Опозиционно предизвикателно разстройство при децата – същност и симптоми

„Всяко нещо е предмет на спор!“

„Водим непрекъсната война, не ни е никак лесно.“

За тридесетте години професионален опит като психиатър Кандида Финк е чувала тези думи безброй много пъти. Родителите и децата се измъчват дълго време, преди да се осмелят да потърсят помощ от специалист.

Сблъсъкът с дете, което страда от опозиционно предизвикателно разстройство, напряга и двете страни. Неговите прояви нарушават нормалния ритъм на ежедневието, а родителите сякаш не могат да избягат от непрестанните бунтове срещу всичко. Д-р Финк не крие, че често възрастните също изпадат в емоционална криза, предизвикана от затрудненията в общуването с тяхното дете.

В повечето случаи методите за коригиране на детското поведение (таблица със стикери при добро и лошо поведение, награди, таймаут и отнемане на привилегии) не дават резултат, което обезсърчава родителите.

Какво представлява опозиционното предизвикателно разстройство (ОПР)?

ОПР е диагноза в областта на психиатрията. Тя е регистрирана, макар и под различно име, в Диагностичния наръчник на психичните заболявания (DSM-5) още през 1980 г. Симптомите на разстройството включват раздразнителност, гняв, заядливост, предизвикателно поведение, отмъстителност или озлобление.

В много отношения опозиционното предизвикателно разстройство се припокрива с тревожността, синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и аутизма, но те все пак се различават. Рискът при малчуганите с доказано ОПР да развият психично заболяване някога през живота си достига 90%.

Опозиционното предизвикателно разстройство не е поведенческо нарушение

Психиатърът споделя, че ОПР много често е съпроводено от други здравословни проблеми. През последните години все повече „трудни деца“ се диагностицират с ОПР, което е лекомислено, тъй като психичното разстройство не е поведенчески проблем. Това е причината, поради която прилаганите методи, свързани с промяна в поведението, не дават очаквания резултат.

„Опозиционното разстройство е като високата температура. То е знак, че нещо не е наред, но разглеждано самостоятелно, е трудно да се каже на какво се дължи“, пояснява д-р Финк. Тя е категорична, че поведенческите подходи не само не помагат, но и могат да влошат състоянието на дете с ОПР.

Опозиционното предизвикателно разстройство не е етап от израстването

Всички деца се съпротивляват на родителите си в определен етап от своето развитие. Някои са по-опърничави, като това до известна степен зависи от техния темперамент. С годините малчуганите се научават да отговарят на нормите в обществото, тъй като могат да разчетат обратната връзка, която получават за добрите и лошите си постъпки.

За децата, които са диагностицирани с ОПР обаче, е характерно, че не успяват да коригират поведението си, без значение какви са последиците от него. Те обикновено реагират и се държат по начини, неприсъщи за възрастта им. Възможно е например да имат истерични пристъпи, типични за двегодишните, но не и за осемгодишните.

>>> Гняв и агресия – нормално ли е държанието на детето ми

Негативни последици от опозиционното предизвикателно разстройство?

Когато прави оценка на дете с ОПР, д-р Финк подхожда с нагласата, че детето се държи предизвикателно умишлено и съвсем съзнателно отказва да изпълнява задължения или да промени поведението си.

Експертът насърчава семейството и учителите на пациента да го описват като „дете, което не успява да спази нормите на обществото“, а не като „дете, което се бунтува“. Тя често използва термина „рефлекс за отказ“, защото смята, че е неутрален и все пак много точен. „Ясно е, че съпротивата е симптом, а не целенасочено поведение“, категорична е Финк. Симптом на какво обаче е тяхното поведение?

Причини за опозиционно поведение и раздразнителност:

• синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност;
• тревожни разстройства, включително страх от раздяла, генерализирано тревожно разстройство и социална тревожност;
• селективен мутизъм;
• разстройство от аутистичния спектър;
• обсесивно-компулсивно разстройство;
• депресия и афективно разстройство;
• мания и психоза;
• затруднения при учене;
• забавено развитие на речта и езика;
• хронична умора;
• хроничен глад;
• скръб/ загуба;
• стрес и конфликти в семейството;
• остра или хронична травма;
• проблеми с привързаността;
• болка – главоболие, менструални крампи, чревен дискомфорт и други;
• социални конфликти (например заплашване);
• хранителни разстройства;
• злоупотреба с наркотични вещества;
• твърде строги и авторитарни родители;
• твърде толерантни родители;
• очаквания на родителите, които не са съобразени с етапа на развитие, в който се намира детето.

Социален аспект на опозиционното поведение

Освен диагноза, опозиционното предизвикателно разстройство е и социален феномен, който се използва за разграничаване на децата от малцинствените групи. Проучванията сочат, че те много по-често биват определяни като „трудни“ или „с предизвикателно поведение“. Понякога момичетата, които избират да се държат „по-мъжки“, също попадат в категорията „предизвикателни деца“.

Аблеизъм

Аблеизмът е форма на дискриминация на база умения или тяхната липса. Тя се проявява например спрямо хората с увреждания, които обществото подценява, пренебрегва или съди, единствено въз основа на ограничените им способности, без да обръща внимание на онова, което могат да правят. Връзката между аблеизма и опозиционното предизвикателно разстройство се крие в широкото схващане, че всички малчугани могат да отговорят на изискванията на възрастните, а ако не успеят, то е защото „просто не искат“.

Неуменията, които провокират у децата рефлекс за отказ, трудно се забелязват отстрани. Етикетът „трудно дете“ има силата да предопределя живота им, дори когато предизвикателното им поведение е резултат от незабелязан проблем. И те, и възрастните започват да вярват, че са „трудни“, което може да има тежки негативни последици върху развитието им.

Търсене на истинската причина за проблемното поведение на детето

Преди да се избере метод за работа с пациента, е много важно да се намери отговор на въпроса защо детето се държи по този неприемлив начин и винаги се съпротивлява на възрастните и обществото. Ако продължим да имаме очаквания към него, а то няма уменията и ресурса да се промени, резултатът несъмнено би бил негативен – или ще спре да вярва в себе си, и/ или ще натрупа гняв и ще се отдалечи от семейството и училището. Експертите са категорични, че използването на метод за справяне с поведенчески проблеми, може да се окаже опасно за малчугана и да влоши състоянието му.

Професионална комплексна оценка

Детето, което несъзнателно се противопоставя на възрастните и обществото, трябва първо да бъде прегледано и консултирано от специалист, който да оцени неговия етап на развитие, физическото и психичното му здраве, както и да вземе под внимание семейната среда. Задължително е да се проведат разговори и да се осъществи пряко наблюдение над пациента. Психиатърът Кандида Финк не изключва прилагането на някои специфични инструменти като скала на Конър за наличие на симптоми на СДВХ или въпросник за установяване на депресия при деца (CDI).

Едва когато експертът е събрал достатъчно информация за възможните причини, би могъл да назначи подходящо и ефективно лечение. Д-р Финк отново подчертава, че няма универсален подход.

Ако малчуганът е преживял тежка травма, страда от СДВХ и/ или очакванията от страна на родителите към него и неговите способности са нереалистични, първата и най-важна крачка е да се намали усещането му за безсилие и отчаяние.

Д-р Финк отбелязва, че инструментите за регулиране на поведението невинаги са лош избор, но не са единственият възможен. Тя съветва да се проучат задълбочено всички аспекти от живота на детето, преди да се постави диагноза опозиционно предизвикателно разстройство. Ако се подходи лекомислено и прибързано, ще страда не само детето, но и неговите близки. Психиатърът отново напомня да се гледа на неприемливото поведение като на висока температура, която е симптом за нещо по-сериозно.