Нашият мозък и смяната на часовото време

Нашият циркаден часовник е сложна система от химически сигнали и хормони, реагиращи на всякакви видове екологични изменения като светлина, хранене и дори температура. Системата е доста елегантна, с много взаимосвързани части, които, когато работят добре, ни поддържат здрави, а нашият мозък и метаболизъм са във върхово състояние. Можем да сравним циркадната система със симфоничен оркестър, който звучи чудесно, ако всеки свири едно и също произведение, добре настроен и синхронизиран е, но ако един инструмент е разстроен, цялото преживяване се нарушава.

Сънят е необходим на мозъка, за да премахне натрупването на токсични странични продукти от клетъчния метаболизъм, натрупани през деня. Без сън ние много бързо губим способността да функционираме. Ефектите от острото лишаване от сън са много очевидни. При хора с биполярно разстройство това може да доведе до манийни епизоди, а при тези с епилепсия – до припадъци. Дългосрочното, дори ниско ниво на лишаване от сън може да допринесе за множество нездравословни ефекти, като затлъстяване, депресия и деменция.

То също така увеличава риска от сърдечни пристъпи и злополуки с моторни превозни средства. Докато едночасовата разлика няколко пъти в годината ни изглежда безобидна, доказателствата ни показват, че деликатният човешки циркаден часовник не се адаптира добре към рязката смяна във времето.

При разглеждането на острите последици от едночасовия преход в нашите часовници има множество документи, сочещи негативните ефекти върху нараняванията на работното място, производителността, пътните произшествия и сърдечните удари. Но какво се случва с психичното здраве?

По-старите доклади сочат за липсата на промени в суицидното поведение или увеличаване броя на хоспитализираните по време на промени в часовника, но големите скандинавски регистри в продължение на десетилетия ни дават възможност да получим по-голяма картина за промяната през пролетта и есента. Ако погледнем нещата по-цялостно, то всяка часова промяна има различен ефект върху големите депресивни разстройства или нарушенията на настроението с по-сезонни компоненти.

Изглежда, че едночасовата разлика не е достатъчно разрушителна, за да доведе до увеличаване на хоспитализацията на пациенти с биполярни манийни епизоди в това финландско изследване, но има случаи на мания, причинена от по-големи времеви смени при пътувания. По-малко драматични, но негативни поведенчески ефекти се наблюдават при децата през дните, които следват промяната.

Едночасовата промяна във времето теоретично има най-инвалидизиращи последици за тези, страдащи от депресивни разстройства. Не знаем всички тънкости на циркадния ритъм и проблемите с настроението, но знаем, че има много терапии, включващи повече светлина, ранно пробуждане и режим "ранно лягане, ранно ставане", които могат ефективно да помогнат за лечение на депресия. Спането до по-късно сутрин е свързано с депресия, особено при жените.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: inquisitr.com

Още по темата:

• Защо приписваме собствените си негативни качества на другите: проекция
• Какво означава изместване в психологията? Ще бъдете изумени да узнаете
• Александър Лурия и ролята му в развитието на невропсихологията
• Гроздето е кисело или що е то рационализация в психологията