Колективен нарцисизъм: вирус, който се разпространява

Той изразява известна носталгия за съществуването на "по-висша раса". Въпреки че, разбира се, не е задължително да се касае за раса. Всяка група, която споделя някакъв елемент на отъждествяване, се вписва. И можем да говорим за държави, но също и за спортни отбори или професии.

Груповият нарцисизъм е очевиден във футбола. Той прави някои феновете буквално неспособни да приемат победите на противника си; кара ги да правят големи демонстрации на власт, с песни, силни шумове и боядисани лица, предназначени да сплашват.

Същото важи и за държавите и националистическите чувства. Някои хора се разстройват, когато някой не харесва тяхната страна. Те не толерират критики за себе си и изпитват неистово желание родината им да бъде възхвалявана от всички и да превъзхожда във всичко.

Разбира се, всички ние искаме да се гордеем с мястото, от което произхождаме или с групата, към която принадлежим. Но когато това води до ситуации като тези по-горе, вече не говорим за здравословно чувство. Рано или късно това води до нетърпимост и насилие.

От групова гордост до колективен нарцисизъм

Каква е разликата между националната гордост, груповата гордост и колективния нарцисизъм? Лице, заразено с вируса на колективния нарцисизъм, не само се гордее с групата, към която принадлежи, но и трябва да демонстрира, че тя е по-добра. На заден фон стои несигурност, затова то търси утвърждаване на онова, което мисли, като се сравнява с другите.

Във всяко човешко чувство, отношение или поведение, което е преувеличено, вероятно има някакъв невротизъм. Нарцисизмът не е изключение — на индивидуално ниво, хората обичат да парадират и да изграждат имидж на увереност, за да маскират онова, което всъщност преживяват.

Същото се случва в колектива. По-лесно е колективният нарцисизъм да процъфтява в групи, в които се споделя нестабилно чувство за личност. Те се съмняват в своя статут. Ето защо това, от което най-много се нуждаят, е признанието на другите. И не само това, но и поражението на другите.

Проучване, проведено в Университета на Варшава в Полша, показва, че групите с колективен нарцисизъм обикновено се състоят от индивиди — всеки от които се чувства до голяма степен неадекватен. Групата е опит да се компенсира това възприятие за празнота.

Манипулация в нарцистични групи

Нормално е авторитарните лидери да се появяват в групи с колективен нарцисизъм — понякога тоталитарен. За последователите, това да имат непобедим или поне особено силен лидер, им дава чувство за сигурност. Тогава тези лидери са склонни да експлоатират ситуацията и да защитават "превъзходството", което членовете на групата, имат над останалите.

Друго изследване стига също до извода, че този тип групи обичат конспиративни теории за това, как другите искат "да ги спипат". Общият враг сближава групата. Самият нарцисизъм ги кара да фантазират, че са наблюдавани, че предизвикват завист и че са потенциално атакувани.

Агресията и отмъщението приемат друго значение в този тип група. Ангажирането с актове на насилие срещу онези, които не принадлежат към колектива, сега е "положително". Това се случва особено, ако агресията е към евентуален враг, конспиратор или съюзник на враговете.

Същото важи и за отмъщението, което нарцистичните групи вече не виждат като ирационална и вредна страст, а по-скоро законно право, основано на явната нужда да се защитават.

За разлика от групите с колективен нарцисизъм, тези, които имат здрав смисъл на колективна гордост, имат положителни, утвърждаващи ефекти. Този вид гордост всъщност води до по-голяма сплотеност и взаимно доверие.

Групата чувства, че не е нужно да се омаловажават другите или да се съревновават с онези, които са различни. Докато разумната гордост е самата основа на демокрацията, колективният нарцисизъм е основата на фашизма и начинът, по който той упражнява контрол.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com

Снимка: eqwnews.com