Девет любопитни експеримента на социалната психология

Развитието на психологията през 19-ти и 20-ти век позволява на учените да изследват естествените процеси на човешкия ум, емоции, поведение и реакции. Получените данни дават много по-ясна представа за действията на човека, като освен това предоставят възможност да се изгради информиран модел за управление на хората.

На вниманието ви представяме 9 любопитни психологически изследвания и експеримента, които ще ви дадат по-ясна представа за човека и неговото взаимодействие със социални групи.

9. Експериментът на Калсберг

По време на рекламна кампания производител на бира решава да изненада обществото, показвайки нагледно как хората съдят за околните по външния им вид. Как го прави?

В едно съвсем нормално кино оставят само две свободни седалки, като уреждат по време на прожекцията на всичките 148 други да седят татуирани, облечени типично и доста сериозно изглеждащи рокери. Хората, закупуващи билетите си, доста се изненадват, когато влизат в киното. Те трябва да стигнат до средата на залата, за да стигнат местата си. Тук рекламата на датската компания се превръща в пример за социален експеримент – не всички двойки се осмеляват да поразместят рокерите, за да отидат до своите седалки. Някои са толкова стресирани от залата пълна с татуирани мъже, че веднага я напускат. Интересната реклама се превръща в любопитно социално показно, за това че книгата не трябва да се съди по корицата.
Противниците на подобни експерименти/реклами все пак обобщават, че това е просто кампания за популяризиране. Как мислите вие?

8. Експеримент за социална устойчивост на Соломон Аш

В стая, пълна с подставени лица, се въвежда и наблюдаваният субект. На всички в помещението се показват две табла като на едното има три линии (с различен размер), а на другото само една. От всички е поискано да решат коя от линиите на първото табло е идентична с тази от второто. Налюдаваното лице може да избере правилната линия, но се оказва под социалния натиск на това че всички подставени лица посочват една и съща грешна линия.

Изследваните лица са 50, като всяко от тях вярва, че участва във визуален експеримент с други, съвсем обикновени участници.
По време на експеримента едва 32% от участниците успяват да задържат позицията си, без да се съобразят с общото мнение. Част от тях мотивират отстъпването от личната си позиция, с нежеланието да бъдат възприети като особени или странни. Очевидно хората се съобразяват с два основни аргумента: защото искат да се впишат в групата (нормативно влияние) и защото вярват, че групата е по-добре информирана, отколкото са те самите (информационно влияние).

В опозиция на въпросния експеримент седи фактът, че наблюдаваните лица са само студенти, на една и съща възраст, от една раса и от мъжки пол. Хомогенността на извадката, съчетана с това, че е проведен през 50-те години в Америка, може да бъде използвана като стабилен довод срещу резултатите. В името на обективността трябва да споменем, че резултатите от 60-те и 70-те години не са така показателни за отстъпване от собственото мнение, в името на общественото.

7. Фалшив консенсусен ефект — “Ако мислите различно, значи грешите."

В Станфордския университет професор Лий Рос провежда експеримент, в който изследваните лица трябва да избират между две постижими решения при зададен казус. Освен това от тях се иска да помислят какви решения биха избрали другите в тази ситуация и да опишат какви са личностите, които са взели решение, различно от тяхното.

Резултатите говорят, че хората живеят с мисълта, че мнозинството е на тяхното мнение ("което, разбира се е правилното") и всеки, който не е съгласен, греши. Освен това, те описват несъгласните като доста „съмнителни и неприятни типове“.

6. Ефектът на бягане от отговорност – „Не зная. Някой друг да се погрижи!“

Проведен през 1964 г. и е наречен „Експеримент за биологична апатия“. Той е следствие от изключително популярния в света на социалните психолози случай с убийството на Кити Дженовезе (брутално убийство с изключително много свидетели, при което никой не се е намесил и не е сигнализирал на властите).

Експериментът се състои в това няколко участници да бъдат изолирани самостоятелно в стая, като им се предоставят микрофон и слушалки. Един по един те могат да говорят в микрофона и да чуват останалите, но не и да ги виждат. Предвижда се наблюдаваните лица да направят няколко тура говорене и слушане. Същината на експеримента е да се пресъздаде по различен начин апатията,проявена в случая на Кити. Ето защо се добавя запис на глас, който още при първия тур споделя, че има съществен здравословен проблем и е склонен към припадъци. При второто изявление на въпросния глас, той казва, че не се чувства добре, а накрая се чуват звуци от припадък.

Всички наблюдавани лица са показали симптоми на повишена тревожност и видимо са разбрали какво може да се случва в някоя от стаите на другите участници (а именно някой припада). За учените обаче не е било изненадващо, че едва 31% от участниците излизат от помещението си, за да се опитат да помогнат, на човека, който смятат, че е пострадал. Изводите говорят, че колкото повече хора са част от някаква ситуация, толкова повече се разсейва усещането за лична отговорност и се понижава готовността на индивида да покаже инициатива като помогне.

5. Осем часа без телевизия и смартфон

Психологът Екатерина Мурашова организира експеримент с 68 деца на възраст между 12 и 18 години в град Санкт Петербург. Той се състои в това да се ограничи достъпа на подрастващите до компютър, телевизор, смартфон, таблет или други средства за комуникация за осем часа. През тези осем часа децата могат да слушат музика, да четат, пишат, учат, рисуват или да се разхождат. Само трима от подрастващите успяват да го направят. Седем са издържали в продължение на пет часа. А повечето напускат експеримента с довода, че не могат повече и имат усещане, че ще избухнат. Двадесет и седем тийнейджъри получават замаяност, треска, студени тръпки, болка, тремор, сухота в устата и болки в корема и гърдите. Почти всички участници в експеримента показват симптоми на повишена тревожност и дори страх, като 5 от тях са получили панически атаки, трима признават за появата на мисли за самоубийство. Интересно е, че след като децата възвръщат достъпа си до съвременните начини за комуникация, симптомите изчезват като с магия.

4. Спонтанни изражения на лицето и подчинение

Карни Ландис е провел експеримента си в далечната 1924 г. като наблюдавал студенти, докато извършват поставени от него задачи. Предварително изрисува обозначителни линии по лицата им, с цел да проследява по-лесно движението на мимическата мускулатура. Задачите, които студентите трябва да изпълнят, са да подушат амоняк, да гледат порнографски снимки, да ровят в кофа с жаби и дори да обезглавят плъх.

Оказва се, че дори въпреки голямото си нежелание, повечето хора се подчиняват на инструкциите от експериментатора. Като въпреки, че нямат желание, приемат заповедите му и ги изпълняват.

3. Рингелман и груповата работа

Всъщност човека, който провежда експеримента - Макс Рингелман - се е занимавал с изследването на селскостопанския труд и неговата продуктивност, като това е предизвикало интереса му към влиянието, което оказва групата над индивидуалния резултат. Експериментът, който Рингелман провежда, е оценка как се представят хората, когато извършват силова физическа дейност самостоятелно и в група. Резултатите говорят, че индивидуалните усилия са доста по-съществени от груповите, като изводите са свързани с понижаване на вътрешната мотивация при работа в група.

2. Ефект на Хоторн

От 1924 до 1932 г., в чикагската компания "Western Electric" се провежда експеримент, целящ да разбере дали продуктивността на работниците се покачва под влияние на по-ярка светлина. През това време те знаят, че са обект на изследване и продуктивността се покачва неимоверно. Когато експериментът приключва продуктивността спада.
Оказва се, че докато хората знаят, че са обект на изследване мотивацията им да са целенасочени е доста по-добра, поради проявения интерес от ръководните лица.

1. От врата на врата и прехода от малки към големи услуги

Психолозите Джонатан Фридман и Скот Фрейзър изпълняват поредица от експерименти, целящи да осмислят как индивидът реагира на молби, особено когато те постепенно стават по-големи и сериозни. Патриша Плинър от Университета в Торонто анализира данните и стига до извода, че след като хората сторят малка услуга, възможността да направят по-голяма се увеличава.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: brightside.me