Ново проучване изследва разликите между половете и търси техните корени в ранното родителство

Практиките за отглеждане на деца се различават значително в отделните култури, а възгледите за различията между половете се променят с течение на времето, но изглежда има ясна последователност в начина, по който се отглеждат момчетата и момичетата, особено през първите няколко години от живота.

Според социалната когнитивна теория за развитието на пола на Алберт Бандура родителите често имат ясни полови стереотипи за "подходящо" поведение за различните полове и разчитат на наказания и награди, за да гарантират, че децата им спазват тези очаквания. Момчетата често получават забрани да играят с кукли, докато момичетата често са възпрепятствани да извършват физически рискови дейности.
Някои проучвания показват, че майките говорят повече с дъщерите си и активно ги възпрепятстват от всяка дейност, която може да им навреди. От друга страна, както майките, така и бащите изглеждат по-склонни да участват в различни бурни игри с момчетата много повече, отколкото с момичетата.

Съществуват и различия между половете в начина, по който родителите реагират на емоциите на децата си. Проучване от 2005 г. показва, че бащите са особено доволни от покорните емоции или просоциалното поведение на дъщерите си, а толерантни и разбиращи горещия темперамент и гневните действия на синовете си.

Често е трудно да се правят подобни изследвания, като се има предвид, че повечето проучвания, които разглеждат как родителите взаимодействат с малките си деца, са фокусирани върху майките, а не върху бащите. Също така, родителите трудно признават, че се отнасят към синовете и дъщерите си по различен начин, особено в ерата на по-голямо равенство между половете.

Ново проучване, публикувано в списанието Behavioral Neuroscience, предоставя един от първите задълбочени анализи за това как бащите взаимодействат с децата си и какво може да означава това по отношение на физиологията на мозъка. Екип от изследователи, ръководен от Джеймс Рилинг от Центъра за транслационни социални невронауки към Университета Емори, избира 69 мъже (на средна възраст 33 години), родители на деца на възраст от една до две години; 34 от бащите са имали дъщеря, 35 са имали син. Между двете групи е имало незначителни демографски различия.

Първият етап от проучването е включвало разглеждане на снимки, направени на всяко от децата, показващи различни изражения на лицето, съответстващи на различни емоции. Бащите получили и мобилно устройство, което периодично да записва откъси от разговори и други звуци от околната среда, докато участниците, които ги носят, извършват ежедневните си дейности.

За целите на изследването бащите са помолени да носят електронните устройства през уикендите и в един делничен ден. В определени дни бащите са попълвали и въпросници относно ежедневието и взаимоотношенията с децата си.

След третия етап (мозъчно сканиране на доброволците) са анализирани и всички събрани данни по време на проучването.

Резултатите от анализите на аудиофайлове показват значителна разлика в езиковите и поведенческите модели между бащите в зависимост от това дали те взаимодействат със синове или дъщери. Потвърдени са очакванията на изследователите, че бащите са много по-склонни да участват в бурни игри със синовете си, отколкото с дъщерите. При взаимодействията с дъщерите бащите по-често избират занимания като пеене, рисуване, игра на топка, и са много по-емоционални и отворени за разговор.

Учените са открили и значителни различия в думите, които бащите използват в общуването със синовете и дъщерите. Когато разговарят с момчетата си, са по-склонни да използват думи, свързани с постиженията, като "предизвикателства", "победа", "гордост", докато в общуването с момичетата наблягат повече на емоционални и аналитични думи.

Според изследователите бащите изглежда засилват очакванията за пола, като насърчават момичетата да бъдат по-съпричастни, момчетата - по-амбициозни и конкурентоспособни.
При разглеждането на резултатите от мозъчните сканирания става ясно, че съществуват значителни различия в реакцията на мозъка между бащите на дъщерите и бащите на синовете. Бащите на дъщерите показват много по-висока активност във визуалните зони за обработка на мозъка, отколкото бащите на синовете, когато са им показвани щастливи снимки на техните деца. Те също така показват по-голяма активност в областта, свързана с емоционалното регулиране. От друга страна, бащите показват идентична реакция, когато гледат снимки на синовете или дъщерите си с тъжни изражения на лицето.
Като цяло тези резултати подчертават много от разликите, които се наблюдават в начина, по който бащите взаимодействат с децата си.

И все пак, въпреки че тези данни са в съответствие с предишни проучвания, разглеждащи бащинското поведение и ролите на половете, те също повдигат интересни въпроси за причините и следствието: Отношението на бащите към синовете и дъщерите е различно заради собствените очаквания за пола? Или бащите просто отговарят на социални и поведенчески норми, свързани с биологичните различия между момчетата и момичетата?

Това изследване е особено полезно, тъй като повечето правени до момента са фокусирани върху това как майките взаимодействат с децата си. Точно по тази причина констатациите от настоящото проучване са толкова интересни и важни, а те могат да бъдат обобщени така: И изследванията на поведенческите модели, и мозъчните сканирания показват, че бащите общуват различно с децата си в зависимост от пола им. Това, според учените, съвсем естествено би могло да повлияе на социалното и интелектуалното развитие на децата.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: psychologytoday.com
Снимка: sweetsharing.com