7 признака за криза на идентичността

Благодарение на социалните медии голяма част от нас „се показват“, изтъквайки най-вече добрите си страни и пренебрегвайки лошите, до момента, в които сме неспособни в купчината от онлайн заявления да открием себе си. Проблемът с автентичността прекрачва онлайн пространството и навлиза право в истинския ни живот. Част от хората толкова се опитавт да вземат пример, и да се адаптират, че се губят. Особено във възрастта на пубертетните промени. Друг от проблемите е, че потънали в ежедневието малко от тях се замислят какво всъщност се случва в душите им.
Познато ли звучи? Плашеща ли ви звучи мисълта „кой съм аз“ ?Смятате ли, че вършите това, което ви харесва или то просто ви позволява да поддържате връзка с другите? Можете ли наистина да кажете какво харесвате и не харесвате? Ако имате проблем с това, то страдате от истинска „криза на личността“, заслужаваща внимание.

Какво представлява кризата на идентичността?

Нашата идентичност е начинът, по който се определяме. Включва ценностите ни, убежденията и личността ни, обхваща ролите, които изпълняваме в социума и семейството, спомените от миналото и надеждите за бъдещето, хобитата и интересите ни. Повечето от тези неща разбира се се променят с времето. Можем да сменим училището, да се преместим в друга общност или да променим убежденията си напълно.

Тогава от къде знаем, че нашата идентичност е реална и стабилна?

За да имаме солидна идентичност, трябва да сме в състояние да видим, че сме същите хора, като преди и каквито ще сме в бъдеще (дори с наличните промени). Трябва да усещаме себе си без значение каква е нашата среда. Това не значи да действаме по неотменно същия начин през цялото време. Може би знаем, че сме мрачни, по-разсеяни, под стрес или нервни при различно обкръжение. Не можем да кажем, че сме същите пред романтичния си партньор, приятелите и родителите си. Но дори при тези различния в поведението и настроенията ние знаем, че сме същите хора отвътре.
Човек без чувство за идентичност не успява да се почувства личността, която е бил, е и ще бъде в бъдеще. Те не се усещат същите, дори може да се чувстват абсолютно различни хора в рамките на 24 часа. Някои разказват, че се гледат в огледалото и им е трудно да повярват, че виждат себе си. Разбираемо е, че доста голяма част от нас понякога има усещане, като че не знаем кои сме, когато сме изправени пред предизвикателствата на живота. Ако загубим работата или любим човек, ако се наложи да се преместим далеч от близките си — всяко от тези неща, ни оставя толкова стъписани, че временно губим поглед над себе си. За радост истинската криза на идентичността е различна и не всеки стига до нея.

Тя води до определени текущи поведения в целия ни  съзнателен живот и може да бъде разпозната.  И защото може да не сте сигурни дали не сте в миг на недоумение или наистина преминавате през криза на идентичността. На вниманието ви представяме признаците, че сте в криза на идентичността.

Променяте се заедно с околната среда

Ако учите на място, където всички са студени и тихи, то и вие сте студени и тихи. Ако следващото занимание изисква от вас да сте разговорливи оптимисти, скоро сте се превърнали в такъв. Сякаш сте оформени по-скоро от средата, отколкото от собствения си избор.

Взаимоотношенията ви линеят

Не само че сте напълно пасивен извън връзка, а и когато сте в такава хобитата и външния ви вид се променят, за да съответстват напълно на тези на партньора ви. Вие самите се убеждавате, че това, което те предпочитат ви е любимо, но до момента не сте го знаели, и дори до вчера да сте били истински рокаджия сега сте готов да хвърляте салфетки по дискотеките. Ако партньорът ви не харесва нещо, то вие сте готов да се откажете от него на мига, дори то да е приятел.

Често радикално променяте мнението си

Това включва големи неща, като политически, религиозни и ценностни убеждения или просто мнението ви за популярните „готини неща“, като храна и мода. Може да откриете, че решението ви се променя от ден на ден и да се замислите над това, с какво ще сте съгласни следващия път. Независимо дали разбирате или не, мнението ви се променя, за да дадете на другите каквото желаят. Дори да не сте съгласни с някого, на определено ниво вие установявате, че това е предизвикателство, за представяне на мнение, даващо възможност за разискване.

Не обичате да ви питат за вас

Когато хората ви задават „твърде много въпроси“ се чувствате неудобно. Притеснявате се дали няма да дадете неправилен отговор. Може би сте разработили добри тактики за избягване на това, като сменяне на темата или обръщане на въпросите към събеседника, след това съгласуване с тяхното мнение.

Отегчавате се лесно

В сърцевината на липсата на идентичност често е безпокойството, сякаш се страхувате да се установите, заели грешна позиция. Това прави живота ви по-некачествен, вместо по-добър (каквото е вътрешното ви убеждение). Истината е, че ако желаете да знаете кой сте, страхът от самоопознаването ще е едно от нещата, които трябва да преодолеете.

Връзките ви не се развиват в дълбочина

Ако не сте сигурни кой сте, може да се окаже, че сте развили страх, че другите ще разберат, че "не сте нещо особено" и няма да ви харесат. Така че се появява защита, която предотвратява истинска връзка с другите, дори да сте склонни да привличате много приятели и да поддържате голямо количество отношения. Всичко това постепенно пораства и се превръща в страх от интимност.
Възможно е при по-дълбоко залегнали проблеми в отношенията и социалния ви кръг да се развие тенденция от общуване с хора, които ви контролират и нареждат какво да правите.

Дълбоко не вярвате на себе си

При криза на идентичността и ясен спомен за отминали бързи смени в мирогледа, емоциите и решенията е възможно да почувствате, че не може да си имате доверие.

Защо няма чувство за идентичност?

Психолозите свързват този проблем с детството ни. Психологът на развитието Ериксън вярва, че средата, в която сме израснали, е от решаващо значение за формирането на усещане за самосъзнание и самостоятелност. Той идентифицира осем етапа на психосоциалния растеж при човека. Те се основават един на друг, като всеки предлага положителен резултат, ако бъде преживян „правилно“ (ако не успеем да се справим с него остава в съзнанието ни като активен конфликт). Ериксън използва кризата на идентичността основно за тийнейджърските години, когато объркването се допълва от ролите, които трябва да се научим да играем в социума и едновременно с това да сме верни на себе си.

Ако по време на детските години и ранния пубертет нямаме здравословна среда, за да се справим с конфликта и научим най-важните уроци, то вероятността идентичността ни да страда по-силно се увеличава. Вместо ориентирани и личностно стабилни ще навлезем в зрелостта объркани и лесни за манипулиране.
Друг изключително важен за това етап, посочен от Ериксън е през първата година от човешкия живот и е наречен „основно доверие срещу недоверие“. Той се състои в това, че близките ни помагат да изградим усещане за доверие. Ако не успеем да излезем от този период с победа на доверието и конфликтът, то вярваме, че светът е ненадежден и противоречив, което може да доведе до усещане, че самите ние сме непредвидими и неблагонадеждни. Не една теория говори, че изграждането на доверието в ранна възраст има пряка връзка с приемането и изграждането на цялостна представа за света в тийнейджърска възраст.

Липсата на идентичност ли е истинският проблем?

Има и други пречки, които могат да създадат дълбока криза на идентичността и трябва да се имат предвид.

Зависимост — това, което търсите като своя ценност и одобрението на околните, вместо своето собствено. За да спечели човек подобно одобрение личните морални норми са склонни да се адаптират към другите, което просто разклаща усещането за идентичност.

Биполярно разстройство — разрушителни промени в поведението, които се изявяват в изключително противоречиви действия и мотиви. Например — обикновено спокоен, тих човек след 48 часа се превръща в „купонясващ звяр“, флиртуващ наред. Това може да обърка и самата личност, под натиска на нееднородното поведение (и липсата, на каквито и да е спомени).

Гранично личностно разстройство — включва екстремни емоционални реакции, излизащи извън контрол, особено при усещане, че сте отхвърлени от някого. Това може да остави страдащият толкова чувствителен, че да си въобразите, че променяте кой сте, в зависимост от желанието на околните. Много хора, страдащи от това разстройство казват, че не знаят кои са. Съществуват доста тежки отклонения, нарушаващи идентичността, като шизофрения и множествено личностово разстройство.

Има ли терапии, които да подпомогнат откриването на смисъл и самоличност?

Ако се борим за чувство за самостоятелност, психоанализата би била подходяща. Консултациите предлагат безпристрастна, поддържаща среда, която ще подпомогне разкриването на това защо се страхувате да се ангажирате с идентичност и да откриете как да слушате собствените си нужди, предпочитания и неприязън. Може да обмислите психодинамична психотерапия, екзистенциална или по Юнг.

Животът е постоянно развитие и едновременно с това оставане себе си, не е необходимо да формулираме с точност какво се случва във всяко кътче на душевността ни, но проблем с намирането на идентичност може да предизвика нестабилност и трайно усещане за стрес и тревожност. Най-разумно е да се подпомогне откриването на „стабилно Аз“, защото то ще е както по-спокойно, така и по-щастливо.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk
Снимка: theroadtofaith.com