Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения 4 тактики на токсичните личности за поробване на околните

4 тактики на токсичните личности за поробване на околните

4 тактики на токсичните личности за поробване на околните - изображение

Можем да познаем токсичните хора по недобросъвестното поведение и отношение към нас и света. В крайна сметка (дори несъзнателно) те експлоатират, разяждат и вредят на половинките, приятелите и семейството си. Използват множество отклоняващи тактики, нарушаващи представите на околните и изместващи отговорността от тях самите. Понякога дори не знаят, че манипулират останалите, а искрено вярват, че са в правото си да използват подобни методи, ужасени да не понесат негативи, приемайки отговорността за действията си.

1. Сриване на реалността ни

Манипулативна тактика, която може да се определи най-общо в три примера - „това не се случи“, „ти си си въобразил“ и „ти си луд“. Когато проработи, това е една от най-коварните манипулации, защото руши усещането ни за реалност, изяжда способността да се доверяваме и оправдава това, че някой злоупотребява с нас.
При изиграване от този тип се получава когнитивен дисонанс (напрежение породено от несъответствие на две различни нива в психичната система), защото се борят противоречивите твърдения дали случващото се е грешно, или ние сме се заблудили в началната си оценка. Токсичният човек усилено ще ни убеждава, че твърдението му е неизбежна истина, а нашата гледна точка е някаква грешка, която не би трябвало да си позволяваме да повтаряте.
За да се противопоставим на подобна разруха, трябва да се хванем за своята реалност. Да напишем, да разкажем на приятел случилото се, или да разгледаме обстоятелствата от друга гледна точка ще помогне да противодействаме на заблудата. Силата на валидиращата общност — тази, която е участник или пряк свидетел на случващото се, може да пренасочи изкривената реалност на токсичния човек, така че да не руши нашата стабилност.

2. Проектиране

Един от защитните механизми, който работи изключително силно при токсичните хора. Проекция — нежелание да видиш собствените си недостатъци и приписване на същите на околните хора. Така не само, че се избягва отговорността за некоректното поведение, а и се намира добро оправдание за прехвърлянето й върху някой друг, който подсъзнателно е бил набелязан като заплаха.
Според д-р Мартинес-Леви (експерт, занимаващ се с изследване на нарцистичната личност) обектите, които е проучвала най-често са били склонни, вместо да признаят собствените си недостатъци, несъвършенства и нередни действия, да се опитват да прехвърлят характеристиките си, подозирайки другиго (и дори всички други) в подмолни мотиви и жестокост. Вместо да съзрат и признаят, че има какво в себе си да променят към по-добро, те предпочитат околните да поемат цялата отговорност и да се засрамят.

Пример са патологичните лъжци, който са склонни да обвинят партньора си в лъжа. Прилепчивите, зависими личности са способни да нарекат половинките си досадници. Грубият служител може да нарече ръководителя си некадърен, защото не може да се справи със собствената си неумелост. Хората с нарцистична наклонност имат влечение да поставят нещата на равнина, в която те печелят, ние губим и всичко, което не е в техен интерес е лошо, вредно и плод на нечии чужди действия. По този начин те успяват да убедят околните, че трябва да бъдат щадени и подкрепяни, в борбата си с останалия „лош“ свят.

Реакцията към подобно поведение трябва да изключва състрадание и насърчение за „горкия човек“, защото това би му помогнало да забие нокти в нас. В книгата „В овча кожа“ експертът по манипулации д-р Джордж Саймън отбелязва, че проектирането, на нашата собствена ценностна система и съвестови норми в другите, има потенциални последици да бъде посрещнато с последваща експлоатация.

Обикновено нарцистично настроените хора нямат никакви интереси към самоактуализация и промяна. Важно е да се съкрати максимално вредното взаимоотношение с подобни лица, за да можем да оценим и поправим вече нанесените вреди.

3. Обобщения и извъртане

Голяма част от токсичните хора не са интелектуални, дори точно обратното - те не полагат усилие да натрупват знания и умения. Вместо да погледнат конкретния случай, за който им говорим под светлината на нужните за това знания, те обобщават. Когато се аргументираме, нарочно изменят смисъла на казаното, представяйки го в грешна светлина и пропускайки важните акценти. Напълно отхвърлят гледната точка, която не ги устройва, независимо то дълбочината на аргументацията. Поставят етикети и не се съгласяват с чуждо мнение, нито с правото подобно да съществува.
Такива обобщения и извъртане се използват изключително ефективно за поддържане на контролираща позиция.

Преувеличаването в комплект с тях може напълно да обезоръжи задаване на въпроса за социална справедливост. Пример е, как обвинените в изнасилване обявяват колко висок е статистическия процент на фалшиви сигнали за изнасилване. Така единичното действие се етикетира като поведение на мнозинството, докато самият сигнал за нередност бива пренебрегнат. Подобни манипулации могат да се случват във всеки вид взаимоотношения. Ако кажем на токсичен човек, че поведението му е неприемливо, най-вероятният му отговор ще е, че сме свръхчувствителни и ще направи обобщение как „никога не сме доволни“, вместо опит да се справи с реалните проблеми. Възможно е да сме свръхчувствителни, но е също така възможно да злоупотребяват с нас.

Търсейки фактологичната истина, се противопоставяме на изявленията от манипулатора, съзнавайки, че всъщност са форма на нелогично мислене. Токсичните хора имат навика да представят частни гледни точки като общи, сякаш са подплатени с богатството на опита и доказани от времето, докато всъщност са плод на желанието им да спечелят поредната победа. Преднамерено неправилно представяне на мислите и чувствата ви, стигащо до абсурд е естествено за тях.
В ръцете на отровен човек вашите мнения, легитимни емоции и живи преживявания се превръщат в пропуски в характера и доказателства за вашата ирационалност.

4. Прехвърляне на топката

Токсичните хора са добри в това да преобръщат казаното от нас. Така се оказва, че мнението ни е абсурдно или грубо. Ако ние изразим недоволство от начина, по който действа подобен човек в обкръжението ни, в отговор ще се окаже, че сме изтъквали своята перфектност. Те са майстори в изграждане на твърдения, внушаващи чувство за вина и усещане, че нямаме право на подобни емоции, чувства и усещания.
Токсичните хора често мислят, че знаят какво чувстваме, те сътворяват изводи, основавайки се на собствените си мотивационни механизми, без да преценят внимателно. Действайки, съобразно своите си заблуди, не се извиняват, дори да причинят вреда. Тактиката да „поставят думи в устата ни“, да изменят смисъла и да изтъкват намерения,каквито не сме имали, е обичайна. Ако усетят, че бихме искали да прекратим контактите с тях, биха ни обвинили отново, с надеждата да не загубят личността, върху която паразитират.

За да установим твърда граница може да заявим просто „никога не съм казвал това“. Токсичният човек ще продължи опитите си да ни принуди да се срамуваме от мнението и позицията си, ще опипва границите ни и ще се надява да се пречупим. Наш е изборът дали да го направим.

По статията работи: Станислава Тонева

Източник: thoughtcatalog.com

Снимка: markblack.ca

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноЛайфстайл