Кога човек е склонен да навреди на друг? Вижте какво показва социалният експеримент на Стенли Милграм

През 1961 година американският социален психолог Стенли Милграм поставя началото на скандална серия от експерименти, резултатите от които категорично показват, че по-голямата част от доброволците са склонни да навредят на друг човек, ако авторитетна фигура им каже да го направят. Изследването се превръща в един от най-известните и скандални психологически експерименти на всички времена.

50 години по-късно, през 2011-а, полски учени решават да повторят теста в съвременен вариант и стигат до същите резултати.

"За пореден път се убедихме в огромната сила на конкретната ситуация, в която са поставени хората, и колко лесно те могат да се съгласят с неща, които по принцип не одобряват", коментира ръководителят на екипа Томас Гжиб от Университета за социални и хуманитарни науки (SWPS) във Варшава, Полша.

За да проучи въпроса, Милграм създава експеримент, в който участниците трябва да следват стриктно указанията на своя ръководител. Задължението на доброволците било да пускат електрошокове при всеки грешен отговор на човек в съседна стая, когото могат да чуват, но не и да виждат. Те имали на разположение 30 бутона с различен волтаж - от безвреден до такъв, който може да доведе до тежки последствия.

Едно от правилата на експеримента е участниците в теста да не спират да натискат бутоните, дори ако започнат да не издържат на "страданието" на разпитвания.Доброволците в експеримента нямали представа, че бутоните издават ужасяващи звуци, но в действителност са напълно безвредни, а "измъчваният" в съседната стая, е член на екипа, актьор, който крещи така, сякаш умира от непоносима болка.

Резултатите са смайващи: От общо 40 доброволци 65 процента следват безпрекословно заповедите на авторитетния ръководител, стигайки дори до последния бутон въпреки виковете "от болка" на човека от съседната стая и въпреки неудържимите му молби експериментът да бъде спрян.

Някои от участниците напускат залата, други протестират и настояват експериментът да бъде спрян, но цели две трети се подчиняват на указанията и увеличават електричеството докрай…

Мнението на някои учени е, че методът на Милграм не е достатъчно прецизен, а други смятат, че е манипулирал данните. И все пак, всички варианти на теста, правени през годините в целия свят, показват същите резултати. Вариант на експеримента не бил провеждан само в Централна Европа и затова екипът на Томас Гжиб решава да разбере "каква степен на подчинение ще установи сред жителите на Полша".

"Историята на страните в нашия регион е уникална, на което се дължи и любопитството ни по темата за подчинението спрямо властта", обяснява полският психолог и допълва, че в тяхната версия на експеримента участват 40 мъже и 40 жени между 18 и 69-годишна възраст. Подобно на варианта на Милграм, доброволците са инструктирани да пускат електричество с увеличаващ се интензитет при всеки грешен отговор с помощта на 10 бутона (а не 30, както е в оригиналния вариант).

В крайна сметка психолозите установяват, че 90 процента от доброволците следват стриктно заповедите и прилагат и най-силния възможен шок – същият е процентът на хората, които стигат до десетия бутон и в експеримента на Милграм.

Гжиб пояснява, че надеждата на полския екип е била да разшири първоначалната идея на Милграм и да установи има ли значение полът на доброволците, но задачата се оказала неуспешна заради твърде малкия брой на участниците в изследването.

Заради противоречивите отзиви експериментът на Милграм е подложен на различни анализи и проучвания. Така през 2014 г. екип от психолози изследва обстойно архивите на Йелския университет, в който е преподавал Стенли Милграм, и открива, че вместо да чувстват неудобство или смущение от участието си в скандалния експеримент, доброволците изпитвали удовлетворение, че са дали своя принос за развитието на науката.

"Това дава съвсем нов поглед към психологията на потисничеството, а в същото време се свързва и с други данни, според които мотивът на извършителите обикновено не е желанието им да бъдат зли, а убеждението, че това, което правят, е благородно и достойно", коментира ученият Алекс Хаслам от Университета на Куинсленд.

До подобен извод стига и самият Милграм. В статията "Опасността на подчинението", написана през 1974 година, той отбелязва:

"Целта на експеримента ми бе да противопоставя силата на авторитета срещу убеждението на мнозина, че не е редно нараниш друго човешко същество. Докато в ушите на доброволците кънтяха агонизиращите викове на "жертвите" повечето от тях избраха да се подчинят, а не да се противопоставят. Необходимо е обаче да се отбележи, че те не го направиха заради някакви агресивни подбуди, а поради чувство на дълг – всъщност желанието им бе да се покажат като съвестни участници в научен експеримент".

Разбира се, това не прави резултатите от експериментите на Милграм и Гжиб по-лесни за преглъщане, но поне ни дава малка утеха и надежда, че жестоките постъпки не са непременно продиктувани от жесток мотив и не означават непременно нещо негативно за човешката природа.