Случайните жестове на доброта подобряват психическото здраве
|
Решението да бъдем щедри или да помагаме на другите активира областта от мозъка, наречена стриатум, която отговаря и за неща, свързани с удоволствието - като вкусна храна и дори пристрастяващи субстанции. Приятната емоция, която усещаме, когато помагаме на другите, се нарича "топло сияние", а активността, която се наблюдава в стриатума, е най-вероятната биологична основа на това чувство. |
Редица изследвания са доказали връзката между случайните актове на доброта и психичното здраве. Съществуват солидни доказателства, че грижата за другите ни помага да се справяме много по-лесно с нашите собствени проблеми. Мнозина дори считат, че собствените им проблеми са нищожни в сравнение с трудностите, които изпитват хората, на които помагат. От друга страна, според психолози, положителното отношение, което съпътства добрите постъпки, подобрява настроението, редуцира стреса и ни помага да се чувстваме по-добре със самите себе си и с хората около нас.
„Дори деца между 11 и 15-годишна възраст споделят, че когато са добронамерени и помагат спонтанно, се чувстват "по-добре”, усещат еуфория и щастие. Ефектът е още по-силен, когато добрите ни постъпки се свързват с конкретни аспекти на нашата личност”, обяснява психологът Джесика Котни.
| Случайният акт на доброта е непланиран жест на благотворителност или помощ, най-често към непознат. Терминът се приписва на Ан Хърбърт и се отнася за безкористни действия, които се извършват неочаквано, без скрит мотив. Примери за случаен акт на доброта са купуването на кафе на непознат, помощ на възрастен човек при пресичане на улицата, успокояване на плачещо бебе, докато родителите му завършат пазаруването. Терминът се използва най-често за постъпки и жестове на доброта към непознати, но разбира се случайният акт на доброта може да бъде свързан със семейството или приятелите. |
Има няколко начина, по които можете направите случаен жест на доброта към някого. Ето няколко предложения:
- Изпратете писмо до човек, когото искате да зарадвате.
- Благодарете на някой, който ви предоставя услуга - като сервитьорът в кафенето например.
- Предложете помощта си – на случаен минувач с тежък багаж, на някой, който се опитва да отвори тежка врата или да пресече улицата.
- Направете комплимент.
Според изследване, публикувано в The Conversation, повечето хора имат нужда да мислят за себе си като за добър човек. Това е една от причините актовете на доброта да влияят толкова положително на психическото ни здраве - добронамереността ни помага да демонстрираме положителната си идентичност и ни кара да се гордеем със себе си.
Жестовете на доброта ни помагат да се отнасяме с повече разбиране към околните и да се чувстваме по-малко самотни. Изследователите са уверени, че колкото повече добрини правим, толкова по-голям е душевният ни подем. Състоянието на еуфория се обяснява със засиленото производство на хормона серотонин, който регулира настроението ни.
По статията работи: Ина Фенерова
Източници: goodtherapy.org, theconversation.com
Още по темата:
ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА
СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ
КатегорияЛюбопитноПсихологияНовини- Разходите за психиатрична помощ в България са крайно недостатъчни
- В Англия създадоха нов пост - министър по въпросите на психичното здраве
- Херцогът на Кеймбридж с инициатива за подобряването на психичното здраве
- 25 малки навика, които биха могли напълно да променят живота ви: Психика (2 част)
- 20 истории с животни, които ни върнаха вярата в човечеството през 2016 г. – I част
- 15 снимки, които могат да върнат вярата ви в доброто
- Кога трябва да потърсим психотерапевтична помощ?
- Ако притежавате тези характеристики, вие сте психически силна личност
- Александра Заркова: Всеки човек страда първо от себе си
- Иван Тодоров: WNESSTV е телевизия, която зарежда с оптимизъм и ни помага да живеем здравословно
- НАРЕДБА № 1 от 28 юни 2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства
- НАРЕДБА ЗА ОТМЯНА НА НАРЕДБА № 10 ОТ 1987 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ПСИХИАТРИЧНИТЕ СЛУЖБИ (ДВ, БР. 47 ОТ 1987 Г.)
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА