Как умът ни използва очите

Въпросът - как възприемаме света чрез зрението си - вълнува науката от десетилетия. Все пак очите са един от основните ни способи за обучение и опознаване на околната среда.

Теория на Грегъри

Според психолога Ричард Грегъри визуалното възприятие разчита на обработка, вървяща от повърхността към дълбочината. Концепцията се основава на възприемането, започващо от голямата картина към детайла. Ние приемаме видяното въз основа на очаквания, вярвания, предходни знания и минал опит. С други думи, несъзнателно ние правим, базирани на логика предположения, които според Грегъри обикновено са верни.

Психологът доказва твърдението си, благодарение на маска на Чарли Чаплин, поставена върху въртяща се основа. Така наблюдателят вижда първо задната страна на маската и едва впоследствие „лицето на комика“. Обяснението как познаваме вдлъбнатата част от маската като издадена, въз основа на нашите очаквания за света, потвърждава теорията. Въз основа на нашите предварителни знания сме наясно, че носът стърчи напред, така че мозъкът ни реконструира вътрешната част до нормално за нас лице, за да познаем предмета.

Теорията доказва, че:

Около 90% от това, което виждаме, се променя и губи, докато достигне от възприемащия орган до анализатора. Което налага мозъкът да запълва дупките с предварителни знания и опит. Визуалната информация може да се комбинира с по-ранни анализи за света, изградени в резултат на опит. Заобикалящата ни среда подпомага намирането на контекст, в който да анализираме постъпилите данни.

Експеримент на Саноки и Сулман за цветните отношения

От проучването става ясно, че групи от близки нюанси се считат за хармонични, докато няколко контрастни се свързват с хаос или дързост.

През 2011 година Томас Саноки и Ной Сулман провеждат експеримент върху връзките между цветовете, за да оценят въздействието на нюансите върху краткосрочната визуална памет.

По две хармонични и нехармонични цветови палитри са показани на четири експериментални групи. Във всяко изпитание на участниците се представят чифт цветни модели, които те трябва да сравнят. По време на задачата те оценяват моделите и ги определят като „подобни“ или “различни“, посочват дали са хармонични.

Благодарение на получените резултати можем да кажем, че:

Паметта на участниците е по-ефективна, когато палитрата е хармонична. По-малък брой цветови палитри в моделите (две) се помни по-лесно отколкото с повече (четири). Контрастът на съседните цветове подпомага запомняне на цветовия модел. Цветови разлики (контраст) между предния план (смисловия център) и фона (задния план, маловажното) подпомагат съсредоточаването над смисъла.

Феномен на бинокулярното съперничество

Бинокулярното съперничество се появява, когато очите ни възприемат две различни изображения. Тогава едното изображение бива потиснато, а другото доминира. Те периодично могат да се разменят, така че вместо да видим единствено смес от двете визии, ние възприемаме последователни изображения, защото всяко от очите се старае да вземе надмощие.

През 1998 година Франк Тонг, Кен Хакаяма, Джей Томас Воган и Нанси Кануишър провеждат експеримент. Използват очила с червено/зелен филтър, докато изследват участниците в него с магнитен резонанс.

Резултатите говорят, че бинокулярното съперничество се случва по време на визуалната обработка. Краткият период на почивка на очите ни разменя двете различни изображения, които са близо едно до друго. Това не ни позволява да ги видим ясно и едновременно.

Влияние на печата и естетиката на четене

Знаете ли, че шрифтът и оформлението влияят силно върху способността на възприемане и вземане на решения?

В експеримент, проведен от Кевин Ларсън (представител на Майкрософт) и Розалинд Пикард (от Масачузетския технологичен институт), установяват, че оформлението и шрифтът могат да имат пряка връзка с настроението и когнитивните функции на читателя.

В две различни тествания, две групи хора са поканени да прочетат различно оформени издания на списание (The New Yorker) за 20 минути. На едната група е предоставена крайна версия на списанието, а на другата зле оформена такава. По време на сесията участниците са били прекъснати и помолени да предположат колко време е изминало от началото на експеримента.

Резултатите: Участниците и в двете групи подценяват изминалото време, което говори, че четенето е  интригуваща задача за тях. Четящите правилно оформеното издание, значително подценяват времето за четене, в сравнение с тези, чели непрегледно оформения текст. Което говори, че доброто оформяне го прави по-привлекателен.

Възприемане на основно съдържание на Кастелано и Хендерсън

Все някога сте чували как „хиляди думи не могат да обяснят гледката“, нали? Това е вярно, защото мозъкът е склонен да разглежда доста по-лесно визуализацията, отколкото текста.

Човекът е способен да извлече повече контекст въз основа на това, което вижда, отколкото на това да чете, защото му е природно заложено едновременно да анализира не само контекста на действията, а и този на околната среда. Докато при текстовото възприемане това не е фактор, зависещ само от личността.

Според Роналд, А. Ренсинк (учен изследовател от „Нисан - проучвания и разработки”) възприемането на сцена чрез зрението като сетиво дава информация за отделните обекти, относителните им местоположения и очакванията за взаимодействието, което други обекти могат да имат с тях.

Влияние на цветовете върху възприятие на сцената

През 2008 година Моника С. Кастелано (от Масачузетския университет в Амхърст) и Джон М. Хендерсън (от Университета в Единбург) проучват влиянието на цвета при възприемане на различни сцени.

На участниците са показани изображения с различна цветова гама и фокусиране.

Констатациите на специалистите гласят, че:

Наблюдателите са способни да назоват сцената и обекта в рамките на секунда. Това значи, че могат да стигнат бързо до смисъла на изображението. Когато се наблюдава забавяне при назоваването на сцената, то се е случва при неправилно оцветени изображения (в сравнение с черно-белите). Изводите говорят, че цветовете ни подпомагат да разберем по-добре случващото се, улесняват определяне структурата на обектите. Докато цветовете не са неузнаваемо променени (в сравнение с оригиналната тоналност на предмета), то не ни затруднява осмислянето на значението на изображението, което ги съдържа.