Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Когнитивен дисонанс: Защо лъжем себе си

Когнитивен дисонанс: Защо лъжем себе си

Когнитивен дисонанс: Защо лъжем себе си - изображение
Ние "лъжем" себе си, тъй като обичаме нашите мисли да бъдат в съгласие помежду си.

Теорията за когнитивния дисонанс е създадена от Леон Фестингър (1957). Фестингър предполага, че нашите мисли могат да бъдат в три взаимоотношения:

Консонанс (съгласуваност): "Аз съм добър ученик" и "винаги се подготвям за училище"

Дисонанс (несъгласуваност): "Пуша" и "пушенето е голям риск за здравето"

Ирелевантност: "Аз съм добър ученик" и "пушенето е голям риск за здравето"

Според теорията за когнитивния дисонанс, имаме вътрешна мотивация да постигнем или възстановим когнитивната съгласуваност, тъй като тя благоприятства приятното усещане. Това е така, защото когато имаме съгласувани мисли, ние сме по-верни на себе си.

Също така, когато изпитваме дисонанс, ние сме склонни да усещаме напрежение/неприятни чувства, които поощряват промяна в поведението, така че да постигнем или възстановим съгласуваността.

Когнитивната дисонантна теория е илюстрирана в класически експеримент от Фестингър и Карлсмит (1959). В него участниците са помолени да оценят една скучна задача. Участниците, на които е платено 1 долар, оценяват задачата като по-забавна и по-приятна от участниците, на които са платени 20 долара.

Участниците, на които е платен 1 долар, лъжат, защото защо биха участвали в скучна задача само за 1 долар, ако не защото е забавна и приятна? Участниците, на които са платени 20 долара няма нужда да скалъпват лъжи, тъй като получават сравнително добра отплата.

5 начина, по които избягваме когнитивния дисонанс

  • Променяме поведението, така че да съответства на нашите мисли, нагласи или вярвания
  • Променяме мисленето си така, че да съответства на нашето поведение
  • Ние намираме и вярваме на информацията, която съответства на нашето поведение
  • Ние избягваме информация, която противоречи на нашите убеждения
  • Ние избягваме ситуации, в които рискуваме да действаме по начин, който противоречи на нашите мисли, нагласи или вярвания
Ако искате да промените отношението на някого, бихте могли да опитате да създадете когнитивен дисонанс в мислите на този човек.

Например, някой, който смята, че пушенето е голям риск за здравето, но въпреки това пуши, може да има когнитивен дисонанс. Може да се опитате да подчертаете този дисонанс, така че той да започне да осъзнава, че мислите му са несъгласувани.

Трябва да отбележим, че много хора изглежда се справят добре с когнитивния дисонанс. Защо това е така? Степента, в която човек изпитва когнитивен дисонанс, зависи от два фактора:

  • Делът на дисонантните и съгласувани мисли
  • Значението на мислите

Първо, ако вярвам, че водя здравословен начин на живот, делът на съгласуваните мисли, които поддържат тази вяра, е по-голям от дела на несъгласуваните мисли, които го оспорват.

На второ място, някой, който мисли, че неговите несъгласувани мисли нямат никакво лично значение/важност, е по-малко вероятно да ги промени, например "Пуша, въпреки че знам, че пушенето е голям риск за здравето, защото не ме засяга, тъй като съм неуязвим".

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: reflectd.co

Снимка: everydayhealth.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноПсихологияБотаникаНовиниЗдравни съветиЛеченияЛайфстайлРецептиСнимкиСпортТестове