Напрежение в отношенията с вашето пораснало дете – възможни причини и начини за справяне

Родителите, които имат обтегнати отношения с порасналите си деца, често се чувстват тъжни, тревожни, разочаровани и празни отвътре. Затова не е чудно, че постоянно се питат къде са сбъркали и с какво са заслужили подобна липса на уважение.

Много са причините, които обуславят негативните нагласи и обтегнатите отношения между порасналите деца и техните родители. Преди да разгледаме три от тях, нека си припомним, че никой родител не е перфектен. Може би най-разочароващото за много родители е, че независимо от интензивността на начина, по който общуват, те обикновено обичат своите деца и искат най-доброто за тях.

Обнадеждаващата новина е, че без значение на каква възраст е вашето дете, мисълта за развитие – желанието да се учите от неуспехи и грешките – е най-добрият начин да подобрите взаимоотношенията си. Ето трите основни причини, поради които порасналото ви дете може да се отнася зле с вас.

1. Неразрешени емоционални проблеми

Напрегнатите отношения между родители и пораснали деца могат да възникнат по много причини, като например различия в ценностите, конфликти за минали събития или борби за самостоятелност. Това може да доведе до стрес, безпокойство и емоционални проблеми и за двете страни.

Някои допълнителни по-сериозни проблеми могат да доведат до обтегнати отношения между родители и пораснали деца. Докато децата растат и изграждат собствената си идентичност, те могат да развият ценности и вярвания, които противоречат на тези на техните родители, което неминуемо води до несъгласия и напрежение. Стари конфликти или травми, които никога не са били напълно разрешени, могат да изплуват отново на по-късен етап и да предизвикат напрежение. Друга причина за обтегнати отношения е моделът на лоша комуникация, който може да доведе до недоразумения и обидни спорове.

Какво може да направите вие като родител?

За да се справите с напрегнатите отношения, дайте приоритет на положителната комуникация, съпричастността и разбирането. Стремете се да общувате открито и честно, изслушвайте активно тревогите на детето си и полагайте усилия да разберете неговата гледна точка. Порасналите деца имат нужда родителите им да бъдат спокойни, твърди и неконтролиращи. Пример за спокойна родителска реакция е: „Оценявам мнението ти, но не съм съгласен. И двамата виждаме нещата по различен начин. Съгласен ли си, че воденето на спокоен, конструктивен разговор е по-вероятно да ни помогне да се почувстваме добре, отколкото да продължаваме да спорим?“

2. Непризнаване на промените в ролите и отговорностите

Когато децата растат, родителите често се борят с прехода им към независим възрастен. Това означава, че на някои от тях им е трудно да се откажат от родителската си роля.

Има няколко причини, поради които родителите се борят с мисълта да видят порасналите си деца като възрастни. Едната е носталгията. На мнозина им е трудно да приемат, че децата им вече не са толкова зависими от тях. Друга причина е, че родителите често имат склонност да защитават и да се грижат за децата си, дори когато вече са големи, и може да изпитват трудности да се приспособят към промените.

Какво може да направите вие като родител?

Вие и вашето пълнолетно дете трябва да общувате открито и честно помежду си, за да изградите взаимно разбиране и уважение. Напомнете си, че детето ви вече е голямо, дори ако не сте съгласни с някои негови избори. Насърчавайте го да проявява независимост и отговорност за действията си, обсъждайте неговите цели и стремежи и изисквайте уважително отношение към вас.

3. Изразяване на критика и обезценяване

Родителите, които са силно критични или пренебрежителни към чувствата или постиженията на порасналите си деца, могат да причинят емоционална вреда. Това е твърде възможно да ги накара да се почувстват маловажни или неспособни да отговори на стандартите на родителите си. Подобно отношение също може да доведе до чувство на неадекватност и липса на увереност.

Когато порасналите деца усещат критика, те могат да развият чувство на отхвърляне. Използването на вина, срам или други манипулативни тактики за контролиране на поведението от страна на родителите може да причини значителна емоционална вреда. И накрая, родителите, които не зачитат границите и независимостта на децата си, рискуват да развалят взаимоотношенията си с тях.

Какво може да направите вие като родител?

Поставете се на мястото на вашето дете и се опитайте да разберете неговата гледна точка. Това може да ви помогне да бъдете по-съпричастни и по-малко критични към него. Вместо да посочвате грешките му, се съсредоточете върху това, което прави правилно. Признайте, че вашето пълнолетно дете е независим индивид, способен да взема свои собствени решения. Дайте му пространство да прави собствени грешки и да се учи от тях.

Важно е да се отбележи, че подобни отношения могат да се наблюдават във всеки тип семейство. Въпреки това въздействието върху порасналото дете може да бъде значително. Така че бъдете наясно с поведението си и как то може да повлияе на емоционалното благополучие на вашето дете. Ако продължавате да изпитвате трудности да комуникирате нормално, потърсете помощ от терапевт. Той може да ви помогне да се справите с основните проблеми, които допринасят за вашите конфликти.