Как очите ни разкриват какво мислим и чувстваме

„Очите са прозорец към душата“ и това не е просто фраза. Тя носи дълбок смисъл и има своето научно обяснение. Очите играят важна роля в ежедневието ни, когато се срещаме с други хора и комуникираме с тях.

Към днешна дата има сериозни доказателства, че посредством очите можем да получим много информация за човека – както за чувствата, така и за мислите му. В подкрепа на това твърдение са резултатите от теста за разгадаване на съзнанието чрез погледа (Reading the Mind in the Eye Test), разработен от Симон Барон-Коен и колегите му от университета в Кеймбридж. Според тях човек е напълно способен да улови емоционалното състояние на някого само като погледне очите и зоната около тях. Разбира се, не можем да разгадаем напълно вътрешния свят на другите по този начин, но можем да общуваме по-адекватно. Очите са като мост между хората, който улеснява комуникацията.

Такъв феномен не се наблюдава при другите живи същества на земята. След сравнение с почти половината познати видове примати, става ясно, че човешкото око е уникално по своята морфология и реактивност. То не само че се характеризира с най-дългата видима хоризонтална дължина на очния контур и с най-голямата открита част от тъканта, наречена склера, но и с това, че само неговата склера е с бял цвят. За разлика от шимпанзетата, с които имаме най-близката родствена връзка, ние се фокусираме много по-дълго и устойчиво върху зоната на очите, когато разучаваме нечие лице. До 14-месечна възраст човек основно се взира в очите на околните и проследява погледа им, докато приматите следят най-вече движенията и посоката на главата.

Комуникацията с очи в бебешка възраст

Афинитетът към очен контакт се заражда още в най-ранна детска възраст. Новородените бебета демонстрират своето предпочитание към лица, макар все още да не виждат добре. Също така хората предпочитат да наблюдават лица с отворени очи, отколкото такива със затворени. След направен експеримент учените стигат до извода, че бебетата харесват повече естествено изглеждащи очи, тоест с черен ирис и бяла склера, вместо изкуствено създадени с бял ирис и черна склера.

Малките деца също събират нужната им информация за нечие емоционално състояние чрез взиране в очите. По този начин те развиват важни зони от мозъка, с помощта на които един ден ще успяват да разберат психичното състояние на друг човек.

Може да ви звучи невероятно, но до 7-месечна възраст бебетата могат да разгадават погледа на човек и да различат кога той е насочен или отклонен, само като гледат бялата част на окото.

Неврохормонът окситоцин модулира нашия отговор на чуждия поглед. Когато невротрансмитерът се влее назално, участниците в проведен експеримент показват по-засилена фиксация върху очите. Окситоцинът влияе значително и върху степента на разпознаване на емоционалното и психично състояние на човека.

Очен контакт и аутизъм

Намалената сензитивност при комуникацията с поглед се счита за един от най-ранните предупредителни знаци при развитието на разстройство от аутистичния спектър. Изследванията разкриват, че когато става въпрос за подобен тип разстройство, намалената способност за проследяване и взиране се наблюдава в периода 2-6 месеца при бебетата.

Разликите в начина, по който мозъкът реагира на поглед и взирането при бебета между 6 и 10 месеца, имат прогностичен характер при диагностициране с аутистично разстройство на по-късен етап, около 36-ия месец.

Освен това по-големи деца с аутизъм демонстрират подобрена реакция при взиране, след като им влeят окситоцин. Връзката между него и начина, по който разчитаме посланията от чуждия поглед има много нюанси. Освобождаването на окситоцин от тялото може да зависи от гените, както и от това дали бебето е кърмено, или не.

При всяко положение способността ни да долавяме мислите или чувствата чрез погледа започва да се развива още в най-ранна възраст. Не става въпрос за категорично и безусловно разчитане на нечие съзнание, а по-скоро за „улавяне“ на чуждите емоции и нагласи в момента, в който осъществяваме очния контакт.

Разбира се, не само очите ни помагат да разберем околните. Докосваме се, използваме глас, сменяме интонация и тон. Обаче общуването с очите винаги е било незаменимо, когато липсва физически контакт. В ранните етапи на човешката еволюция те са били жизненоважни при колективния лов, търсенето на храна и оцеляването в опасна среда сред хищници.

В наши дни комуникацията с поглед ни помага да си сътрудничим, да се координираме и да откриваме най-добрите партньори в живота и на работното място. Очите като средство за общуване помежду ни, са в основата на човешкото социално функциониране.