Когнитивен дисонанс: Защо лъжем себе си

Теорията за когнитивния дисонанс (наричан още познавателно противоречие) е създадена от Леон Фестингър през 1957 г.. Фестингър предполага, че нашите мисли могат да бъдат в три взаимовръзки помежду си:

Според теорията за когнитивния дисонанс ние имаме вътрешна мотивация да постигнем или възстановим когнитивната съгласуваност на нашите мисли, тъй като това ни кара да се чувстваме добре. Когато мислите ни са съгласувани, ние се усещаме верни на себе си.

От друга страна, когато изпитваме когнитивен дисонанс, ние сме склонни да усещаме напрежение и дискомфорт, които поощряват промяна в поведението ни, така че да постигнем или възстановим тази съгласуваност.

Когнитивната дисонансна теория е илюстрирана в класически експеримент от Фестингър и Карлсмит през 1959 г. В него участниците са помолени да оценят една скучна задача. Тези, за чието участие е заплатено с 1 долар, оценяват задачата като по-забавна и по-приятна от онези, които са получили 20 долара в отплата.

Участниците, на които е заплатено с 1 долар, се самозалъгват. Защо биха участвали в скучна задача срещу само 1 долар? Биха го направили, ако тя беше забавна и приятна. Участниците, които са получили 20 долара, няма нужда да скалъпват лъжи, тъй като това е сравнително добра отплата за участието.

Прочетете още:

• Как и защо лъжем себе си: когнитивен дисонанс

5 начина, по които избягваме когнитивния дисонанс

• Променяме поведението си, така че да съответства на нашите мисли, нагласи или вярвания.
• Променяме мисленето си, така че да съответства на нашето поведение.
• Намираме и вярваме на информацията, която съответства на нашите вярвания.
• Избягваме информация, която противоречи на нашите убеждения.
• Избягваме ситуации, в които рискуваме да действаме по начин, който противоречи на нашите мисли, нагласи или вярвания.

Например някой, който смята, че пушенето носи сериозен риск за здравето, но въпреки това пуши, вероятно вече изпитва когнитивен дисонанс. Ако желаете да му помогнете да спре цигарите, бихте могли да се опитате да подчертаете този дисонанс, така че той да започне да осъзнава, че мислите му са несъгласувани помежду си.

Трябва да отбележим обаче, че мнозина изглежда се справят добре с когнитивния дисонанс. Защо това е така? Степента, в която човек изпитва когнитивен дисонанс, зависи от два фактора:

• пропорциите на съгласуваните и несъгласуваните мисли;
• колко важни са тези мисли.

Първо, ако вярвам, че водя здравословен начин на живот, то делът на съгласуваните мисли, които поддържат тази ми вяра, е по-голям от този на несъгласуваните мисли, които я оспорват.

Второ, някой, който мисли, че неговите несъгласувани мисли нямат никаква лична значимост, т.е. не са важни, е по-малко склонен да направи някакви промени. Например: "Пуша, въпреки че знам, че пушенето носи висок риск за здравето, защото това не ме засяга, тъй като съм неуязвим".

Прочетете още:

• По какъв начин когнитивният дисонанс засяга вашите взаимоотношения