Още от раждането си детето има темперамент – какво трябва да знаем за него

За да обясним взаимодействието на детето с околния свят и проблемите, които могат да възникнат в този процес, е добре да разгледаме наличието на персонален темперамент и всеки индивид.

Какво е темперамент

Това е набор от вродени черти, които организират подхода на индивида (в случая детето) към света. Те допринасят за развитието на личността през началото от живота й. Като определят също как детето учи за света около себе си.

Всички признаци на темперамента в повечето случаи са относително стабилни от раждането на бебето, защото са трайни характеристики. Важно е да кажем, че те не могат да бъдат наречени „добри“ или „лоши“, поради факта, че в различните обстоятелства действието им има различно отражение над личността и обкръжението й. Как детето възприема собствения си темперамент (като добър или лош) зависи от това, как той е възприеман от възрастните. Ако близките разбират темперамента на детето, могат да избегнат обвинения за проблемите, които са нормални за него и да му спестят излишно натоварване на характера с емоционални травми и тежки чувства. Нормално е някои деца да са по-шумни от други, да са по-спокойни, по-емоционални, бързи или да обичат да спят повече. Нормално е да са различни!

Когато родителите разберат как детето им отговаря в определени ситуации, се научават да предвиждат проблеми, които евентуално биха могли да представляват затруднение за детето им. Те могат да го подготвят за ситуацията, която ги притеснява или дори да избегнат потенциалните трудности (въпреки че това е препоръчително в редки случаи).

Близките могат да приспособят родителските си стратегии към специфичния темперамент на своето дете. Ако желаят да са успешни в ролята си на обгрижващи възрастни, е необходимо да спрат да мислят за темперамента на детето като за патологично състояние, изискващо лечение. Тогава ще се чувстват по-ефективни, тъй като разбират напълно и ценят уникалната личност на подрастващия.

Когато изискванията и очакванията на хората и околната среда са съвместими с темперамента на детето, се казва, че това води до добро приспособяване и ефективен растеж в наличната среда. Но при несъвместимост се появява това, което психолозите наричат „вътреличностен конфликт“. Родителите трябва да работят в съгласие с темпараментовите особености на подрастващия, а не против тях. Необходимостта възрастните да помогнат на детето да се адаптира към света, като се приспособи и към своите темпераментови черти, е видима при всяко „проблемно дете“.

Как се определя темпераментът

Александър Томас и Стела Чес базират проучванията си на девет конкретни детски поведения, за да разберат какъв е темпераментът на подрастващите:

- ниво на активност;
- ритмичност;
- първична активност при стимул (приближаване или оттегляне);
- приспособимост;
- праг на реакция при стимул на сетивата;
- интензивност на реакцията;
- качество на настроението;
- склонност към разсеяност;
- задържане и постоянство на вниманието.

Типове деца

Учените установяват склонността на децата да показват определени модели на поведение, които могат да бъдат разпределени в три основни категории.

Лесното дете

Това дете се храни лесно и редовно, спи в създадения от родителите режим, има положителен подход към новите ситуации и приема разочарованията със сравнително малко недоволство (плач). То се адаптира бързо, както към нова храна, така и към нова среда. То демонстрира добро настроение през повечето време и често се усмихва. Повечето от проблемите, които са забелязани при този тип деца, са резултат от това, че малчуганите биват поставени в ситуации, изискващи реакция, противоречаща на моделите, подадени в дома.

Трудното дете

Този тип дете демонстрира усложнения при спазването на режима за хранене и сън. То се характеризира с отрицателен подход при навлизане в нови ситуации, със силен и чест плач или прояви на гняв при разочарования. Адаптацията на подобни деца е бавна, отнема им повече време да свикнат както с нови храни, така и с нови среда и обкръжение. Повечето проблеми, които се появяват при тези подрастващи, са свързани със социализацията им и очакванията на семейството, училището и връстниците. Ако бъдат принудени да се включат незабавно в нова ситуация, е по-вероятно да покажат силно отрицание и опозиционно поведение, стигащо дори до агресия.

Дете с бавно вработване

То показва отрицателни реакции с лека интензивност, когато е изложено на нови ситуации, но бавно ги приема при многократно повторение на подобна експозиция. Демонстрира сравнително редовни биологични действия, свързани с режим, създаден от родителите. При деца от този тип проблемите варират в зависимост от другите характеристики, които показват. Ако подрастващите се характеризират с висока активност, то проблемите се развиват, когато детето има недостатъчно пространство, строг график или малко конструктивни дейности за моторно усъвършенстване. Такова дете има проблеми, ако опитите му в определено задание бъдат рязко прекъснати.

Редактор: Станислава Тонева
Източник: childdevelopmentinfo.com
Снимка:parentinghub.co.za