Как писането в дневник се превръща в терапия за тийнейджъри

Всеки някога е посягал към възможността да записва мислите си. Може би сте се сещали за стартирането на дневник, но никога не сте оставяли време за това или децата ви са имали подобна идея и вие сте се чудили, защо се занимават с подобни неща.

Въпреки че периодично подобни тенденции набират скорост сред подрастващите, повечето хора не се замислят защо освен приятно воденето на дневник може да е и полезно. Оказва се, че писането в такъв може да служи като терапевтичен опит - вид стъпка към самоанализ и развиване на емоционалната интелигентност. Тийнейджърът има нужда само от тетрадка и химикал, за да се възползва от лечебния и обогатяващ ефект, който думите имат над ума и психиката му. Ако младежът е разумен и вече достатъчно зрял, то може да му се предостави възможност да започне да води блог онлайн. Подобни действия носят по-високо самочувствие и повишаване на мотивацията за грамотно, стилистично, издържано изразяване.

Как воденето на дневник да бъде ефективно

Всеки родител, учител или терапевт може да предложи на подрастващия да започне да вписва чувствата и преживяванията си в дневник. Причините за извършване на подобна дейност при всеки младеж могат да са много различни, също както и резултатите, но за да има оптимален ефект е нужно да се изпълнят няколко прости стъпки.

• Започването на дневник не трябва да става по принуда или задължение. Избираме час от деня, когато се чувстваме спокойни, събираме мислите си и просто започваме. Няма трудни и стриктни правила за писане на личен дневник. Пишем каквото ни дойде на ум. Може би светлина от ароматна свещ или любимата музика ще конфигурира настроението ни правилно. Ако изпитваме усещане, че нещо ни спира, трябва да знаем, че е естествено психиката да се опитва да опази дълбоките си тайни. Нужно е само да решим дали желаем да надхитрим частта от себе си, която се опитва да крие загадки от нас.

Нека огледаме деня си

• Преди да стартираме всеки пасаж е добре да записваме датата (а понякога и часа) на написването му. Така ще получим отправна точка за съставянето на текст, освен това ни дава възможност в бъдеще да проследим хронологично промените в живота, мисленето и емоционалното си състояние. Нека си представим, че споделяме най-съкровените си чувства, мисли и цели с ценен приятел и започнем да разказваме честно за събитията, случили се през деня. Не е нужно записките да са дълги или пък стегнати. Не трябва да се чудим колко да е обемен текстът, а просто да се усетим свободни в изразяването си и да сме възможно най-описателни.

След всички гадости – какво хубаво имаше днес

В периода на "прехода детство – зрялост" повечето дни не са от най-веселите. Все нещо се случва, така че забавлението да се изпари и картината да се окаже завладяна от мрачни, сиви краски, които са способни да натъжат и най-стабилните тийнейджъри. Ако обаче искаме да държим съдбата си в свои ръце, вместо да приемем, че сме„жертва на обстоятелствата“, съществува лесен начин за това. На база нещата, случили се през деня, просто трябва да запишем всичко, за което можем да почувстваме благодарност. Може да пишем за подкрепа, получена от приятел, усмивка от непознат, събитие или малка победа. Може да пишем дори за красиво цвете, видяно по пътя към дома, или да благодарим за опита, който сме получили, преживявайки гадния ден.

Ако юношата ежедневно успява да почувства малко благодарност, усещането, че е жертва на обстоятелствата, която е зависима от околните, ще намалява пропорционално на времето, в което изпитва благодарност. Това ще облекчи спадовете в настроението му и ще помогне за самостоятелността му.

Можем ли да свалим напрежението от стреса в училище

Техниката със записването често се препоръчва от терапевти като ефективен начин да се работи за сваляне на стресовите нива.

• Писането в дневник е изключително добър изход за задържаните мисли и емоции, без да се притесняваме за чужди оценки, корекции и чувства. Можем да си позволим да сме изключително искрени в него, без да се окаже, че някой е наранен или обиден. Дневниците предоставят възможност да оставим уязвимата си страна малко да поскита из реалния свят, без опасността някой да я нарани. Можем да излеем емоциите, така че да се освободим от всяко неприятно чувство.

Може ли да доведе до личностно израстване

Всъщност да – може, защото ще помогне на юношата да се опознае по-добре и да формулира целите в живота си ясно.

• Можем да започнем да пишем за бъдещите си цели и мечтите си. Как планираме да постигнем успех и какви усилия ще трябва да положим. Това са изключително добри теми за размисъл (и описване). Започваме като изброим силните си страни и нещата, които ни притесняват в собствената ни личност. Можем да запишем всички постижения до момента и да продължаваме да пишем хронологично следващите. Така, ако се окажем в застой или сме направили крачка назад, можем да видим това от предходните текстове в дневника и да огледаме обстоятелствата, свързани с положението ни. След като прегледаме стари текстове ще открием различна гледна точка над настоящата ситуация.

Терапевтичният ефект на дневниците е доказан от специалистите, но за юношите не това е важното. Важно е, че частичка от сегашното им Аз остава запечатана в текста за бъдещето и тази малка част винаги ще им напомня трудните, странни или прекрасни моменти - ще бъде ценно съкровище, което с интерес биха разгледали след години.