Кой ме лъже: Полиграфът и Методът на Рийд за откриване на лъжата

С помощта на откъс от "Книга на тестовете - 64 средства, с които да постигнете успех" ще ви запознаем с полиграфа и метода на Рийд за водене на разпит и откриване на лъжата.

Тестът

Страхът е квинтесенцията на лъжата. Лъжецът изпитва страх, че ще бъде разкрит. Ето защо, ако подозирате, че някой ви лъже, следете за признаци на безпокойство. Какви са те?

Изключително важно е да не забравяте основното правило, че лъжата не се чува, тя се вижда. Лъжецът се изчервява, прокарва ръце по лицето си или ги кръстосва. Отклонява поглед или съзнателно търси погледа на другия, за да провери дали е повярвал на лъжата му. Преди хиляди години в Древен Китай използвали тест с ориз, защото вярвали, че пресъхналата уста е доказателство за изречена лъжа. На заподозрения давали зрънца ориз, които да държи в устата си по време на разпита, след което да ги изплюе. Ако оризът е сух, го обявявали за лъжец. Полиграфът работи на сходен принцип, като отчита пулса, кръвното налягане, честотата и дълбочината на дишането, електропроводимостта на кожата, т.е. потенето, предизвикано от стреса.

По време на тестването с полиграф се задават 3 типа въпроси:

• Такива, които не са свързани с предмета на разпита, например: "В Манчестър ли сте родени?". Чрез тях разпитващият разбира какво е поведението на човека, когато казва истината.
• Контролни въпроси, също несвързани с предмета на разпита, например: "Посещавали ли сте публичен дом?". Така се придобива представа как се държи тествания при наличие на стрес.
• Въпроси, свързани с предмета на разпита, например: "Къде бяхте вчера в 23.00 часа?".

Как се тълкуват резултатите

Реакциите на разпитвания, когато се задават стресиращите въпроси, се сравняват с реакциите му при обикновените въпроси. Този метод обаче крие доста противоречия, защото самият разпит е стресов и резултатите могат да бъдат разчетени като лъжа.

Деветте етапа на разпита

Методът на Рийд се състои от 3 фази: анализ на фактите, последван от поведенчески разпит, и анализ – спокоен разговор, чиято цел е да се проучи и да се събере информация за поведението на разпитвания. Накрая, ако е уместно, се пристъпва към деветте етапа на разпита на Рийд. Провеждането на този разпит се счита за оправдано само когато е налице достатъчно информация, която да подсказва, че субектът крие важни данни.

1. Позитивно противопоставяне

Започнете със становището, че според разследващия разпитваният не казва истината. След това преминете от властен и обвинителен тон към тон на разбирателство.

2. Развитие на тезата

Получаването на признание за вина е по-лесно, ако на субекта е предоставена възможност да оправдае или извини постъпката си, като по този начин запази самоуважението си. Помогнете му да развие теза или причина, с която да оправдае извършеното престъпление. ("Те и банките не са цвете за мирисане, нали?")

3. Справяне с отрицанието

Не позволявайте на разпитвания да вербализира отрицание. Колкото по-често казва: "Не бях аз", толкова повече се засилва съпротивата му и толкова по-трудно ще бъде да изтръгнете признание.

4. Преодоляване на възраженията

Позволете на разпитвания да обясни защо не е възможно той да е извършителят на престъплението ("Имам достатъчно пари и без това"). После обсъдете хипотетичната възможност да го е извършил.

5. Привлечете и задръжте вниманието на субекта

Всеки заподозрян, който е склонен да направи самопризнание, минава от атакуваща към защитна позиция. В този момент трябва да се приближите към него.

6. Справяне с пасивността на разпитвания

В този момент трябва да се съсредоточите върху признаците, които говорят за готовността му да се предаде (например сълзи).

7. Задаване на алтернативни въпроси

Формулирайте пред разпитвания два възможни варианта за извършване на престъплението, единият от които му вменява по-малко вина.

8. Детайли за деянието

Ако субектът признае, разпитвайте го за детайлите. Задавайте му въпроси, чиито отговори могат да бъдат известни само на извършителя.

9. Устни и писмени показания

Устните показания трябва да бъдат изложени писмено и да бъдат подписани. Включете грешки в текста. Ако субектът ги поправи, това показва на съда, че е бил наясно какво подписва.