Личностната черта, която предсказва риска от зависимост

Юношите, които нямат търпение, са по-склонни да експериментират и употребяват наркотици. Импулсивните индивиди обикновено избират по-малката, но по-бърза награда по-често, отколкото по-голямото, но отложено удоволствие. Това се дължи на дистанцията във времето по отношение на непосредствеността на по-малката награда.

Преодоляването на тази тенденция е важен инструмент за превенция, който може да се подобри с обучение за толериране на забавянето или способност да се чака, за да получите това, което искате. Това обучение може да се провежда в съвсем обикновени ситуации в ежедневието, включващи избор с дългосрочни последици (напр. образование и здравословен живот).

Импулсивността може да бъде описана като бърза, непланирана реакция на вътрешни или външни провокации с малко внимание към последствията. Импулсивността често се отнася до проблемното поведение (Madden and Bickle, 2010). Например, като импулсивен се определя човек, който многократно купува неща импулсивно, без да обмисля дали действително може да си ги позволи. Изборът може да е задоволителен в момента, но потенциално вреден в дългосрочен план.

Неспособността да се устои на импулса се счита за важна пречка пред по-рационална, дългосрочна стратегия за успех. Всички имаме тази слабост. Онези от нас, които са решили да се хранят здравословно, често се поддават на изкушението, когато видят любимите си шоколадови бисквитки. Всички ние се държим импулсивно в един или друг момент, но някои от нас са твърде импулсивни.

Импулсивното поведение може да стимулира злоупотребата с наркотици чрез намаляване на тежестта, която се отдава на техните отрицателни дългосрочни последици. Основният проблем с пристрастяващото поведение е, че разходите (неблагоприятни последици) се случват в бъдеще, докато удоволствията от тях се случват в настоящето.

Импулсивността и търсенето на нови усещания обикновено са силно повишени в юношеството, но постепенно намаляват (Green et al., 1999). По-конкретно, дисконтирането на забавените награди е на най-високо ниво по време на юношеството (около 12-годишна възраст) и постепенно намалява – около 20-годишна възраст.

Младите хора мислят за бъдещето си по същия начин, по който мислят за непознати. Следователно, те са малко загрижени за бъдещото си благосъстояние. Това обяснява защо юношеството и ранната зрялост са времето, когато пристрастяването е най-вероятно (Sapolsky, 2017).

Важна характеристика на склонността към риск на подрастващите е влиянието на емоциите. Те са склонни да разглеждат дейностите, които обичат, като по-малко рискови от тези, които всъщност са по-безопасни, но по-малко емоционално приятни.

Импулсивността се влияе и от други фактори (особено когато импулсивното поведение не е черта на личността). Те включват икономически условия, продължителност на живота или надеждност на местната среда. При тези условия индивидите могат да научат, че животът в момента и недоверието в бъдещето са по-добра стратегия.

Изследователските проучвания са идентифицирали импулсивната личност като значителен предиктор за развитието на пристрастяващо поведение (Argyriou et al., 2018). Например, проблемът с пиенето при студенти е значително свързан с нарушен контрол на импулсите и търсене на усещания. Силно импулсивните индивиди са по-чувствителни към благоприятните ефекти на наркотиците. Непосредствената тръпка от наркотиците е само на минути дистанция и надвишава отложената във времето награда да имаш достатъчно пари, за да платиш наема си в края на месеца.

От друга страна системната употреба на наркотици допринася за дълготрайни промени в импулсивността, а също така нанася сериозни вреди на системата за възнаграждение в мозъка. Нетолерантността към отложеното удоволствие прави пътят към възстановяването особено труден, изпълнен с добри намерения, но и с чести пристъпи.

В обобщение, импулсивността е характерна черта на личността, която съществува преди пристрастяването и прави хората по-уязвими към употребата на вещества. Тази подробност може да се използва за идентифициране на висок риск от пристрастяване при някои индивиди.

Преориентирането на индивида от незабавно удовлетворение към вземане на по-ориентирани към бъдещето решения е логична стъпка в насърчаването на самоконтрола. Например, доказателствата показват, че подхранващи, отзивчиви отношения между родители и младежи, които включват установяване на ограничения и мониторинг, възпират рисковото поведение (Madkour et al., 2017). Тъй като личната автономност се увеличава в гимназията, взаимодействия на младежите с връстници ще бъдат повлияни от чувството за лична стойност и самоуважение, интернализирани от взаимодействията с родителите.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: psychologytoday.com
Снимка: cellcode.us