Прекалено неетични, за да се повторят: експериментите на Харлоу за травмата от разделението на детето от майката

Експериментните на Джон Глък относно влиянието на разделянето на детето от родителите бързо набират популярност, когато за първи път се появяват в научните списания. За тогавашния изследовател на животни пристигането в екипа на известния поведенчески психолог Хари Харлоу в Университета на Уисконсин в края на 60-те години на 20-ти век вероятно е било вълнуващо.

Като дипломиран студент изследовател на Глък му се представя възможността да използва колонията от маймуни на Харлоу, за да изучава влиянието на разделянето на детето от родителите върху развитието на интелектуалните умения.

Благодарение на прекараното време в лабораторията на ментора си Глък успява да постигне академичен успех, като продължава да поддържа контакт с Харлоу дълго след напускането на университета. Глък дори получава някои от маймуните от лабораторията в Уисконсин. Но след трите години, прекарани с Харлоу, и последвалите три десетилетия като водещ изследовател на животни Глък осъзнава, че притеснението му за благото на предишните му обекти на изследвания надмогва ентусиазма му за експерименти.

Още от 90-те години на 20-ти век Глък се фокусира върху биоетичната страна на експериментите, като дори издава книга за негативните последствия от извършването на проучвания върху примати. Освен това ученият защитава тезата, че продължителните лабораторни изследвания върху ефектите от раздялата при маймуните са неетични. Много от неговите съвременници от сферата на биологията и психологията са съгласни с тази позиция. Докато причините за приключването с подобни изследвания се трупат все повече, основният аргумент е необорим – фундаменталните въпроси относно отделянето на детето от родителите вече са намерили своя отговор преди много време.

Изучаването на връзката между родителите и децата

Първите прозрения относно теориите за привързаността са вследствие на внимателните наблюдения от страна на учените. От 1910 година до 30-те години на 20-ти век лекарите и психолозите активно прокарват схващането, че родителите не трябва да прегръщат, целуват или милват своите деца поради предположението, че подобно внимание ще превърне малчуганите в слаби и съзависими.

Експериментите на Иван Павлов с кучета, чиято цел е да докажат теорията му за класическото кондициониране.

Тази теория на "бихейвиоризма" се базира на резулататите от предишни новаторски за времето си изследвания на Иван Павлов за класическото кондициониране при кучетата и работата на харвардския психолог Б. Ф. Скинър, който смятал, че свободната воля е илюзия.

След края на Втората световна война обаче лекарите започват да загърбват подобни твърдения, като през 1947 г. д-р Бенджамин Спок издава книгата "Бебето и грижата за децата", която се превръща в международен бестселър. Научното произведение се базира на професионалните наблюдения за отношенията между родителите и техните деца, като в същността си "Бебето и грижата за децата" се противопоставя на популярните за времето си бихейвиористки теории. Точно обратното – д-р Спок насърчава родителите да възприемат децата си като индивиди, които имат нужда от специфична грижа и много обич.

Докладът на Боулби за децата в сиропиталища

В същото време на британския психиатър Джон Боулби му се възлага задачата да напише доклад за Световна здравна организация на тема "Грижата на майката и психичното здраве". Преди съставянето на официалния документ Боулби става известен сред научната общност благодарение на систематичното си изследване на ефектите от институализацията при децата – от дългосрочните престои в болници до живота в сиропиталища.

Публикуван през 1951 г., докладът на Боулби представлява детайлен анализ, чийто фокус е психичното здраве на децата без дом. С помощта на официалния документ ученият успява нагледно да покаже ужасяващите последици от отделянето на децата от техните родители.

Резултатите от доклада се противопоставят на теориите на бихейвиоризма, спрямо който структурата и задоволяването на най-основните нужди представляват всичко, от което се нуждае едно дете. Момчетата и момичета в сиропиталищата получават храна, но в повече случаи им е липсвала обичта. Последиците, поне според Боулби, са обезпокоителни и дългосрочни.

Доказателствата за изключителната важност на привързаността между родителите и техните деца с течение на времето и благодарение на приноса на Боулби и Спок се превръща в широко приета теория. Въпреки това експертите в областта смятат, че идеите за привързаността трябва да се докажат чрез експериментални данни.

Докато Боулби предоставя анализирани данни от наблюдения, Харлоу осъзнава нуждата от резултати от лабораторни експерименти, за да затвърди теорията си. Но през 1947 г. научните среди вече изискват информирано съгласие от всеки един участник. Поради това насилственото отделяне на децата от майките и бащите им за научни цели не би било одобрено от нито една академична институция. За да преодолее тези ограничения, Хари Харлоу решава да използва животни вместо хора.

Експерименти с животни

По време на кариера си като изследовател Хари Харлоу провежда множество проучвания на поведението на приматите, като публикува повече от 300 научни статии и книги. Изпълнените с етични проблеми експерименти на Харлоу, които му осигуряват споменаване в почти всеки един учебник за психология в днешно време, включват хирургично променяне на структурата на мозъка на маймуните или облъчване с радиация, за да се образуват лезии, като неврологичните ефекти върху приматите след това се записват.

Едно от най-известните проучвания на Харлоу започва през 50-те години, чиято цел е да обори твърденията на бихейвиористите, че неща като храната имат много по-голямо значение за децата отколкото обичта и грижите. Харлоу разработва експеримент, който представя възможността пред бебета маймуни (вид примат: макак резус) да избират между две сурогатни "майки", след като малките животни са насилствено отделени от майките си.

Бебето макак предпочита сурогатната "майка", направена от плат, пред желязната сурогатна "майка" ("желязната девица"), която обаче му предоставя мляко.

Едната сурогатна "майка", позната като "желязната девица", е направена само от метални жици, но предоставя мляко на малките маймуни от шише, което се показвало от металното й тяло. Другата е покрита с мек плат, но не дава на бебетата никаква храна. Според бихейвиористите макаците би трябвало да изберат сурогатната "майка", която им предоставя мляко пред тази, която им дава само комфорт и утеха.

Неетичната страна на експериментите на Харлоу с приматите

Резултатите обаче са противоположните. Глък пише, че данните от експеримента демонстрират, че маймуните предпочитат да поддържат физически контакт с меките сурогатни "майки". Също така изглежда, че малките примати получават някаква форма на емоционална сигурност от самото присъствие на сурогатната "майка" от плат, чийто ефект продължава с години. Макаците резус дори издават силни звуци на уплаха, когато меките сурогатни "майки" се отделят от тях. Малките маймуни посещават желязната девица само когато са прекалено гладни, за да я избягват.

Изследванията на Харлоу с макаците резус се смятат за основата на теориите за връзките между родители и деца. Но критиката за етичната страна на работата му винаги е съществувала.

Подобна критика не е нова, просто се е увеличила значително, като сега етичното отношение спрямо участниците (животни или хора) стои на първо място за научната общност.

Експериментите с животни продължават и до днес, но са много по-внимателно регулирани от компетентните институции. Много активисти и учени защитават тезата, че изследванията върху примати трябва да спрат напълно, като проучванията на Харлоу не бива никога да бъдат репликирани.

Нови методологии за тестване на теориите за привързаността 

Експериментите с животни не са изчезнали напълно, като проучвания за привързаността при маймуните продължават да се провеждат в Университета в Уисконсин дори и в днешно време. Самият брой на изследванията с животни обаче е намалял. Новите методи и прилагането на стари такива са запълнили празнината. Квази експериментите и епидемиологичните изследвания, подобни на тези на Боулби, спомагат за акумулирането на нови хипотези и твърдения за важността на привързаността в много ранна възраст.

Румънските домове за деца без родители, основани след разпадането на Съветския съюз, са обект на именно такива изследователски дейности. В тези публични учредения съществува огромно несъответствие между броя на гледачите и на децата (25 или повече деца за един служител), което означава, че много малко момичета и момчета получават физическата и емоционална грижа, от която се нуждаят.

По подобен начин епидемиологичните проучвания проследяват живота на децата в системата за приемна грижа в САЩ и части от Европа, за да документират как тези момчета и момичета се различават от средностатистическите им връстници, отгледани в традиционни обстоятелства. Изследванията до този момента сочат, че рискът от психични заболявания, суицидни мисли и опити за самоубийство е значително увеличен сред тези деца.

Учените рядко казват "не" на повече данни от експерименти. Все пак, колкото повече наблюдения и различни гледни точки има, толкова по-добре психолозите разбират дадена тема. Но алтернативите на проучванията с животни се развиват все повече, като епидемиологичните методологии набират популярност сред академиците. Резултатът е, че акумулираните знания и данни не са за сметка на хората или животните.

Макак резус с бебето си в дивата природа.

Според Глък, когато става въпрос за лабораторни експерименти относно привързаността между децата и родителите, е възможно вече да знаем всичко, от което имаме нужда. Ученият, който сега се е фокусирал върху биоетичната страна на изследванията, смята, че провеждането на тестове с примати за утвърдяването на теорията за привързаността е трябвало да приключат с Харлоу.

Глък продължава да се надява, че един ден хората ще осъзнаят иронията в съзнателното нараняване на животните с цел доказването (по научен начин), че човешките деца заслужават обич.

Редактор: Нора Маркова
Източник: popsci.com
Снимки: unsplash.com; popsci.com; psychclassics.yorku.ca