване.

Психолозите се интересуват от принципите на магията, защото илюзионистите провеждат невероятни поведенчески експерименти върху хората от векове и са изградили огромен набор от техники (много, от които психологически), за да създадат своите умопомрачаващи номера. Трикове често разчитат на манипулиране на очакванията на хората, разсейване вниманието им и незначително повлияване при вземането на решения – все неща, които интригуват психолозите.
Психическо отклоняване, психически илюзии и психическо „принуждаване“ са известни магически техники. По-малко се знае за техните психологически партньори. Ето защо в последващия текст ще ви представим три психически техники, използвани от илюзионистите, които психолозите започват да изследват чрез експерименти.


1. Психологическа грешка

Физическо неправилно насочване е добре известно средство на магьосниците: състои се от посочване на обект и разсейване на зрителите с голям жест, прикриващо внезапната поява на гълъб, например. Всичко това е предназначено да отвлича внимание от малко движение, което е жизнено важно за изпълнението на трика.
Психологическото подлъгване за посоката е много по-фино, например  „фалшивото разкриване“. То е мястото, където магът кара зрителите да повярват, че са разбрали как се прави трикът. След като е предложено „разрешаване на загадката“ те са много по-склонни да забелязват улики, които потвърждават тезата им. Когато най-сетне магът продължи фокуса си и решението се окаже грешно, това прави зрителите още по-объркани. Добре е да се спомене, че „фалшивото разкритие“ не е просто едно щастливо съвпадение, то се използва като разсейване от истинското разкриване.
Според резултатите от изследванията за човешкото същество е изключително трудно да обмисля алтернативи, ако счита, че вече е открило решението.

Неотдавнашно проучване на д-р Густав Кун от Университета в Йорк и неговите колеги изследват как хората възприемат изчезващи предмети в някои от триковете. В частност става дума за трик с топка, при който магът хвърля топката във въздуха три пъти и при последния тя изчезва.

Изпълнението се състой в това, че магът подхвърля топката два пъти и изключително умело я скрива при „третото подхвърляне“, докато имитира, че с поглед я проследява как лети. Зрителите следват илюзиониста, подлъгани от социалното му влияние и също поглеждат на горе.

Проучването на д-р Кун установява, че социалният сюжет за гледане нагоре има огромна роля в успеха на този трик. Около 2/3 от наблюдателите вярват, че са видели топката да се движи нагоре.
За сравнение се опитва и друго състояние, при което илюзиониста не проследява предполагаемото движение, само 1/3 от хората мислят, че топката се движи нагоре.

2. Когнитивни илюзии

Много слонове, самолети и важни забележителности са изчезвали с физически илюзии: дим и огледала или други технически манипулации. Но магьосниците също използват, влияещи на психиката илюзии, които могат да заблудят вниманието или да играят с начина, по който човек предвижда бъдещето.

Изследванията показват, че отнема около десета от секундата за съзнателното възприемане на информация, която е достигнала до ума, като може да се каже, че живеейки с една десета назад във времето ума се чувства потенциално заплашен и изглежда това закъснение се наваксва като с опити да се „прогнозира настоящето“.

Дори преди постъпващите стимули да бъдат напълно обработени, мозъците се опитват да разберат какво се случва „в бъдещето“ (в опит да наваксат изоставането).
Автоматичното „предсказване“ често се използва от илюзионистите, за да подмамят публиката. Най-честият пример е мястото, където монетата изчезва при предаване от ръка в ръка. Тъй като мозъкът вече работи напред (опитва се да предвиди случващото се), приема, че монетата е предадена в едната ръка, сякаш изчезва, докато тя се оказва празна.

Когнитивните илюзии също могат да разчитат на манипулирането на човешкото внимание. Невероятно е какви промени се пропускат, ако вниманието е насочено в друга посока. Класическият пример е проучването на Симънс и Харис (1999 г.), в което много хора не забелязват човек, разхождащ се из полето в костюм на горила.
Психолозите изследват причините, поради които хората пропускат очевидни явления като това. Една от теориите е, че за подобни отклонения има голяма роля позицията на индивида към момента на промяната. За да изпробват това, изследванията на д-р Кун и колегите му използват технология за проследяване на очите, за да разберат на къде гледа публиката, докато се изпълняват магическите трикове.
Резултатите им показват, че трикът не работи, не когато очите гледат в неправилна посока, а когато вниманието не е разсеяно. Може да ви се стори изненадващо, но според психолозите това да гледаме някъде и да отдаваме внимание са две различни неща.

В проведените изследвания, дори публиката гледаща пряко в района, където се извършва измамата често не я „виждат“, защото вниманието им е насочено другаде. Изглежда най-важно е това на какво публиката обръща внимание.

Психическо принуждаване

3. Психическо принуждаване

Най-слабо усъвършенствания физически израз на някой илюзии е трикът, в който маг иска от някого да избере карта от колода съдържаща 52 аса пика. Очевидно асото пика не може да бъде избегнато.
По-фина и психологически насочена версия е придаване на усещане на зрителя, че имат избор от 52-те карти, като всъщност чрез технически трик излагат асото пика по-дълго от другите карти на вниманието му и така влияят върху решението, което той прави. След това зрителят се подлага на натиск да отговори бързо, но в същото време свободният избор се подчертава за околните наблюдатели.
Фактически „свободен избор“ не съществува ето защо магьосниците отделят толкова много време, наблягайки на зрителите колко свободен е техният избор.
Оказва се, че маговете са много по-добри в умственото принуждаване, отколкото психолозите, които често са достигнали едва скромна ефективност в лабораторни условия.

Психолозите едва са започнали да използват магически техники в лабораторията и те очевидно имат какво да научат. Но вече се знае, че чрез използване на илюзионистите науката може да научи много за начина, по който мозъкът на човека работи и възприема околния свят. При повече късмет, скоро отново ще чуем за съвместната работа на магове и учени.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: spring.org.uk
Снимки: youtube.com; instructables.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСнимкиАлтернативна медицинаЛайфстайлПсихологияЛюбопитноЗдравни съветиСпециалистиНовиниТестовеЛеченияИнтервютаСоциални грижи