Начало Психология Позитивна психология Терапевтични занимания и креативност Поетична терапия: Същност и история

Поетична терапия: Същност и история

Поетична терапия: Същност и история - изображение
Знаете ли, че по време на Гражданската война в САЩ поетът Уолт Уитман чете стихотворения на ранени войници, за да повдигне духа им и изпълни сърцата им с надежда и смелост? Лечебната сила на поезията използва и лекарят-поет Уилям Карлос Уилямс, на когото хрумва идеята да пише стихотворения на гърба на рецептите за своите пациенти. Еблематичен пример за терапевтична поезия са и стиховете на Емили Дикинсън, която според анализатори е модел за справяне със страданието и използването му за самооценка и саморазвитие. Лечебната сила на поезията й се крие в представянето на страданието от позитивната му, овластяваща страна.

Още в най-ранната история на човечеството поезията е средство, чрез което хората изразяват най-дълбоките си емоции и търсят изцеление с различни ритуали и церемонии. През 4000 г. пр.н.е. ранните египтяни пишели различни текстове на папируси и ги давали на болните като лекарство. В по-новата история четенето и експресивното писане са използвани като допълнително лечение за хората с емоционални или психически проблеми. Болница "Пенсилвания", първата болница в Съединените щати, използва лечебната мощ на поезията още през 1751 г. През 1928 г. поетът и фармацевт Ели Грифер започва да предлага стихотворения, написани на рецепти, на пациентите, а в две болници се сформират групи за поетична терапия, които впоследствие поставят началото и на Асоциацията за поетична терапия (1969 г.).

Корените на поетичната терапия в САЩ могат да се открият първо в психиатрията, където лечебните опции включват четене и експресивно писане още през 1751 г. Пенсилванската болница, и второ при библиотекарите, които осъзнават, че четенето и говоренето за книги има силен терапевтичен ефект върху пациентите.

Днес поетичната терапия се практикува в международен план от стотици професионалисти, включително психолози, психиатри, съветници, социални работници, преподаватели и библиотекари. Подходът се използва успешно при деца, тийнейджъри и възрастни в училища, библиотеки, болници, рехабилитационни центрове и възпитателни институции.

Същност на поетичната терапия

Поетичната терапия е използване на литература - стихове, романи, мемоари, есета, песни - за насърчаване на здравето и благополучието. Сесиите включват четене на глас, писане, споделяне и обсъждане на различни строфи и прозрения.

Едно стихотворение може да отвори пред нас въображаемо пространство, в което да открием нови начини за разглеждане на света.

Като част от терапията някои хора могат да пожелаят да изследват чувствата и спомените, заровени в подсъзнанието, и да определят как те могат да се свържат с настоящите обстоятелства.

Поезията се използва като средство за:

- Изразяване на емоции.

- Повишаване на самочувствието и подпомагане на хората да намерят смисъл в живота си.

- Откриване на нови перспективи и начини за възприемане на реалността.

- Потвърждаване на емоционалните преживявания и подобряване на социалната кохезия.

По принцип терапевтите, използващи поезия в работата си, са свободни да избират произведения, които според тях имат терапевтична стойност, но най-често те спазват общите насоки. Препоръчва се избраните стихотворения да бъдат кратки, да обръщат внимание на универсалните емоции или преживявания, да предлагат известна степен на надежда и да бъдат написани на ясен език.

Някои от стихотворенията, които обикновено се използват в терапията, са:

- "Пътят, по който не поех" от Робърт Фрост;

- "Пътуването" на Мери Оливър;

- "Говорейки за скръб" от Дениз Левертов;

- "Аз се скитах самотно като облак" от Уилям Уърдзуърд.

Въпреки че изборът на материал обикновено се извършва от терапевта, пациентите могат да предоставят стихотворение или друга литературна форма, с която се идентифицират, тъй като това може да даде ценна представа за техните чувства и емоции.

Поетичната терапия се използва успешно при пациенти със суицидни мисли, проблеми с идентичността, скръб и загуба. Изследванията показват, че методът е полезна част от лечението на депресия, тъй като многократно е доказвано, че облекчава депресивните симптоми, подобрява самочувствието и самоосъзнатостта и насърчава изразяването на чувствата. Поетичната терапия се използва с успех и за намаляване на тревожността и стреса при хора, диагностицирани с терминално заболяване.

За подобрено психическо и емоционално благополучие съобщават и хора, които преживяват:

- посттравматичен стрес;

- емоционална травма;

- психически тормоз;

- алкохолна или наркотична зависимост.

Някои проучвания показват, че поезията може да бъде от полза за хората с шизофрения, въпреки езиковите и емоционалните дефицити, свързани със състоянието. Поезията може да бъде полезен метод за описване на умствените преживявания и може да позволи на терапевтите да разберат по-добре процесите на мислене на пациентите. Поезията може също да подобри социалните умения на хората с шизофрения и да насърчи по-организирани мисловни процеси.

Важно е да се отбележи, че в повечето случаи, особено в случаите на умерени до тежки проблеми с психичното здраве, поезията се използва в комбинация с друг тип терапия, а не като единствен подход.

Редактор: Ина Фенерова
Източници: goodtherapy.org, poetrytherapynews.wordpress.com
Снимка: leapfrog.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлИнтервютаПсихологияЗдравни съветиАнкетиЛюбопитноНовиниСпециалистиСоциални грижиОрганизацииЛеченияИсторияСнимкиКлинични пътекиСпортНормативни актовеАлт. медицина