10 жени, които променят психологията

Психологията отдавна поставя акцент върху приноса на мъжете психолози като Зигмунд Фройд, Б. С. Скинър, Джон Б. Уотсън и други мислители. За съжаление, важните приноси на жените психолози често се пренебрегват в учебниците. В областта обаче има много жени, които спомагат нейното оформяне и развитие.

Къде са всички жени в историята на психологията?

Изучаването на ранната история на психологията може да ни накара да се запитаме дали всички психолози по онова време не са единствено мъже. Преобладаването им в списъка с важните пионери в ранната психология със сигурност го прави да изглежда така, но истината е, че жените допринасят за развитието й още от началото на нейното съществуване. Изчисленията показват, че в началото на 1900-те 1 на всеки 10 психолози в САЩ е жена.

Жените правят много важен и новаторски принос в областта на психологията, често въпреки голямата полова дискриминация. Ето защо те заслужават да бъдат признати за пионерската си работа, а по-долу са само няколко от тях.

Ана Фройд

Когато повечето хора чуят името Фройд, Зигмунд вероятно е първото, което им идва на ум. Известната психоаналитичка – дъщеря му Ана – е известен и влиятелен психолог сама по себе си. Ана Фройд не само разширява идеите на баща си, но и развива областта на детската психоанализа и оказва влияние на други мислители, включително Ерик Ериксън.

Сред многото й постижения са въвеждането на понятието механизми на защита и нарастващия интерес в областта на детската психология.

Мери Уитън Калкинс

Мери Уитън Калкинс е завършила Харвард, въпреки че образованието й никога не бива признато. Учи с едни от най-изтъкнатите мислители на своето време, включително Уилям Джеймс и Хуго Мюнстерберг и покрива всички изисквания за докторска степен. Въпреки това, Харвард отказва да й даде степен на основанието, че е жена.

Независимо от това, Калкинс се превръща в първата жена президент на Американската психологическа асоциация. По време на кариерата си, тя пише над сто професионални статии по психологически теми, разработва асоциативна техника и става известна със своята работа в областта на психологията на личността.

Докато Харвард отказва да й предостави степента, която с право е заслужила, това не пречи на Калкинс да се превърне във влиятелен психолог.

Мери Ейнсуърт

Мери Ейнсуърт е значим психолог на развитието. Работата й демонстрира значението на здравото привързване в детството. Тя е пионер в използването на техника, известна като "непозната ситуация".

В изследванията си върху привързаността между майката и детето, Ейнсуърт въвежда майка и дете в непозната стая. След това изследователите наблюдават реакциите на детето в различни ситуации, включващи влизането на непознат в стаята, оставането му само с непознатия и завръщането на майката.

Авангардната работа на Ейнсуърт има голямо влияние върху разбирането ни за стила на привързаност и как той допринася за поведението ни по-късно в живота.

Лета Стетър Холингуърт

Лета Стетър Холингуърт е пионер в психологията в САЩ. Тя учи с Едуард Торндайк, а името й става известно с изследванията, които прави върху интелекта и надарените деца.

Друг от нейните важни приноси са изследванията върху психологията на жените. Преобладаващото мнение по онова време е, че жените са интелектуално по-нисши от мъжете и по същество полуинвалиди, когато са в цикъл. Холингуърт оспорва тези предположения, а проучванията й показват, че жените са също толкова интелигентни и способни, колкото мъжете, по всяко време от месеца.

Нейните многобройни постижения са може би още по-забележителни, имайки предвид факта, че тя не само е изправена пред значителни препятствия, поради дискриминация по полов признак, но и умира на 53-годишна възраст. Въпреки краткия си живот, влиянието и приносът й в областта на психологията са впечатляващи.

Карън Хорни

Карен Хорни е влиятелен неофройдистки психолог. Известна е със своята женската психология. Когато Зигмунд Фройд изтъква, че жените изпитват "завист към пениса", Хорни се противопоставя с твърдението, че мъжете страдат от "завист към утробата" и че всичките им действия се дължат на необходимостта от свръхкомпенсация, поради факта, че те не могат да раждат деца.

Нейното явно опровержение на идеите на Фройд спомага за това да се обърне по-голямо внимание върху психологията на жените. Теорията на Хорни за невротичните нужди и убеждението й, че хората са способни да поемат лична роля в поддържането на собственото си психично здраве са сред многото й други приноси в областта на психологията.

Мелани Клайн

Игровата терапия е често използвана техника, която служи в помощ на децата да изразят своите чувства и преживявания по естествен и полезен начин. Психоаналитикът, на име Мелани Клайн, играе централна роля в разработването на тази техника. При работата си с деца тя забелязва, че те често използват играта като основно средство за комуникация.

Тъй като малките деца не са способни на някои от най-често използваните фройдистки техники, като например свободното асоцииране, Клайн започва да използва игровата терапия като начин да изследва несъзнаваните чувства, тревогите и преживяванията на децата.

Работата на Клейн е в голямо противоречие с тази на Ана Фройд, която вярва, че децата не могат да бъдат психоанализирани. Клайн предполага, че анализирането на действията на детето по време на игра позволява на терапевта да изследва как различните тревоги оказват влияние върху развитието на егото и суперегото.

Днес психоанализата на Клайн се смята за една от главните мисловни школи в областта на психоанализата.

Мами Пипс Кларк

Ако сте срещали името на Мами Пипс Кларк във вашите учебници, то вероятно е било само споменато. Кларк всъщност прави много важен принос в психологията, включително разработването на теста за куклата на Кларк, нейното изследване върху расата и ролята й в известния случай от 1954 г. на Браун срещу борда на образованието.

Кларк е първата чернокожа жена, която получава степен от университета в Колумбия. Въпреки значителните предразсъдъци, основаващи се както на расата, така и на пола, Кларк се превръща във влиятелен психолог. Нейните изследвания върху расовата идентичност и самооценката помагат да се проправи пътя за бъдещи изследвания върху Аз-концепцията сред малцинствата.

Кристин Лад-Франклин

Ролята на Кристин Лад-Франклин, като лидер от женски пол в психологията започва в началото на живота й, тъй като майка й и леля й са твърди поддръжници на правата на жените. Това ранно влияние не само й помага да успее в своята област, въпреки значителната опозиция, но и вдъхновява по-късната й работа, застъпвайки се за правата на жените в академичните среди.

Лад-Франклин притежава разнообразни интереси, които включват психология, логика, математика, физика и астрономия. Тя се опълчва на един от водещите мъже психолози по онова време - Едуард Титченер - за това, че не допуска жени в групата си за експерименталисти и разработва влиятелна теория за цветното зрение.

Лад-Франклин учи в Джон Хопкинс и пише дисертация, озаглавена "Алгебра на логиката". Въпреки това, учебното заведение не позволява на жените да получават докторска степен по това време. Тя прекарва известно време в Германия, където учи с Херман фон Хелмхолц и Артур Кьониг и в крайна сметка отхвърля техните две теории за цветното зрение, за да развие своя собствена. През 1926 г., 42 години след като завършва дисертацията си, Джон Хопкинс й присъжда докторската степен, която тя с право вече е заслужила.

Днес тя е помнена както с работата си в психологията, така и с влиянието й като жена пионер в област, някога доминирана от мъже.

Маргарет Флоу Уошбърн

Маргарет Флой Уошбърн е първата жена, на която е присъдена докторска степен по психология. Тя завършва образованието си с Едуард Б. Тиченър и е първият му студент. Подобно на много жени в този списък, нейната работа в полето на психологията се развива във време, в което на жените често са  отказвани позиции в академичните среди въз основа на техния пол. Въпреки това тя се превръща в уважаван изследовател, писател и преподавател.

Нейните първоначални научни интереси са в областта на познавателните способности на животните и базовите физиологични процеси. Тя има силно влияние върху сравнителната психология и развива моторна теория на познанието, която предполага, че движенията на тялото оказват влияние върху мисълта.

Елинор Макоби

Името на Елинор Макоби е вероятно познато на всеки, който някога е изучавал психология на развитието. Нейната пионерска работа в психологията на половите различия играе важна роля в настоящото ни разбиране за неща като социализация, биологични влияния върху половите различия и роли.

Тя е първата жена, която председателства отдела по психология в университета в Станфорд, и по нейното собствено описание - първата жена, която някога е изнасяла лекция в Станфорд, носейки панталон. Тя заема професорски пост в университета и получава многобройни награди за своята новаторска работа, включително наградата "Книгата на Макоби", именувана така в нейната чест.

Както можем да видим, много жени допринасят значително за ранното развитие на психологията като наука. И докато те някога са били малцинство в психологията, това се променя драматично. Днес жените съставляват почти две-трети от всички студенти по психология, повече от половината от членовете на Американската психологическа асоциация, както и 75% от големите психолози.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: Пак там