5 ключови идеи за теорията на идентичността

В основата на човешкото развитие стои стремежът да живеем в съответствие с това, което наистина сме (Waterman, 1984). Автентичността е усещането, че си в хармония със себе си – че твоите мисли, избори и действия отразяват истинската ти същност (Jongman-Sereno & Leary, 2018). Да бъдеш автентичен означава да останеш свързан с вътрешното си „Аз“ – да мислиш, чувстваш и действаш в съгласие с него.

Какво означава "да бъдеш себе си"?

Това е един от централните въпроси в теорията на идентичността (Burke & Stets, 2009). Идентичността е дълбоко свързана с нашите основни ценности – онези вътрешни принципи, които направляват избора ни в отношенията, кариерата и начина, по който общуваме със света. Тя обхваща не само представата ни за това кои сме, но и нашите очаквания към себе си – как трябва да действаме и откликваме на света.

Да живеем автентично означава да съгласуваме вътрешния си свят с действията и реакциите си, така че мислите, чувствата и постъпките ни да се допълват, а не да си противоречат. Това създава усещане за цялост, стабилност и дълбоко удовлетворение от собствения ни живот.

Формиране на идентичността

Малцина избират своята идентичност съзнателно. По-често тя се формира постепенно, под влияние на семейството, културата и социалната среда, често без да осъзнаваме този процес.

Ако се замислим, вероятно бихме изглеждали съвсем различно, ако бяхме израснали в друга култура или в друго време.
Обществото и социалната среда оказват силно влияние върху начина, по който възприемаме себе си, върху поведението и дори върху емоциите ни.

В детството особено важно е как родителите гледат на нас – тяхното мнение често става огледало, през което се виждаме. Когато едно дете бъде възприемано като неспособно или незначително, то често започва да вярва, че наистина е такова. И обратно – когато бъде насърчавано и видяно като способно и ценно, то развива стабилно и уверено чувство за себе си.

Ролева идентичност

Всеки от нас носи множество идентичности, защото участва в различни социални роли – като учител, родител, приятел или колега. Всяка роля носи специфични очаквания и стандарти, които постепенно се интернализират в нашата идентичност.

Например ролята на преподавател в университет изисква компетентност, познание и отговорност, докато ролята на родител предполага грижа, подкрепа и емпатия. Всяка от тези идентичности оформя начина, по който се държим, мислим и взаимодействаме с другите.

Наличието на няколко идентичности придава смисъл и усещане за цел в живота – особено когато ролите са избрани свободно, а не наложени от обстоятелствата. Хората, които могат да избират своите роли, често се чувстват с по-голям контрол над живота си, докато тези, чийто избор е ограничен от обстоятелства – нежелана работа, трудни взаимоотношения или социални задължения – могат да се чувстват ограничени или неудовлетворени.

Разбирането на собствената роля и изборът да я изживяваме съзнателно са ключови за усещането за автентичност и вътрешна цялост.

Желанието да се чувстваме ценни

Хората искат другите да виждат в тях това, което и самите те виждат в себе си (Swann, 1983) Когато нашата идентичност бъде призната и валидирана, това носи положителни емоции и усещане за вътрешна стабилност.

Затова търсим близки и приятели, които разпознават и подкрепят нашето „Аз“, и се дистанцираме от тези, които не го правят. Когато социалните връзки не потвърждават нашата идентичност, това може да засегне самочувствието ни. В такива случаи често търсим потвърждение и разбиране другаде – чрез нови взаимоотношения или промяна на социалната среда.

Например изследвания показват, че когато партньорите в двойката потвърждават идентичността си като съпрузи, тяхното самочувствие и увереност нарастват, а страданието и стресът намаляват (Burke & Stets, 2009). Партньор, който признава вашата идентичност, помага да се чувствате по-добре със себе си.

Промяна на идентичността

Когато човек не успява да потвърди своята идентичност, той често адаптира начина, по който вижда и оценява себе си. Жизнените преходи, като брак, развод, смяна на работа или заболяване, могат да ускорят тези промени, като пренастроят начина, по който виждаме себе си.

Например в брака хората често приемат съпружеска идентичност, съобразена с очакванията на партньора. По този начин се адаптират към социалните роли и променят начина, по който възприемат „Аз“-а си.
Тези промени се натрупват с времето. Когато погледнем назад след пет или десет години, често се изумяваме колко много се е развило и променило нашето „Аз“.

Процесът на адаптация и преосмисляне на идентичността е непрекъснат – и именно той ни помага да се развиваме, да изграждаме автентичност и да откриваме смисъл в живота.