Как 6-и клас предопределя бъдещето ни

Помните ли междучасията? Как бягахте подивели по училищния двор, крещяхте, смяхте се? Какво дете сте били? Бяхте ли част от тайфата, която играеше на гоненица? Седяхте ли до някой специален приятел, щастливи, че сте заедно, без никой да пречи на вашия идеален свят? Или пък бяхте от децата, които обикалят отстрани, държат пръчка, говорят на червея, който пълзи по земята, наблюдават, но не се присъединяват към връстниците си?

Не ви ли се струва, че всичко това сякаш се е случило преди милион години?

Сега сте възрастен, който ходи на работа и има регламентирана обедна почивка. Вдигате глава над бюрото и виждате няколко така познати гледки, докато колегите се подготвят за обяд. Ето го Алекс, който стои до асансьора, заобиколен от 4-5 свои приятели, развеселени от шегите му. Ето там са Ели и нейната групичка, похапват салати и обикновено обсъждат колегите. Георги винаги остава на бюрото си с вечното оправдание, че има твърде много работа, но някак си имате усещането, че всъщност май никой не го е поканил да обядват заедно.

Все повече психологически изследвания доказват, че между детските преживявания с връстниците и живота ни като възрастни има неоспорими и изумителни връзки. Понякога те не са така видими. Само знаейки, че като дете всички са ви харесвали, е достатъчно, за да предположим как се е развил животът ви през годините, вече като зрял човек – и то в много области.

При психологическите проучвания тази информация се добива като на съвсем малки деца се задават 2 простички въпроси. По заобиколен и деликатен начин психолозите ги питат кои свои съученици харесват най-много и кои никак не харесват. Въз основа на получените отговори се открояват пет типа деца, чийто живот по-нататък ще се развие по съвсем различен начин.

Петте типа деца

„Приеманото дете“ – детето, което реално всички останали посочват като най-харесвано от тях и почти никой не е посочил като нехаресвано.

„Отхвърляното дете“ – пълна противоположност на „приеманото дете“. Често е посочвано като най-малко харесваното и рядко като харесвано.

„Пренебрегваното дете“ – както подсказва и самото наименование, то бива посочвано рядко, без значение в коя категория. Сякаш е невидимо и останалите деца не му обръщат внимание.

„Противоречивото дете“ – то се забелязва бързо и лесно. Всеки го познава, но отношенията му с връстниците са базирани на крайни емоции като любов и омраза. Противоречивите деца са определяни като много харесвани или абсолютно нехаресвани от равен брой съученици.

Останалите деца попадат в категорията „обикновени“, като повечето от тях често клонят към някой от гореизброените типове.

Тъй като всички сме били деца, и вие можете да разберете какво дете сте били, ако направите анкетата.

Учудващо е как тези типове се запазват почти същите и сред възрастните. Отхвърлените деца често остават такива в гимназията, а понякога дори и след завършване на образованието си. Няма значение дали сменят училището или се подлагат на сериозна промяна във външния вид. Отхвърляните деца остават такива. Същото се отнася и за приеманите, и за противоречивите.

Вероятно това е причината ранните детски преживявания да са от такова съществено значение и да не претърпяват кой знае какви промени с годините. Кой тип сте били вие по време на основното си образование? Повлияло ли е това върху живота ви като възрастен?

Отхвърляното дете като възрастен

Ако сте били отхвърляно дете, учените смятат, че за вас вероятността да се сблъскате с депресия или тревожност като възрастен е почти двойна. Възможно е да печелите по-малко пари от останалите. Може да изпитвате затруднения при намирането на романтичен партньор, а ако вече сте го намерили, да изпитвате повече несигурност, отколкото всички останали в подобна връзка. (често се чувствате недостатъчно обичани или че не заслужавате да бъдете обичани) Отхвърлянето през детството всъщност променя взаимовръзките в мозъка, което на по-късен етап ви кара да възприемате заобикалящия ви свят малко по-различно (например мислите ли си често, че останалите са зли към вас, а те всъщност не са?). Отхвърляните деца след години търсят постоянно външно валидиране, тоест похвала или успокоение, вместо да утвърждават себе си сами. Отхвърлянето активира спяща ДНК в клетките ви, която увеличава риска от възпалителни процеси за в бъдеще.

Противоречивото дете като възрастен

От противоречивите деца ли сте били? Ако отговорът е положителен и освен това сте привлекателна личност, е възможно да сте се превърнали после в доминиращ подрастващ с висок статус в гимназията, който е способен дори да заплашва околните, за да се задържи на върха на тийнейджърската класация. При вас вероятността да прибегнете към незаконни субстанции в по-ранна възраст е по-голяма, както и да правите небезопасен секс, а оттам и да се стигне до нежелана бременност преди навършване на 18 години. При останалите типове шансът е много по-малък. Като възрастен може все още да имате проблем с някоя от формите на пристрастяване, да сте твърде фокусирани върху красотата и упражняването на надмощие. Често се забелязва, че такъв тип деца изглеждат по-възрастни от връстниците си след години.

Пренебрегваното дете като възрастен

Ако сте били от пренебрегваните деца, спокойно. Оказва се, за всеобща изненада, че тези деца се развиват добре в живота. При тях най-често се наблюдава преминаване в някоя от другите категории. Пренебрегваният четвъртокласник има еднакви шансове да остане такъв или да се превърне в приеман или отхвърлян ученик в гимназията. Ако да играете сами в детските си години е бил ваш личен избор, или просто другите не са ви били особено интересни, то е напълно възможно да сте се чувствали удовлетворени и да сте си проправяли ваш собствен път напред. Ако сте се чувствали пренебрегвани, защото ви е било трудно да се сближите с другите обаче, е голям шансът да продължите да чувствате тази тревожност и в зрелия етап от живота си. Изследванията разкриват, че срещите с интимен партньор обикновено ви притесняват и че е много вероятно да сте избрали кариерно развитие, което да не включва активни социални контакти (както е в сферите на търговията и управлението на човешките ресурси).

Приеманото дете като възрастен

Приеманите деца в повечето случаи имат живот много различен от този на останалите. Те са уверени и оптимистично настроени, може би дори прекалено оптимистично понякога. Нямат проблеми със създаването на нови връзки на работното място и в личния си живот и успяват да извлекат полза от тях. Вероятността те да се превърнат в лидери е много голяма. Често те са много общителни като съседи и се привързват дълбоко към приятелите и семейството. Тези деца рядко израстват като отмъстителни възрастни. По-скоро търсят начини да се сближат още повече с човека, с когото са в конфликт, за да го разрешат. В сравнение с връстниците си, те много по-често чувстват, че животът им има смисъл и че нещата при тях се развиват в благоприятна посока.

Разбира се, не всеки, който е бил отхвърлян като дете, има затруднения на по-късен етап. Не всяко приемано дете жъне успех след успех през годините. Въпреки това откритията дават добра посока за това накъде ще поеме детето от даден тип. В допълнение има и доказателства, че степента, до която са ни харесвали в училище, влияе върху начина, по който отглеждаме собствените си деца и това колко ще бъдат харесвани те самите от своите връстници.