Мотивирано разсъждаване: Когато да искаш да си прав, е неразумно

Обичаме да мислим за себе си като за рационални и разумни хора. Логични. Обективни. Тази вяра обаче може да ни играе лоша шега. Може да ни накара да мислим, че имаме абсолютно здрав разум, ЗДРАВ РАЗУМ с главни букви, който отказва да приеме всеки аргумент, а това всъщност е по-неразумно.

Джулия Галеф (Julia Galef) ни предупреждава: „Искате да защитите собствените си убеждения или искате да видите света възможно най-ясно? Защото понякога не е възможно да сторите и двете.“ Тя има предвид едно от най-опасните когнитивни пристрастия, които притежаваме: мотивираното разсъждаване.

Какво е мотивирано разсъждаване

Това е несъзнавана склонност, чрез която ние приспособяваме начина, по който обработваме информацията, за да стигнем до заключенията, до които вече сме били стигнали преди това, адаптирайки ги към нашата система от убеждения. В резултат на това губим обективност: приемаме някои късчета информация като наши съюзници, бранейки ги със зъби нокти; едновременно с това, възприемаме онези, които не съответстват на нашето виждане, като враг, който трябва да бъде отстранен.

Капанът на мотивираното разсъждаване и интелектуалният мързел

През 50-те години психолози от Принстънския университет молят група студенти от два университета да изгледат запис, който показва набор от противоречиви арбитражни решения по време на футболен мач, разиграван от отборите на съответните им университети.

След като преглеждат записа студентите са по-склонни да възприемат решенията на съдията като правилни, когато те са в полза на техния отбор, а когато са в полза на съперниковия, да ги класифицират като неправилни. Изследователите заключават, че емоционалната ангажираност на студентите и чувството им за принадлежност към университета оформят начина, по който анализират играта.

Този предубеден поглед върху нещата се простира във всички сфери на нашия живот. Нашата преценка се влияе от онази част от информацията, която искаме да спечели, и това се отнася за всичко, което ни докосва дълбоко. Това повлиява начина, по който мислим за нашето здраве и взаимоотношения, определя за кого да гласуваме или дори това, което считаме за справедливо или не.

Ако не вярваме в изменението на климата, ще обезценяваме всички изследвания, които показват, че планетата страда от нашите действия. Ако обичаме да пием много кафе, ще обезценяваме изследванията, които показват, че е вредно. Ако не вярваме в трансценденталната медитация, ще отхвърляме изследванията, които сочат нейните ползи. И така нататък ... Ad infinitum.

На практика ние обработваме информацията по начин, който да отговаря на предишните ни убеждения и желания, за да поддържаме вътрешното статукво и да не сме принудени да се променяме. Ако ни посочат доказателства, които противоречат на нашите убеждения, ние сме по-малко задълбочени в анализа им и дори е много вероятно да ги изгоним от ума си.

На всеки от нас вероятно се е случвало докато си разсъждава с някого, да признае, че греши и да приеме аргументите на отсрещния, но след това да се върне към първоначалната си идея.

Проблемът е, че ние всъщност не сме наясно, че не сме рационални, че не оценяваме информацията обективно, а подбираме данните с пинсети, елиминирайки всичко, което не се вписва в нашето светоусещане. Всичко това ни води до кръгови разсъждения, до интелектуална статичност, където няма място за растеж.

Ницше предупреждава: „Ние имаме особена тенденция да асимилираме старото с новото, да опростяваме сложното, да пренебрегваме или отблъскваме това, което е напълно противоречиво […] Видимо антитетичен стремеж към невежество, възпиране и задоволство от скрития хоризонт и от това, че сме приели невежеството завинаги."

Защо сме убедени, че сме прави

1. Емоционална обвързаност

Емоциите са мощни стимули, които действат извън нашето съзнание, насочвайки мисленето ни. В резултат на това, ако искаме нещо да е истина, ще търсим доказателства, които го потвърждават, и ще игнорираме онези, които го опровергават.

2. Избягване на когнитивния дисонанс

Когато новата информация противоречи на нашата система от убеждения, възниква когнитивен дисонанс, който поражда състояние на тревожност. Много пъти, за да избегнем тежката интелектуална работа, която представлява приемането на различна перспектива и промяна на гледната точка, ние просто оставаме с нашето виждане, като жертви на интелектуалния мързел.

3. Поддържане на положителна представа за себе си

Нашите вярвания, ценности и идеи са част от нашата идентичност. Когато нова информация ги поставя под въпрос, можем да почувстваме, че атакуват нашето его. Ако имаме крехко его, ще имаме склонност да се затваряме, за да „защитим себе си.“ В резултат на това ще отхвърляме противниковите аргументи, придържайки се дори още по-усилено към нашите собствени.

4. Презумпция за обективност

Изхождайки от факта, че сме рационални същества, приемаме, че сме и обективни, а идеите ни са също такива. Анализ, извършен в университета в Станфорд, разкрива, че припомнянето, че сме по-„рационални“, „безпристрастни“ или „отворени“, всъщност имат обратен ефект, генерирайки съпротива срещу новата информация, карайки ни да си мислим, че искат да ни манипулират. Това ни прави защитни и „изключва“ разумната ни мисъл.

5. Културно валидиране

Ние споделяме много от идеите, вярванията и ценностите си с други хора. Тези пресични точки ни карат да принадлежим към определени групи, осигуряващи родствени връзки, които защитават нашата идентичност, в крайна сметка потвърждавайки светогледа ни. Приемането на идеи, противоречащи на групата, към която принадлежим, може да породи усещане за изкореняване, което ни кара да се чувстваме зле.

Решението? Развийте мисловната нагласа на изследовател

Когато мислим за нещо, участват две различни системи. Първата е бърза, интуитивна и емоционална, така че е склонна да страда от всякакви когнитивни пристрастия. Втората се активира по-късно и е по-рефлективна, логична и точна.

Това ни позволява да отделим емоционалната реакция и онова, което бихме искали да е истина, от фактите. Позволява ни да помислим: „Бих искал изменението в климатичните условия да не е истина, но може би е така. По-добре да анализирам доказателствата."

Мотивираното разсъждаване не позволява този тип анализ. То прескача директно към прибързани заключения, основани на емоции, очаквания и вярвания. За да избегнем това пристрастие, Джулия Галеф предлага да развием мисловната нагласа на изследовател.

Това е нагласа на любопитство — готови за промяна и изследване на нови идеи. Този манталитет не ни доближава до различното или до онова, което противоречи на нашите мисли и очаквания, а буди чувство на интерес към него и го изследва в по-голяма дълбочина.

Тази нагласа ни позволява да бъдем наясно, че самочувствието ни не зависи пряко от това да имаме право. Това означава, че за да бъдем по-логични, обективни и рационални, всъщност не е наистина нужно да сме по-логични и рационални, а да се научим да се отделяме от егото си и да разберем, че ако грешим, това означава, че сме научили нещо ново. А последното е нещо добро.

Спомнете си думите на Конфуций: „Не приемайте човек само за това, че е изразил определено мнение, нито отхвърляйте конкретно мнение за това, че идва от определен човек.“ Нужно е да се отворим към идеите и да ги ценим. Не бива дори да приемаме, че някои идеи са по-валидни, само защото идват от нас. Тогава и само тогава можем да растем.

Epley, N. & Gilovich, T. (2016) The Mechanics of Motivated Reasoning. Journal of Economic Perspectives; 30(3): 133–140.

Cohen, G. L. (2012) Identity, Belief, and Bias. En: Ideology, Psychology, and Law. J. Oxford: Hanson (Ed.).

Ditto, P. H. & Lopez, D. L. (1992) Motivated skepticism: Use of differential decision criteria for preferred and nonpreferred conclusions. Journal of Personality and Social Psychology; 63: 568-584.

Kunda, Z. (1990) The case for motivated reasoning. Psychological Bulletin; 108: 480-198.

Kunda, Z. (1987) Motivated inference: Self-serving generation and evaluation of causal theories. Journal of Personality and Social Psychology; 53: 636-647.

Hastorf, A. H. & Cantril, H. (1954) They saw a game; a case study. The Journal of Abnormal and Social Psychology; 49(1): 129-134.