Библиотерапията: Лечебната сила на книгите

Четенето е един от най-добрите начини хората да култивират своите умове. Книгите ни вдъхновяват, мотивират и забавляват, а в някои случаи ни дават надежда, убежище и утеха. Някои хора дори признават, че именно книгите са спасението им в тежките житейски периоди. Доказаният благотворен ефект от четенето е причина и за възхода на библиотерапията като терапевтичен подход, често използван като допълнение към основната терапия. Според поддръжниците на подхода леки до умерени симптоми на няколко състояния, свързани с настроението, могат успешно да бъдат лекувани с четене. Методът е подходящ за възрастни, деца, юноши и може да бъде използван както в индивидуалната, така и в груповата терапия.

История и развитие на библиотерапията

Отдавна е известно, че разказването на истории, четенето и творческото писане притежават огромен терапевтичен потенциал. Корените на лечебния метод могат да бъдат открити още в Древна Гърция, когато библиотеките са били смятани за свещени места с лековити сили. Терминът "библиотерапия" е словосъчетание от гръцките думи biblios - книга и therapeuein – лекувам, означава лекуване чрез книги. Счита се, че методът ни помага да достигнем по-висока степен на самоактуализация.

Според някои източници в древната Александрийска библиотека е имало надпис: „Лекарство за ума“, а през 1272 година в болница „Ал-Мансур“ в Кайро четенето на Корана е било част от лечебната програма на пациентите.

В началото на деветнадесети век лекари включват библиотерапията в рехабилитацията и лечението на психични проблеми. По време на Първата и Втората световна война тя се използва и като метод за подкрепа и лечение на физически и емоционални проблеми при войниците.

Библиотерапията е предназначена за хора, страдащи от психични заболявания, за здрави хора в тежки житейски периоди – загуба на близък човек, развод, самота, чувство за отхвърляне или изолация, за деца и тийнейджъри, които имат проблеми в училище или в социалните си контакти. Методът не се практикува самостоятелно, а като част от терапия и се прилага също при агорафобия, алкохолизъм, депресия, невроза, ниска самооценка, стрес, тревожност, хранителни разстройства.

В своята докторска дисертация (1949 г.) на тема "Библиотерапията: теоретично и клинично експериментално изследване" д-р Каролина Шроудз откроява три главни етапа на библиотерапията. Те са идентификация и проекция, вторично отреагиране и катарзис, прозрение и интегриране.

• По време на първия етап се осъществява въображаемото приобщаване на една личност към друга - идентифицирането на собствената личност с тази на героя от романа, който четем, е изключително специфичен момент в библиотерапията. 
• Следва вторичното отреагиране и катарзиса, които активират процеса на "пречистване на емоциите".
• В рамките на трети етап идва ред и на неограниченото освобождаване на чувствата.

Книгите, които се използват в библиотерапията, обикновено са от жанрове като драма, белетристика, поезия, биографична литература. Най-важно е книгата да е колкото е възможно по-реалистична и максимално близка до душевното състояние или житейския етап, в които се намира пациентът. Терапевтът трябва да избере увлекателни произведения, отговарящи на възрастта на пациента, които да съответстват на проблемите, образованието и ценностите му.

>>> Поетична терапия: Същност и история

Разбира се, за да постигне библиотерапията желания лечебен ефект, не е достатъчно само да се чете. Добре би било да се провеждат дискусии и анализи на героите и преживяванията им.

Видове библиотерапия

Клинична библиотерапия

Нейната цел е пациентите да променят своето отношение и поведение. Книгите се използват за предоставяне на информация по конкретна тема. Те могат да помогнат на пациента да се съсредоточи върху конкретен аспект от своята реалност.

Библиотерапия за личностно развитие

Тук четенето има за цел хората да усвоят различни методи за самопомощ, които ще подобрят самочувствието и самооценката, самоувереността, поддържането на пълноценни социални контакти.

Как се отразява библиотерапията на мозъчната дейност и психичното здраве?

Често чуваме да определят интелектуалците като „много начетени хора”. Да, това е един от ефектите от четенето, но освен увеличаване на знанията, то носи и много терапевтични ползи. Вижте кои са те:

Лечебно разсейване

Всеки път, когато се потопим в света на книгата, която четем, забравяме за собствените си притеснения и проблеми. Вместо върху тях, ние изцяло се фокусираме върху историята. Чрез отдалечаване от нашата реалност за няколко минути, ние забравяме за собствените си страхове и тревоги. Макар и да не го осъзнаваме, това подобрява настроението ни, защото прекъсва потока от негативни мисли и помага на мозъка ни да отдъхне.

Намалява "драмата" в живота ни

Често се случва да сме тотално обсебени от някакъв проблем и да не можем да спрем да мислим за него. Е, в подобни ситуации книгите отново ни се притичват на помощ. Те действат като силен порив на вятъра, който отвлича вниманието ни от тревогите ни и го насочва в съвсем друго посока. Когато след известно време се върнем в нашата реалност, проблемите изглеждат по-малко страшни. Опитайте!

Четенето е чудесен начин да развием своята емоционална интелигентност

Емоционалното израстване ще ни помогне да гледаме към бъдещето много по-вдъхновено и мотивирано, ще внесе повече разбиране и спокойствие във взаимоотношенията ни, ще подобри начина, по който се чувстваме със самите себе си.

Библиотерапията увеличава усещането за щастие

В статия за The New Yorker писателката Керидуен Дови посочва: "Именно художествената литература е едно от малкото ми останали средства за трансцеденталност, именно в тези книги е малката точка, в която тялото ми се слива с вселената. Художествената литература ме кара да губя усещане за себе си, а в същото време ме кара да се чувствам цяла".

И невролозите споделят това мнение: направените в областта изследвания доказват, че четенето намалява стреса и подобрява благосъстоянието.

Четенето ни учи на емпатия

Способността да се поставяме в обувките на други хора и да разбираме емоциите и преживяванията им е изключително важно за пълноценните социални контакти. Не е нужно обаче да сте заобиколени от други хора, за да развиете съпричастност. Чрез библиотерапията думите се превръщат в симулация на реалността.

Изследване от 2013 г. доказа, че четенето на художествена литература повишава резултатите на тестове, измерващи социалните възприятия и емпатията, които са от огромно значение за усещането ни за другите – нещо, което започва своето формиране на 4-годишна възраст.