Хиперлексия – преждевременно развито умениe за четене или разстройство на развитието

Повечето хора са чували за разстройството на способността за четене, наречено дислексия, но са малко тези, които знаят какво представлява хиперлексията. Терминът се появява за първи път в статия от 1967 г., описваща малки деца с умения за четене, надвишаващи способностите им за разбиране на езика. Първоначалните възгледи предполагат, че уменията за разпознаване на думи се разграничават от вербалното функциониране на детето.

Какво представлява хиперлексията?

Докато хиперлексията не е диагностичен термин, тя може да се използва за описване на деца с необичайно поведение при четене. Проблемът възниква при определянето на границата между типичното развитие и хиперлексията. Поради това има несъгласия относно някои дефиниции, като например дали напредналото четене трябва да бъде съчетано с увреждания в развитието. Липсата на консенсус прави изследването на специфичното разстройство трудно за учените в областта на психологията, образованието и развитието.

Хиперлексията може да се разглежда като противоположност на друго нарушение на четенето, наречено дислексия. Четенето с разбиране се определя като сложна дейност, изискваща както умения за декодиране на думи, така и за слушане с разбиране. Двете способности работят заедно, за да подпомогнат процеса.

Децата с хиперлексия имат отлични умения за декодиране и нарушено възприемане на информацията при слушане, което води до невъзможност за разбиране на прочетено. Децата с дислексия пък имат лоши умения за декодиране със средно до над средното ниво на слушане с разбиране, което също води до нарушение на способността за четене.

>>> Как да разпознаете дислексията през различните етапи на развитие

Изследователските проучвания като цяло определят хиперлексията като комбинация от добра способност за декодиране на думи и нарушено слушане с разбиране. Следователно децата имат нарушена способност за четене с разбиране – вид специфично разстройство на ученето, което се облагодетелства от интервенции и акомодация.

Типове хиперлексия

Хиперлерксичните профили могат да бъдат разделени на три основни типа:

Хиперлексия I

Към този тип спадат невротични деца, за които може да се твърди, че са развили преждевременно способността за четене, като при много от тях основната причина се крие в ранния достъп до книги и различни текстови материали. Някои изследователи твърдят, че ранното изграждане на умения за четене не трябва да се смята за хиперлексия, а повечето са съгласни, че в такива случаи не е необходима интервенция.

Хиперлексия II

Този тип хиперлексия е свързан с разстройство от аутистичния спектър. Много хора с аутизъм имат неравномерно развит когнитивен профил, а някои – това, което е познато като сплинтерно умение (умение, което е необичайно развито в сравнение с други способности). Изчислено е, че между 6% и 20% от децата с аутизъм имат също хиперлексия.

Хиперлексия III

В този случаи хиперлесията е съчетана с някои характеристики на аутизъм, въпреки че профилът на социална комуникация може да не съответства на диагностичните критерии за разстройството на социалното развитие. Децата могат да бъдат чувствителни към сензорна информация, да повтарят думи и да се борят с промените в рутината. Въпреки това те също проявяват типични умения за социална комуникация. Често аутистичните черти избледняват с възрастта.

Диагностика и лечение

Типичната оценка на хиперлексията обикновено започва с широка мярка за интелигентност или развитие. Езиковият тест, извършен от логопед или психолог, също е от решаващо значение. Четенето на думи и разбирането на прочетеното са неразделна част от процеса на оценяване. И накрая, поради силното припокриване между хиперлексия и аутизъм, се налага прилагането на инструменти за оценка, специфични за разстройството на социалното развитие. Те могат да включват изчерпателна история на развитието, директно тестване, преглед на записите, анкети на родителите и описи на аутистични черти. Типичните препоръки за интервенция включват говорна/езикова терапия.