Интересни експерименти от областта на социалната психология

Акценти

Развитието на психологията през 19-ти и 20-ти век позволява на учените да изследват естествените процеси на човешкия ум, емоции, поведение и реакции. Получените данни дават много по-ясна представа за действията на човека, като освен това предоставят възможност да се изгради информиран модел за управление на хората.

По-долу ще ви запознаем с няколко от най-любопитните психологически изследвания и експерименти, които описват човека и неговото взаимодействие със социални групи.

› Експеримент на компанията „Карлсберг“

› Експеримент за социалната устойчивост на Соломон Аш

› Ефектът на разсейване на личната отговорност

› Ефект на фалшивия консенсус

› Осем часа без интернет

› Спонтанни изражения на лицето и подчинение

› Ефект на Рингелман

› Ефект на Хоторн

› Експериментът „Крак във вратата“

› Парадоксът „Абилин“

Експериментът на пивоварната компания Carlsberg

Производителят на бира решава да заснеме клип с рекламна цел, който онагледява човешката склонност да се съди прибързано, само по външния вид.

Експериментът се провежда в кино в Брюксел. 148 от общо 150 места в залата се заемат от хора с татуировки, облечени с рокерски дрехи, които се опитват да изглеждат сериозни и опасни.Останалите две свободни места са по средата, между тях, като идеята е там да се настани случайна двойка. Всяка двойка, която влиза, остава силно изненадана и не всяка се осмелява да заеме въпросните две места, тъй като трябва да размести рокерите. При вида на татуираните мъже, някои хора се отказват и излизат, без дори да се направили опит да седнат. Онези, които все пак решават да преминат покрай тях, попадат в светлината на прожекторите и биват аплодирани от мъжете.

Посланието на рекламата е, че не бива да съдим околните по начина, по който изглеждат.

» Кога човек е склонен да навреди на друг? Вижте какво показва социалният експеримент на Стенли Милграм

Експеримент за социална устойчивост на Соломон Аш

В една стая се събират доброволци, предварително информирани за експеримента, и един човек, който не подозира, че те имат тайна задача. Пред всички се показват две табла – на едното има снимка на три линии с различна дължина, а на другото – само една. Учените питат участниците коя от трите линии е със същата дължина като линията на второто табло. Подставените лица умишлено посочват една от грешните линии. Човекът, който не е запознат с тяхната роля, има право да даде какъвто прецени отговор. Той обаче се оказва под социалния натиск на останалите и също посочва грешната линия.

Изследваните лица са 50, като всяко от тях вярва, че участва във визуален експеримент с други хора, които също като него не знаят какво предстои.

Резултатите показват, че едва 32% от тези 50 души отстояват позицията си, без да се съобразяват с общото мнение. Тези, които променят решението си, признават, че са го направили, защото не са искали да ги възприемат като особени или странни. Заключението на екипа на Аш е, че поведението на участниците е продиктувано от два основни аргумента: искат да се впишат в групата (нормативно влияние) и вярват, че групата е по-добре информирана, отколкото са те самите (информационно влияние).

Важно е да отбележим, че експериментът има и своите ограничения. Представителната извадка е хомогенна – всички наблюдавани лица са студенти, на една и съща възраст, от една раса и от мъжки пол. Освен това той е проведен през 50-те години в САЩ. Резултатите от изследвания, проведени през 60-те и 70-те години показват, че хората вече не са толкова склонни да се съобразяват с чуждото мнение, ако то се различава от тяхното.

» 5 неща, които трябва да знаете за социалната психология

Ефектът на бягане от отговорност: „Не зная. Някой друг да се погрижи!“

Проведен e през 1964 г. и e известен като „Експеримент върху апатията на страничния наблюдател“. Той е провокиран от нашумялото тогава сред социалните психолози убийство на Кити Дженовезе.

На 13 март 1964 г. жената е убита пред дома си. Тя паркира съвсем близо до жилището си, когато e нападната и наръгана два пъти с нож в гърба от мъж на име Уинстън Моусли. Раздирана от силна болка, Кити не спира да крещи. Един от съседите чува виковете й и се опитва да го изгони, като му казва да остави момичето на мира. Уинстън бяга от местопрестъплението и оставя Кити да пълзи към дома си.

По-късно няколко свидетеля разказват, че са видели как мъжът се качва в колата си, но след десетина минути се връща. Виждайки жертвата, която все още лежи на земята, почти в безсъзнание, той й нанася още няколко удара с ножа. Уинстън я ограбва и изнасилва. Съсед се обажда на полицията, но когато органите на реда и линейката пристигат, Кити е мъртва.

38 съседа на жената са видели случващото се и нито един не се е притекъл на помощ. Защо всички са били толкова пасивни въпреки виковете за помощ? Този въпрос кара социалните психолози да търсят научно обяснение на апатията и липсата на загриженост, когато човек стане свидетел на престъпление.

По време на експеримента върху апатията на страничния наблюдател всеки участник е изолиран самостоятелно в стая, като му се предоставя микрофон и слушалки. Той може да говори в микрофона и да чува останалите, но не и да ги вижда. Целта на екипа е да проследи как различните хора проявяват апатия, като тази по време на убийството на Кити през 1964 г. Още в началото учените пускат запис на човек, който споделя, че страда от сериозен здравословен проблем и често получава припадъци. Малко по-късно пускат втори запис на същия човек, който казва, че не се чувства добре. А след известно време всички участници чуват само звук от падане на човешко тяло.

Всички наблюдавани лица проявяват силна тревожност и е видно, че се наясно какво може би се е случило в някоя от другите стаи – някой от участниците е припаднал. За съжаление, едва 31% от тях напускат стаята си, за да се опитат да намерят и да помогнат на човека, който смятат, че е пострадал.

Заключението на психолозите гласи, че колкото по-голям е броят на хората, попаднали в една и съща ситуация едновременно, толкова повече се разсейва усещането за лична отговорност. С други думи, те стават все по-пасивни и по-малко склонни да проявят инициатива, за да помогнат на пострадалия.

Ефект на фалшивия консенсус – експерименти на проф. Лий Рос

Всеки човек има своите предразсъдъци, които влияят дори на преценката му как биха постъпили околните и защо. Проф. Лий Рос от Станфордския университет провежда експеримент, с който демонстрира как работи ефектът на фалшивия консенсус.

Участниците трябва да прочетат текст, който описва конфликтна ситуация, след което имат право да изберат едно от двете предложени решения. Екипът им поставя три задачи:

• да предположат коя от двете опции биха избрали другите;
• да посочат опцията, която биха избрали те;
• да опишат личностните качества на хората, които биха избрали едната и другата опции.

Резултатите показват, че доброволците са склонни да вярват, че останалите ще изберат опцията, която сами са избрали, без значение коя е тя. Това доказва теорията на проф. Рос, че човекът е склонен да вярва, че и другите разсъждават като него, дори когато повечето са на противоположно мнение. С други думи, хората обикновено проектират своя начин на мислене върху другите.

От отговорите на третата задача става ясно, че човек е склонен да съди и да поставя негативна оценка на всеки, дал различен от неговия отговор.

» Дилемата с трамвая: Бихте ли убили един човек, за да спасите петима

Осем часа без телевизия и смартфон

Психологът Екатерина Мурашова провежда експеримент с 68 деца на възраст между 12 и 18 години в град Санкт Петербург. Тя ограничава достъпа на подрастващите до компютър, телевизор, смартфон, таблет или други средства за комуникация в продължение на осем часа. През това време те могат да слушат музика, да четат, пишат, учат, рисуват или да се разхождат. Само трима обаче го правят. Седем издържат пет часа, а повечето се отказват, защото „имат чувството, че ще избухнат“. Двадесет и седем тийнейджъри получават замаяност, треска, студени тръпки, болка, тремор, сухота в устата и болки в корема и гърдите. Почти всички участници проявяват симптоми на повишена тревожност и дори страх, пет получават панически атаки, а трима признават, че са имали мисли за самоубийство. Интересно е, че веднага след възстановяването на достъпа им до модерни технологии, всички симптоми изчезват.

» Давайки на детето си смартфон, вие „все едно му давате наркотик“

Спонтанни изражения на лицето и подчинение

Карни Ландис провежда експеримента си в далечната 1924 г. Целта му е да разбере дали физиологичните промени, които настъпват при хората, когато изпитват определена емоция, са еднакви при всички.

Той наблюдава студенти, докато изпълняват поставени от него задачи. Преди началото ученият изрисува обозначителни линии по лицата им, с цел да проследява по-лесно мимиките им.

Първоначално задачите са безобидни: да слушат джаз, да прочетат откъс от Библията, да подушат амоняк, да гледат порнографски снимки и други. По-късно Ландис решава да включи по-сериозни предизвикателства като например ровене с ръце в кофа с жаби и обезглавяване на плъх.

Оказва се, че, въпреки нежеланието си, повечето хора се подчиняват на инструкциите. Също така Ландис забелязва, че изражението и физиологичните промени на всеки участник са различни по време на изпълнението на най-трудните задачи (обезглавяването на плъха). В най-напрегнатата ситуация хората реагират по свой начин – едни започват да плачат, други се смеят истерично, трети замръзват, а четвърти се кръстят и молят трескаво.

Ефект на Рингелман и груповата работа

Макс Рингелман всъщност се занимава с изследване на селскостопанския труд и неговата продуктивност. Това събужда интереса му към влиянието, което групата оказва върху индивидуалните постижения. Експериментът, който Рингелман провежда, оценява как се представят хората, когато извършват силова физическа дейност самостоятелно и в група. Резултатите сочат, че отделният индивид полага много по-сериозни усилия отколкото групата, което означава, че вътрешната мотивация при работа в група e по-слаба.

Ефект на Хоторн

От 1924 г. до 1932 г. в чикагската компания Western Electric се провежда експеримент, целящ да разбере дали продуктивността на работниците се покачва, когато осветеността в помещенията е по-добра. Всички участници знаят, че са обект на изследване. По време на наблюдението продуктивността им се покачва значително, но след края отново спада.

Учените стигат до заключението, че когато са обект на изследване, мотивацията на хората е по-добра поради проявения към тях интерес.

» Теория на игрите: Дилемата на затворника

Експериментът „Крак във вратата“ за поетапните действия като начин за убеждаване

„Крак във вратата“ е добре позната техника за убеждаване. Тя се базира на идеята, че, ако човек се съгласи да извърши определена дребна услуга, на по-късен етап той по-лесно ще се съгласи и на голяма услуга.

Ефективността на метода е описана в експеримент, проведен в Стандфордския университет от Джонатан Фрийдман и Скот Фрейзър. В него те включват жени с молба да отговорят на въпроси, свързани с употребата на сапун. След като отговарят, екипът отправя по-сериозна молба – да позволят на група мъже да влязат в дома им и да направят списък на сапунени продукти, които използват.

Друга, контролна група пропуска първия етап от експеримента и не отговаря на въпроси за употребата на сапун, а директно преминава към втория етап. Фрийдман и Фрейзър откриват, че жените, участвали в първата фаза с въпросите, са по-склонни да допуснат мъжете в жилищата си.

Парадоксът на Абилин

Историята зад парадокса е свързана със семейство, което се е събрало в двора и е решило да отиде на почивка в Абилин, Тексас, въпреки че нито един от членовете му няма желание. Всички се съгласяват, защото мислят, че идеята се нрави на другите. В резултат те се отправят на дълго и неприятно пътуване в най-горещите дни от годината. Учените определят решението като класически пример за лоша комуникация.

Парадоксът е описан за първи път през 1974 г. от специалиста по управление Джери Харви. Според него парадоксът на Абилин се наблюдава, когато група от хора заедно реши да предприеме действие, което не съвпада с желанието на всеки от тях по отделно.

В организационния мениджмънт той може да доведе до неудовлетвореност, напрежение, а понякога и до сериозни негативни последици.