Позволяваме ли на другите да формират нашата идентичност

Акценти

Концепцията за огледалния Аз се базира на схващането на индивида как го възприемат околните. Социалните медии са доказателство как човек оформя представата за себе си въз основа на мнението, което смята, че другите имат за него. Не си правим селфита заради самите себе си, а за да впечатлим някого. Не събираме снимки, запечатали мили спомени, за да ги разглеждаме сами някой ден, а за да ги показваме на околните.

Как виждаме себе си – такива, каквито смятаме, че ни виждат другите хора, или такива, каквито се виждаме в собствените си очи? Ако сме толкова зависими от чуждото мнение за нас, как тогава оформяме самооценката си? Какво се случва с Аз-а, след като не произлиза от нашата същност?

» 5 ключови идеи за теорията на идентичността

Националност vs. индивидуалност

Когато гледаме чуждоезичен филм, ние си създаваме представа за идентичността на чуждата култура. Филмът може да описва какви са гърците, италианците или пък французите. Той споделя нечия представа за конкретната националност със света. Не светът ни казва какво е да си грък, гръцкият филм го прави. Този подход на представяне на дадена култура е отвътре-навън, не отвън-навътре. Няма страна, която да е удовлетворена от начина, по който другите страни гледат на нея. „Огледалният Аз“ не се отнася до нациите. Защо трябва да се отнася до отделния човек?

Станахме ли ние, хората, зависими от одобрението на околните, за да бъдем в хармония със себе си? Съзависимостта представлява модел на взаимодействие, при който един човек поставя на преден план нуждите на друг, до такава степен, че пренебрегва своите собствени. Това често води до дисфункционална динамика. Дисфункционалността от своя страна се проявява по различни начини – депресия, тревожност, склонност и опит за самоубийство – диагнози, които срещаме все по-често.

Изгубеният Аз

Несъответствието, резултат от разминаването между „огледалният Аз“ и Аз-а, който сами си създаваме, накрая води до загуба на същността. Стигнем ли до там, вече не можем да оценим кои сме или как самите ние виждаме себе си, без обратната връзка от околните. Ролята на социалните медии е ключова, защото те се превръщат в стандарт при формиране на идентичността. Подобни платформи обаче не са надежден критерий за формиране на Аз-а. Те се променят непрекъснато, което означава, че и представата, които си изграждаме, ще търпи промени.

Последици от огледалния Аз

Огледалният Аз ни лишава от способността да се самоопределяме. Позволявайки на чуждото възприятие за нас да определи представата за това кои сме, ние овластяваме околните и им даваме право, което е било само наше.

Ниска самоувереност и липса на автономност

Промени ли се представата ни за нашия Аз, спада и самоувереността ни, а след това се заражда и съмнението в този Аз. Настъпва момент, в който разбираме, че нямаме формирана самооценка. Загубата на увереност и самочувствие води след себе си чувство на безпомощност, защото осъзнаваме, че зависим от одобрението на другите. Зависимостта означава липса на автономност и самоконтрол, без които не можем да функционираме оптимално. Автономността се свързва с чувството, че сами управляваме живота си и увереността, че нашите действия определят посоката, в която поемаме.

Повишен риск от депресия и тревожност

Когато сме зависими и не можем да упражняваме контрол върху живота си, ставаме по-уязвими и се увеличава рискът от депресия и тревожност. Колкото по-дълго сме в състояние на уязвимост, толкова по-висок е рискът. Дисфункционалността не се отнася само до онова, което се случва в света около нас (компонентът отвън-навътре). Собствената ни трезва оценка (компонентът отвътре-навън) играе много по-важна роля, когато изграждаме Аз-а си.